Свободата да се протестира за едно по-добро бъдеще

Юлиан Войнов

Председателят на парламента Михаил Миков обвини медиите, че отделяли прекалено голямо внимание на протестите, което всъщност допринасяло за социалното напрежение и поиска те да се отнасят отговорно към задълженията си.

Това нелицеприятно изказване обаче, потвърждава факта, че след падането на правителството на ГЕРБ от власт, възможностите на гражданите свободно да изразяват своята обществена позиция нараснаха многократно. Страхът, който сковаваше обикновените хора и журналистите сякаш сериозно намаля. Дори представителите на обществените медии, които пряко зависят от волята на управляващото мнозинство в парламента, намериха воля и сили да се опълчат открито срещу опита на БСП да ги принудят да провеждат по-благоприятна за управляващите медийна политика.

Факт е, че по времето на управлението на ГЕРБ медиите се бяха превърнали в ПР отдели на управляващата партия. Изключенията бяха малко и повечето невидими за широката публика. Въпреки че от време на време в ефир или на страниците на ежедневниците се появяваше някой представител на опозицията, то общото усещане беше, че една невидима завеса прикрива безобразията на управляващите, че негативните новини и коментари за управлението или не се отразяват, или се омаловажават. Човек имаше усещането, че е напълно безсмислено да се критикува управлението, защото никой няма да обърне внимание, а същевременно може да си навлече неприятности.

След падането на ГЕРБ от власт и особено след изборите ситуацията се промени. Възможността да се изкажеш критично срещу властта нарасна значително, а медиите безпроблемно дават думата на инакомислещите. Друг е въпросът колко дълго ще продължи този период. Направените наскоро назначения в СЕМ и изтичащите мандати на ръководствата на обществените медии подсказват, че властта надали ще пропусне да се възползва от възможността да влияе върху медийната им политика.

Защо все пак в момента свободата на словото изживява някакъв възход за разлика от предходните четири години? Откъде идва тази разлика в усещането? Нали е ясно, че олигархията, която съществуваше по времето на Борисов, съществува и сега? Нали е ясно, че за тази олигархия няма значение кой е на власт? Нали всички разбират, че тази олигархия беше създадена от комунистическата номенклатура, промотирана и отгледана от БСП и ченгетата от ДС с цел отнемане на ресурсите на държавата и обществото и съсредоточаването им в същите ръце, които управляваха България и преди 1989 г.? Защо тогава по времето на правителството на ГЕРБ съществуваше тази потискаща цензура и този страх от открито заявяване на инакомислие? Дали това се дължи само на „гадните“ SMS-и, по думите на самия Борисов, изпращани на журналистите и на неговият навик да се обажда в ефир, за да се кара за „неправилни“ интерпретации на ситуацията?

Надали! Основната разлика е в мутренската същност на партия ГЕРБ, която дори не е партия в истинския смисъл на това понятие, което между впрочем беше потвърдено от самия Борисов в неговото интервю за Сашо Диков от 29 юли, в което той няколко пъти натърти, че ГЕРБ е негова партия и се крепи и зависи единствено от него. При Борисов всичко е лично и този, който не се съобразява с желанието на вожда, изпада в ситуация да бъде непрекъснато притискан и укоряван за своите действия. Но това в случая е най-малкият проблем.

Хората, които открито заявяваха своята критика по отношение на ГЕРБ се сблъскваха с много по-съществени проблеми, които засягаха тяхната възможност да работят и живеят. Не са един и два случаите, когато журналисти и експерти са уволнявани, заради заеманите публични позиции и впоследствие не са имали възможност да си намерят работа. Не са един и два случаите, когато хора са били подслушвани и следени само поради факта, че принадлежат на опозицията или работят в критична за властта медия. И накрая не са един и два случаите, когато, за да започне човек работа, е трябвало да декларира принадлежност и дори членство в партия ГЕРБ. Това беше характерно особено за провинцията и по-малките населени места.

Разбира се, в този подход няма нищо чудно, след като Борисов многократно е заявявал, че негови кумири са Тодор Живков и Ахмед Доган. За времето на Живков и упражняваната цензора няма смисъл да се говори. А по отношение на Доган, не прилага ли той същия модел на подчинение и контролиране на своя електорат, както по времето на тоталитарния режим? Основната причина за тази сравнително висока подкрепа на ДПС на изборите идва именно от страха, че избирателите на партията ще бъдат низвергнати от общността, към която те принадлежат и ще загубят своите възможности за препитание. Освен това върху тях ще се стовари машината на административния произвол и възможността, пред която те стават изправени, е доброволно изселване и търсене на друг вид препитание. Този сковаващ страх в една закостеняла в своите разбирания етническа общност е основната причина за непреходността на ДПС. И все пак, както последните избори показаха, партията загуби 200,000 гласа в сравнение с предишните избори. Една от причините за това е промяна в манталитета и разбиранията на електората на ДПС, много по-голямата мобилност на новото поколение, което вече не е зависимо от местната общност и начин на препитание. ДПС рано или късно ще спре да играе тази роля на „проклятие“ на българския преход, но за съжаление ще трябва да почакаме още.

Страхът от възмездие във връзка с изказваното мнение по време на управлението на ГЕРБ беше толкова силен именно, защото хората очакваха с тях да се саморазправят по мутренски, без зачитане на законите и въпреки законите. Борисов и ръководството на ГЕРБ през целия период на своето управление демонстрираше, че който не се съобразява с негласната забрана да не се критикува властта, срещу него се действа брутално и с груба сила. Водеха се немалко дела срещу журналисти с цел да служат за назидание. Човек живееше под постоянен страх, че срещу него може да бъде изправена цялата държавна машина, срещу която той е безсилен да се съпротивлява. С падането на ГЕРБ от власт се създаде живителна атмосфера и възможност да се избяга от потискащия страх, че открито изказаното критично мнение ще доведе до житейски проблеми.

И именно затова обществото беше скандализирано, когато за шеф на ДАНС беше предложен Делян Пеевски. Изведнъж се оказа, че надеждата за смяна на едно мутренско управление беше брутално смачкана. Изборите просто доказаха, че една мутра си отиде, за да дойде друга. Че политическите партии в управлението се смениха, но не и моделът на управление. А това нямаше как да остане без последствия. Именно затова настоящите протести са различни от тези през февруари.

През февруари на улицата излязоха хора, докарани до просешка тояга от управлението на ГЕРБ. Те просто не можеха да търпят повече икономическия геноцид върху тях и улицата беше единственият възможен изход. През юни протестиращите са хора, превъзмогнали страха да изразят свободно гражданската си позиция по отношение безобразията на властта. Същевременно протестите в провинцията са много по-малки или дори липсват, поради запазилите се зависимости от местната администрация и олигархични групировки. Състоянието на етническите българи в малките градове не се различава много от това на етническите турци, само че икономическата зависимост в случая не е от една политическа партия, а от местните феодали, които са обсебили икономическия живот в тези малки общности и не допускат конкуренция, потискайки по този начин развитието на малкия и средния бизнес и вследствие на това на независими и свободни хора, които освен да изразяват свободно мнението си, да упражняват граждански контрол върху корумпираната администрация и криминалните условия за съществуване на бизнеса. Варна, между другото, е ярък пример в това отношение.

Тези протести трябва да продължат, докато властта не започне да се съобразява с мнението на гражданското общество. Това, което е важно за развитието на държавата е на първо място сериозна реформа в съдебната система, която трябва да премахне съществуващите зависимости на отделни магистрати от задкулисни играчи. За това се изисква сериозна воля, която към настоящия момент управляващите не само не могат, но и не искат да упражнят. Напротив, усещането е, че задкулисните кукловоди се опитват да подредят отново разпадащата се политическа и икономическа система според своите разбирания. На второ място е необходимо максимално освобождаване на икономиката от административния натиск на държавната администрация и превръщането на тази администрация в помощник и съюзник на предприемачите, а не в техен надзирател и угнетител.

Проблемът е, че каквито и мерки да се предприемат в икономическата сфера, те ще бъдат палеативни, ако не се извършат необходимите реформи в съдебната система, които да направят невъзможен мутренския модел за правене на бизнес и не гарантират спазването на договорните отношения. Не е възможно в държава, в която не се спазват договорните отношения между страните, да има инвестиции и чужди капитали. Основното изискване за подобрение на икономическата среда е пълна реформа на правоохранителната и съдебната системи. За съжаление управляващото мнозинство демонстрира похвати, водещи точно в противоположната посока и изстъпленията на Волен Сидеров са най-яркото доказателство за това тяхно разбиране.

Ясно е, че настоящото управляващо мнозинство не може да постигне никакви реални промени в посочените области. За съжаление ГЕРБ в никакъв случай не е алтернатива на това статукво. Напротив, ГЕРБ са част от проблема, а не от решението. Единственият шанс в настоящата ситуация е организирането на гражданското общество около определени политически формирования, с ясна и доказала се през годините физиономия, които на базата на обществения натиск и постигнат широк консенсус за справяне с належащите проблеми, да се пребори за влизането във властта на предстоящите предсрочни избори и да започне осъществяването на тези реформи, от които България има безкрайно неотложна нужда.

Още по темата

26/06/2013 България

Миков призова медиите да неглижират протестите

12/06/2012 Нашите автори

Медиите в страната, в която анцунгът е униформата на държавника

Следете новините ни в GoogleNews