Интернет данните на българите не са защитени по никакъв начин, защото член на Наказателния кодекс позволява да се изземат тези данни.

Текстът в кодекса гласи, че трябва да се съдейства на властите във всички случаи.

 По този начин 80% от интернет трафикът е незащитен и данните могат да се изземат без проблем от доставчици и то без каквото и да било разрешително от прокуратура или съд.

За това алармираха Асен Генов и Константин Павлов от Фондация „Четиринадесети януари“.

 В България през 2007 г. са подслушвани 3000 души, а през 2011 бройката е скочила 3 пъти. Въпреки този скок на подслушваемост, съдимостта е намалена, защото подслушваемите средства не се използват в съда като веществени доказателства. МВР не използва СРС-тата, за да не се издадат методите на подслушване, и по този начин те се оказват абсолютно излишни.

 ГДБОП, регионална полиция, националната разузнавателна служба и още много агенции и служби изискват издаване на разрешителни за ползването на СРС-та.  Тези дирекции подават молби към прокуратурата, но разрешението е само формално, тъй като понякога прокуратурата се “прескача” чрез член в Наказателния кодекс, който гласи, че всеки трябва да съдейства на властта.

 Над 13 000 хиляди са официалните искания към прокуратурата за разрешение за СРС-та, а отказите са едва 116, което според Константин Павлов е бюрократична грешка.

 За сравнение – в Австрия са изискани една 188 разрешения за използване на подслушвателни средства.

 Едва 5% процента от доказателствата дошли от наблюдението се използват в съда, но няма данни какъв процент от тези СРС-та са довели до присъди.