Quantcast

Насилието е оръжието на слабите

Последна промяна на 15 юли 2013 в 14:06 7109 19

240 фенера полетяха в небето на 29-ия ден на протеста. Снимка: Сергей Антонов
240 фенера полетяха в небето на 29-ия ден на протеста. Снимка: Сергей Антонов

Гаяне Минасян

Насилието е оръжието на слабите

(Махатма Ганди)

Преди няколко дни станах свидетел на пускането на китайските фенери пред стадион Васил Левски. За мое учудване гледката много ме трогна. Защо, попитах се аз. Причината не бе в изключителната гледка в небето; не бе в меката, тихо-съзаклятническа обстановка пред стадиона. В какво тогава? След няколко дни, докато се мъчех да разбера едно друго явление – озлоблението срещу протестите на някои, които имах за честни хора или пък интелектуалци, отговорът ми просветна.

Какво представляваше пускането на фенерите? То бе една илюстрация, символ на убеждението на протестиращите, че ще променят нещата чрез нещо красиво, създадено от тях. Всъщност не е ли това единственият начин да променяш света за добро? Тези хора разчитаха да донесат промяна чрез нещо, което те самите сътворят, при това хубаво, пораждащо усмивка, радост и топли чувства. Естествено, противниците на протеста не разбират ролята на символа; мястото на красотата пък е в детските книжки. За тях това е „лигаво”; протестът е „панаир”, „разходка” и не е достатъчно протест. Защо? Защото така не се сваляла мафия, без сблъсъци и „молотовки”, казват те и пръскат плюнки от злоба.

Но какво всъщност е мафията – това е система, изградена върху насилие и паразитиране. Оказа се, че мнозина от „борците” срещу нея всъщност не разбират, че само ненасилието може да изиграе ролята на бъг в системата, изградена върху насилие. И само съзиданието може да изиграе ролята на бъг в система, изградена на паразитиране. Единствено съзиданието и ненасилието са вирусът, чуждото тяло, на което тя няма да издържи. И ако то устои, това ще бъде огромно, автентично чудо в българската история.

Въпросните хора не разбират, защото очевидно не искат да променят тази система; оказва се, че всъщност искат тя просто да работи в желаната от тях посока. Затова и са готови да „дадат шанс” на едно откровено олигархично правителство и си затварят очите за безобразията, които извърши с рекордна скорост само за един месец. За сметка на това търсят под вола теле сред хората, които мирно носят плакати по улицата, пускат фенери и правят фигури от чашки за кафе.

Какво съзидание, казват критиците; то трябва да е контролирано и линейно. А протестът няма лидери, хаотичен е, не се знае накъде ще отиде, казват те. Ами такива, другари и другарки, са творческите процеси – никой не може да ги контролира и никой не знае накъде ще отидат. Кой писател знае точно каква ще излезе книгата? Всеки истински творец знае, че книгата, картината или песента, за да оживеят истински, трябва да им позволиш в един момент да полетят - да поемат собствения си ход и ти да ги последваш. На няколко пъти групички се опитваха да внушат определени послания или поведение, но просто не можаха да се впишат - нямаше кой да ги последва. Хората, които държат на лидери, просто не познават реалния процес на творчество – той не търпи контрол. Както каза един виден техен говорител, човекът е добър, докато е беден; щом стане богат, само държавата може да го принуди да е добър. Контрол му е майката, до дупка!

Тук е и причината, поради която критикуват протеста, че не бил предлагал алтернатива – ми какво ако спечелел, за кой друг щели да гласуват хората, какво щяло да се промени. Такива хора не разбират – алтернативата не е нещо, което чакаш да ти сервират наготово на шведска маса, за да си го „избереш”. Алтернативата е нещо, което създаваш. Съзиданието пък не е еднократен акт, а постоянен процес, на който тези хора на улицата искат да сложат своеобразно начало. Освен постоянен процес, съзиданието на такова ниво е и колективен процес. Няма как един човек да каже какво ще стане – именно в това е чудото на екипната работа, при която общият продукт е непредсказуем синтез от индивидуалния принос на всеки член. Нещо, което партийните функционери без да разбират повтарят като папагали, за да оправдаят всевъзможни политики за насилствена (неслучайно режисирана именно от тях, „добрите”) социализация и солидарност.

Как протестиращите слагат начало на този процес – като отвоюват страната си по мирен начин. Те не са нито против бизнеса (което най-вече разочарова някои, държащи да пипнат частната собственост), нито против държавата; те са против престъпния брак между двете, който представлява двуглавата глава на мафията. Те искат страната си да я създават те, а не която и да е олигархия, монополизирала това право. И ако има някаква характеристика, която вече мога да заключа, че ги обединява, то това е веруюто на съзиданието. Това са хора и сини, и червени, и дори пембени, които просто искат да работят на спокойствие, за да създават тази страна, без някой нито да ги краде, нито да ги „спасява”; нито да ги ръководи, нито да ги награждава или порицава. Защото те разбират, че „раят – това сме ние” (както казва Полина Паунова по повод на протестите).

Напоследък няколко пъти се сещам за чернокожата шивачка Роза Паркс, която на 1 декември 1955 г. отказва да стане и да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж. Знаела ли е тя каква е „алтернативата”? Имала ли е лидер? Упражнила ли е насилие? Имала ли е подготвени политически искания? Била ли е „мнозинство”? Не; просто е направила най-убедителното, което човек може да направи: отстоявала е достойнството и свободата си. Защото уважаеми другари, свободата не се превзема, тя се отстоява. Чуждата кръв или подчиняване не гарантира личното ми освобождаване. Свободата и достойнството не са политическа програма; те са житейски мироглед. Нея не можеш да я „вземеш” от някой друг, който ще ти я „даде” защото както е казано отдавна „който те освободи, той и ще те зароби”.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10.08 2013 в 15:41

Румъния не виждам да са много по-добре от нас. Преходът в Полша е свързан със Солидарност, не знам за какво говориш там.

23.07 2013 в 17:44

Един много умен българин е казал:"Со кротце,со благо и со малко кютек!"Само малко..............кютек............

18.07 2013 в 01:00

http://zamunda.net/details.php?id=366361&hit=1
Изгледайте само първите 10 минути от филма, аз така или иначе не го изглеах целия. Но първите 10 минути са попадение в десятката

18.07 2013 в 00:20

"Насилието е оръжието на слабите" .. така се успокояват слабите и се чувстват по извисени докато ги тъпчат.

17.07 2013 в 19:26

Когато четете моя коментар ще Ви помоля внимателно да обмислите какво казвам, вместо веднага да коментирате в плен на емоциите. Благодаря предварително. Първо да кажа че, аз също не одобрявам насилието, но даваме ли си сметка, че резултат от това няма? Ще дам 2 близки примера: "Лозето не иска молитва ами мотика", "Умният винаги отстъпва". Може би в това е проблемът, умният ще отстъпи, ще направи компромис, докато глупавият завзема всичко. Нима трябва да се допуска това? Под насилие понякога се разбира и силна твърда ръка. В такъв аспект аз съм съгласен с него. В крайна сметка ако не си направил нищо няма от какво да се притесняваш. Сега още 2 примера: Ако нямаше "насилие" над нацистките лидери след края на Втората световна война какво ли щеше да е в Европа и по света? Ако нямаше насилието на Народният съд след 9-ти семптември (отново да уточня, че не го одобрявам до известна степен) нима комунистическият режим щеше да се задържи толкова дълго? Мога да напиша още много неща, но преди това ще ви кажа, поговорете малко с вашите баби и дядовци, ако са още живи, моите за съжаление вече не, Бог да ги прости. Можете да научите интересни неща. И всъщност проблемите в България основно са 2: това че все се делим или ни разделят, и огрмното количество завист и алчност. Замислете се.

17.07 2013 в 00:15

Какви поклони пред авторката, какви възхити?!
След като любов и светлина трябва, защо му искате оставката на Орешарски? Обичайте го, осветете му пътя!
Защото искането на оставка е насилие! Насилие над него, над кабинета, над обсадения парламент. Точно по логиката в този текст излиза, че най-прави са хората, които не са на протеста. Те тихо и кротко си го обичат засега този кабинет и не го насилват. А от цялото двуличие в текста съм потресен.
''Въпросните хора не разбират, защото очевидно не искат да променят тази система'' - това изречение с пълна сила важи за автора, а не за въпросните хора. Очевидната истина е, че всеки в тази страна иска да промени системата, но няма консенсус относно методите и средствата с които това да стане. Но протестиращите да дават квалификации за тихите в момента и то с оправданието, че това е то любов и светлина - ама наистина ли си вярвате?!
А за всички с любовите, поклоните и упованията в авторката - предлагам да не гласувате никога повече на избори, защото идолопоклонничеството ви е в кръвта, а това води до царе, пожарникари и т.н.

16.07 2013 в 01:02

Поздравления за Гая! Още повече, че ми вдъхна така необходимото в момента упование, за което сърдечно й благодаря!

16.07 2013 в 00:59

Дааам, всички около мен имат много по-важна работа, от това да излязат на улицата и да покажат какво мислят за управлението на държавата. Даа, трябва да чистят вкъщи, да ходят до мола, имат среща с едни познати, дръпнали са си един много готин филм .... мнооого важни неща и дела!
Поклон пред всички онези, които отделят часовете след работния ден, за да изразят позицията си, които вече дават от себе си повече отколкото са предполагали, че могат да дават. Които запазват благоприличие и самообладание и успешно изолираха агресорите от тази революция. Поклон.
Странно е само, как половината свят прозря значимостта на случващото се, а в нашата мила родина още крещят и пишат "Бой трябва, бой! Без бой нищо не става!" ... тъжно.