Стойка Кръстева за златото от Токио, защо благодари на Борисов и дали предпочита дете пред Париж 2024

Стойка Кръстева се завърна в България със златен медал от олимпийския боксов турнир в Токио. Броени дни след пристигането си у нас и вече успокоена от емоциите около тържествата по посрещането, тя говори пред авторитетния боксов журналист Огнян Георгиев за неговия набиращ скорост канал в Youtube “The jungle of sports”. Тя говори заедно с треньора си Борислав Георгиев, като не подминава и темата за отправената от нея благодарност към бившия премиер Бойко Борисов, които предизвикаха критики към от страна на анти-ГЕРБ медии и обикновени хора.

- Добре дошли в България. Успяхте ли да си починете и още ли спиш с медала под възглавницата?

СК: Здравейте. Със сигурност не сме успели да си починем и успокоим. Не спя с медала. Ценя го, обичам го, но чак пък да спя с него.

БГ: Вече съм по-спокоен. Започвам да осъзнавам какво сме постигнали.

- Стойка, успя ли да изгледаш видеозапис на някои от мачовете си в Токио. Искам да те върна конкретно към първия мач, в който се получи някаква магия с точките. Ти реално загуби два от трите рунда, но продължи напред…

СК: Не съм го гледала, нямам никакво време. Бих казала, че по едно стечение на обстоятелствата Господ си знае работата. Всеки труд трябва да се възнагради. Това беше най-труднияj мач. Съперникът не беше случаен. Това беше най-тежкият съперник. Ние се шегувахме, че започваме отзад напред.

БГ: Бях доста напрегнат в този мач. Изгледах го след това няколко пъти. Смело мога да твърдя, че Стойка не загуби втория рунд, както ни го дадоха. Затова тя трябваше да рискува. Така убеди съдиите да й дадат победата. Не мога да кажа, че сме загубили втория рунд.

- Когато започнеш един турнир така, какво трябва да се каже на един състезател и какво променихте до края?

БГ: Чисто технически тя започна много добре срещу виетнамката. Искаше ми се да пуска повече предна ръка. Това бяха и моите инструкции. Направи няколко грешки с лявото кроше, увисна на няколко пъти. След това предната й ръка заигра добре и тя категорично победи. Сега няма нужда да се оправдаваме. Важното е, че в края Стойка спечели.

- Стойка, какво си каза след така трудно извоюваната първа победа? Може ли обясниш какво искаше да демонстрираш във финала, когато показа, че искаш да демонстрираш нещо допълнително на хората, които го гледат с кръсосания гард, с предизвикателните вдигания на ръката?

СК: Знаехме, че няма да е лесно. Исках да покажа на хората, колко красив спорт е бокса и какво сме работили през годините и какво можем. Показаното беше отработвано милион пъти на тренировки.

- Колко време ти трябваше да осъзнаеш, че си олимпийска шампионка?

СК: Ние си вярвахме още на тренировките, просто не искахме да вдигаме шум. Отидохме, свършихме си работата и показахме, че трудът се възнаграждава.

- Твоят път беше доста дълъг. Имахте премеждия преди олимпиадата. Стойка контузи ръката си месец преди квалификациите. Можете ли да разкажете повече за това?

БГ: Стойка игра с един свой съотборник от Локомотив. Заби му силно ляво кроше. Нещо с ръкавиците не беше наред и се получи проблем с капсулата на фалангата на лявата ръка. Тя веднага усети болка, но си доигра рунда мъжки. Доктор Иванов веднага взе мерки. След това отново се случи същото на един лагер в Ботевград. Отново удари ръката си на един спаринг. Болката беше неописуема.

СК: Болката наистина беше голяма. Болеше ме дори при допир. Тогава си казах, че с една ръка няма как да се случат нещата. Олимпиадата не е републиканско първенство, за да разчиташ на неща като опит. Това беше един критичен момент. В квалификацията бяха на 100 процента. До последно тренирах с една ръка - три седмици не си ползвах лявата.

- Как решихте да работите заедно, бихте ли разказали?

БГ: Бях последен курс в НСА. Стойка ми се обади, представи се, още беше Петрова. Каза, че иска говори с мен. Каза, че със съпруга й са се преместили в София и иска да работи в клуба. Тя показа търпение и че парите не са най-важното за нея. Благодаря на много хора от общинската администрация, които помогнаха за задържането на Стойка.

СК: Наложи ми се да заживея в София. Трябваше да си потърся работа тук. Боби е първия човек, към когото се обърнах. Исках шанс в клуб, където хората искат да се развиват в бокса, а не просто да се водя на работа. Боби е много амбициозен. Клубът се развива много добре, треньорите работят качествено с децата. Тогава бях прекратила състезателна дейност. С времето мъжът ми започна да ми намеква да се завърна, самият Боби също ме подтикваше. С взаимни усилия се завърнах и днес вече е факт, че имам и олимпийски медал. Работата като треньор може би ми е помогнало и като състезател.

- Боби, кога разбра, че в Стойка има неразкрит потенциал и колко време ти трябваше да спечелиш доверието й?

БГ: В Стойка не е имало неразкрит потенциал. Тя винаги е показвала качествата си. Неслучайно е два пъти световна вицешампионка и два пъти еврпейска. Просто имаше някои детайли, които моделирахме. Включихме играта на близка дистанция, някои от модерните защити. Това нямаше как да се случи без нейния огромен спортен интелект. Доверието се изгради в процеса на работа с общи усилия.

- Стойка, ти си минала през доста перипетии в своята кариера. Помня, че преди години ти се е било налагало да работиш в пицария, за да се издържаш като студентка в НСА. Тогава Павел Сяров (б.р. треньор на женския национален отбор по бокс) те подпомага с някаква минимална заплата, за да можеш да мислиш само за бокс…

СК: Помня всичко. Имало е и по-лоши неща назад във времето. Имаше един момент, когато тренирах цяло лято за световното, отидох във федерацията за документите, а там ми казаха, че то вчера е било започнало. Това беше много отдавна. Може би затова направих това обобщение, че сега държавата се грижи много по-добре за спортистите си.

- След твоята среща с Бойко Борисов получи доста критики в социалните мрежи и определени медии…

СК: Не съм чела нищо, но мои близки ми казаха, че е имало подобни коментари. Специално за критиците ще споделя, че в моята дълга, вече 21 години, състезателна кариера, едва сега спортистите имат перфектните условия да се подготвят и да имат тези резултати. Навремето тренирах в една зала в Добрич с протекъл покрив. Събирахме водата с кофи. Топлехме се на едно калориферче, за да си стоплим пръстите преди тренировка. За отношението във федерацията вече споменах. Има и други примери. Това исках да кажа. В момента имаме добри условия благодарение на това управление. Аз съм спортист на Република България и имам право на свободно изразяване на словото. Много е важно да се създават условия. Който направи повече, ще изляза и ще благодаря и на него. Говоря като гражданин и спортист, а не като политически активист.

- Боби, ти сам ремонтира с помощта на приятели навремето залата на Локомотив. Какво мислиш по тази тема?

БГ: Подкрепям думите на Стойка. Мисля, че правителството на Борисов и Министерството на спорта в последните 10 години се грижат все по-добре за спортистите. Да, направих в началото тази зала сам, но след това много хора и институции са ни помагали. Нека хората не смятат, че имаме политическа принадлежност, но без помощта на политиците просто нямаше да стигнем дотук. Други състезатели са ни се оплаквали, че са били затворени, не са тренирали, докато за нас постоянно се измисляха условия за лагери - дали на Белмекен, дали в Спортпалас. По време на най-строгите мерки ние със Стойка не сме спирали да тренираме. Тази олимпиада е най-успешната ни от Атина 2004 насам, а благодарение на Стойка боксът ни е осми в света. Това е достойно за уважение. Не бива да ни обиждат само защото сме се изказали положително.

- Каква беше атмосферата на олимпиадата. В същото време изпратихме най-скромната си делегация, като имаше и доста спортисти над 30-те, които са вече във втората половина на кариерата си. Къде са младите надежди?

СК: Атмосферата беше следната - всеки знаеше за какво е отишъл и искаше да покаже най-доброто от себе си.

- Боби, как успя да убедиш съпругата си, че две години почти няма да присъстваш в къщи и да участваш в отглеждането на вече трите ви деца?

БГ: Тя знае колко съм отдаден на бокса и ме разбира. Дори когато съм вкъщи постоянно гледам видеа, за да открадна нещо за усъвършенстване на нашата подготовка. Тя знае колко съм всеотдаен и цял живот мечтая да отида на олимпиада и да съм треньор вече на олимпийски шампион. Случвало ми се е в Токио да поплача за децата, както и от щастие за постигнатото.

- Стойка, вече покори най-високия връх. Готова ли си вече да станеш майка?

СК: Да, готова съм от момента, в който съм срещнала човека до себе си. Господ си знае работата. Със сигурност това ще е приоритет пред участие на игрите в Париж 2024.

Още по темата

14/08/2021

Бойни

Стойка развя знамето на Добрич

Следете новините ни в GoogleNews