От въздухообмен до отопление: Как работят заедно различните системи в една сграда?

В една съвременна сграда вентилацията, климатизацията и отоплението работят като свързана система. Вентилацията осигурява свеж въздух, климатизацията регулира температурата и влажността, а отоплението компенсира топлинните загуби. Когато тези инсталации се проектират независимо една от друга, резултатът често е по-висок разход на енергия и по-нисък комфорт.

Каква е задачата на всяка система?

Всички системи влияят върху условията в помещенията, но изпълняват различни функции:

• вентилацията отвежда отработения въздух, влагата и миризмите и подава свеж въздух отвън;
• климатизацията охлажда или подгрява въздуха и регулира влажността;
• отоплението компенсира топлинните загуби през стени, прозорци, покрив и други елементи на сградата;
• автоматиката управлява работата на системите според данни от датчици за температура, влажност и CO₂.

На практика границите между отделните функции често се припокриват. Климатичната камера например може едновременно да филтрира, подгрява и охлажда подавания въздух.

Как вентилацията влияе на отоплението?

През зимата всеки кубичен метър свеж външен въздух трябва да бъде затоплен до подходяща температура. Затова вентилацията и отоплението трябва да се оразмеряват съвместно.

Един от основните начини за ограничаване на топлинните загуби е рекуперацията. При нея топлообменник използва част от топлината на изходящия въздух, за да затопли постъпващия свеж въздух, без двата въздушни потока да се смесват.

При проектирането обикновено се следва последователен подход:

1. Изчисляване на необходимия въздухообмен

Определя се количеството свеж въздух за всяко помещение според неговото предназначение и натоварване.

2. Оценка на топлинните загуби и товари

Изчислява се необходимата отоплителна мощност през зимата и охлаждащата мощност през лятото.

3. Избор на съоръжения и управление

Подбират се подходящи рекуператори, климатични камери, термопомпи и системи за автоматизация, които да работят съгласувано.

Този ред е важен, защото въздухообменът пряко влияе върху необходимата отоплителна и охлаждаща мощност. Ако бъде определен едва след избора на съоръженията, системата може да се окаже неправилно оразмерена.

Какво изискват европейските правила?

Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите предвижда новите сгради, собственост на публични органи, да бъдат с нулеви емисии от 1 януари 2028 г., а всички останали нови сгради – от 1 януари 2030 г. Документът включва и изисквания, свързани с отоплителните, вентилационните и климатичните системи.

Това насочва инвеститорите и проектантите към по-комплексен подход още на етап планиране. Вместо отделните инсталации да се разглеждат самостоятелно, все по-важно е техните компоненти да бъдат съобразени помежду си.

Подобен подход улеснява и избора на съвместими компоненти. На българския пазар има производители, които изработват локално въздуховоди, климатични камери и енергоспестяващи съоръжения с рекуперация, включително решенията, част от портфолиото на vento-k.com.

Вентилацията, климатизацията и отоплението трябва да бъдат разглеждани като части от една обща система още на етап проектиране, а не да се добавят последователно.

Следете новините ни в :