Руският бизнесмен Майкъл Чорни ще бъде разпитан чрез видеоконферентна връзка по делото за източването на Централна кооперативна банка (ЦКБ) през 1995 година.

Делото стартира през 2004 година, а основният подсъдим - Павел Тренев, до днес остава в неизвестност. Като пострадал от деянието, Майкъл Чорни, който е с действаща забрана да влиза в страната ни до 2013 година, има интерес да свидетелства пред съда. Според запознати с хода на делото обаче, той няма да даде показания, въпреки че има разрешение от израелските власти за провеждането на видеоконферентна връзка. Причината е, че успял да осъди банката и да върне парите си.

Днешното заседание по делото беше отложено поради отсъствието на съдебен заседател. Съдия Петя Крънчева обяви, че властите в Израел, където в момента живее Чорни, са дали съгласие да бъде проведен разпит. За следващото заседание в процеса вече е ангажиран и преводач.

Хронологията

Според прокуратурата Павел Тренев е наредил от сметките на бизнесмена през далечната 1995 година да бъдат изтеглени 6 млн. долара. До днес остава загадка в какво качество Тренев е наредил превода на парите, след като не е бил упълномощен да направи това.

Делото стартира три години след като Тренев е заловен от полицията през 2001 година. До този момент той е бил в неизвестност. Популярен в престъпните среди като „дилъра“, заради незаконната лихварска дейност, с която се занимава през ’90-те години, до този момент Тренев се е укривал и срещу него са издадени европейска, международна и заповед за общонационално издирване.

Заедно с него под отговорност тогава е подведен и Димитър Димитров-Шашмата, за който обвинението твърди, че е подбудител за извършването на обира. Той е задържан, след като Интерпол го открива във Венеция. Тогава става ясно, че близо пет години той се е подвизавал под чужда самоличност, а у него е открит новозеландски паспорт с името Едмон Дантес.

През 2004 година, докато все още тече разследването по аферата, Тренев е освободен от ареса, което се превръща в причина той да се укрие, като до днес съдбата му не е ясна.

В хода на разследването по аферата стават ясни няколко подробности: Павел Тренев нарежда превода на 6-те млн. долара на два транша от по 3 млн. Когато първият превод е факт, се оказва, че не е посочен крайният получател. Според показанията на Тренев пред разследващите, първите три милиона са отишли за уставния капитал на Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ), която се свързва с кръга „Орион” и тогавашния премиер Жан Виденов. Вторият транш е бил предназначен за покриване на дългове към различни фирми, част от икономически структури на БСП.

Самият превод на парите изпълнителният директор на ЦКБ Георги Георгиев тогава обяснява с грешка от страна на служител в банката. Така се оказва, че договорът между компанията на Чорни и банката за откриване на депозит от 6 млн. лв. от страна на ЦКБ е подписан от Павел Тренев. Той обаче е лице без представителна власт и следователно не е породил никакви правни последици за ответника ЦКБ.