Контрапротестът си вдига курса със стихове за Вапцаров

Последна промяна на 23 юли 2013 в 17:27 2466 10

Контрапротест в защита на Орешарски. Снимка: Архив/Николаос-Теодорос Цитиридис
Контрапротест в защита на Орешарски. Снимка: Архив/Николаос-Теодорос Цитиридис

Днес контрапротестът се опита да бъде креативен и да сплоти редиците с литературно четене.

Пред пилоните на НДК, където по традиция се провежда всяка вечер протестът в подкрепа на правителството, имаше литературно четене в памет на 71-та годишнина от разстрела на Никола Вапцаров.

Сред рецитаторите бяха  Велин Георгиев, Георги Драмбозов, Елена Алекова, Иван Гранитски, Лъчезар Еленов, Матей Шопкин, Минчо Минчев, Пламен Киров.

Репортер на OFFNеws проследи случващото се пред пилоните на НДК:

19.00 ч. - Гост поетите четат свои стихове, посветени на Вапцаров

18.45 ч. - "В четвъртък и петък от 10 ч. ще сме пред немското и американското посолство, за да изразим негодуванието си срещу думите на посланиците"

18.40 ч. - "На Рединг ще й замръзне усмивката като види колко подписи сме събрали"

18.35 ч.- Протестиращите призовават да се подкрепи актуализацията на бюджета

18.30 ч. - Ораторите на сцената обявиха, че "Това вече не е контрапротест, а протест в подкрепа на кабинета на Пламен Орешарски

18.15 ч. - "Една българска роза" подгрява контрапротеста

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.07 2013 в 04:36

Без коментар - http://www.youtube.com/watch?v=TKBiI79OPxY

23.07 2013 в 20:38

Айде стига толкова! Вдигнахме го!

23.07 2013 в 20:38

Къде е тъка нашата съдба?
Къде е драмата?
Къде съм аз? Кажете!
В гърдите ни опрян е за стрелба
на времето барутно пистолета.

Та можем ли да любим
и скърбим
с наивната ви лековерност?
Гърдите ни са пълни с дим,
а дробовете ни — с каверни.

Така ли срещаме на път
любимите си
с лимузини? —
Изгрява любовта ни
в труд —
сред дим,
сред сажди
и машини.

И после… Сивия живот,
борба за хлеб,
мечти неясни;
и вечер — тесното легло,
в което неусетно гаснем…

Това е то.
Това е драмата.
Станалото —
е измама.

23.07 2013 в 20:35

Един слеп
свири на чело
в кварталното кино.
И теб
ти се струва,
че чуваш
на тройка в степта необятна звънци
и виждаш дори
как мъж и жена се целуват.
Облечени в боброви шуби,
снегът ги милува…
А те са сами —
далече от хората груби.

О, колко различен
е нашият слух
и колко далече
сме с тебе сега!…

Аз виждам: разкаляна вечер.
Тъга
притиска квартала…
И знам,
че там —
зад всяка стена
и ограда —
страда
един
отхвърлен син
на живота.

Притихва последната нота
на този миньорен пасаж.
Ти още живееш със своя
далечен, загубен мираж.
Не чувстваш, че вече покоя
е само привиден. Сега
за мене дори е обида
да креташ със куха тъга,
да хленчиш, задето умира
в Испания рицар. Защо,
когато светът е миниран
със ново идейно ядро;
когато над твоите степи,
покрити от белия сняг,
преминал е пролетен ветър,
преминал е бързия влак
на новите хора, донесли
слънца от Кавказ и Урал,
и няма ни спомен далечен
от дивата степна печал.

Послушай,
и в свежия ручей
на този съсзвучен поток
умий си очите,
и гледай —
светът е широк!
Светът е в тебе и мен
и в тази тълпа,
която наричат безлична.
Но аз я обичам,
защото тя крачи нагоре,
към новия ден,
защото се бори!

23.07 2013 в 20:32

В отношенията на публиката към нашия театър има редица противоречия. Театралните дейци я обвиняват в незаинтересованост и жажда към мимолетни зрелища, а тя си отмъщава, от своя страна, като оставя столовете на театралните зали празни.
Всъщност причините на тази „пасивна съпротива“ към официалния театър не са случайни, нито плитки. Времето на „Геновева“ е отдавна минало. Обществените конфликти и икономическите размествания на пластовете, които засегнаха една грамадна маса, създадоха ново отношение към драматическото творчество и театъра.
Драмата на един Бранд, който се мъчи да излезе от собствената си кожа, не е вече никаква драма и не интересува никого, защото днес болшинството търси развръзката на една по-голяма трагедия, която се казва хляб.
По-голямата част от хората имат едно ежедневие, една съдба и те искат да видят на сцената своя живот, изобразен такъв, какъвто е — тежък, душен, мъчителен. Драматическият автор и сцената трябва да дадат развръзката. Те трябва да доловят надеждите на мнозинството, да разграничат, което има лично и обществено значение, и да дадат на хората не индивидуалистични миражи, а една реална вяра. А то е все едно да обърнеш потенциалната енергия в кинетическа.
Ако се отворят по-широко вратите на театъра за социални пиеси, автоматически се поставя на разрешение и въпросът за българската социална драма.
Благочестивата критика досега само повдига рамене и обвива липсата в младенческите пелени на нашето изкуство. И донякъде е права. Но само донякъде. Защото всяка пиеса разгъва действието си, оформя типовете си и диалога само на сцената. Да се учи драмата така — книжно — значи да се създава книжна драма, с герои, които декламират идеите си на сцената без каквато и да е здрава връзка с действителността, без действие и без топлота.
Разбира се, всичко това би било само едно донкихотско пожелание без пълна свобода на творчеството.
И друго: театърът трябва да бъде достъпен за писателя, да бъде една постоянна нужда, а не лукс. Така ще се създадат социални и битови пиеси. Битови пиеси с герои не етнографски манекени, а с живи хора, които ще отразяват новата физиономия на селото след войната.
Не само за писателя трябва да бъде достъпен театърът, а и ма широката публика. Онези, от които зависи тази достъпност, трябва да се съобразяват с икономическата възможност на болшинството.
Значи, двата основни въпроса са:
1) поставяне драми, които имат реална връзка с живота; 2) достъпност.
Иначе пасивната съпротива ще продължи.

23.07 2013 в 18:26

Лъчезар ЕленКов, не Еленов... колкото до Матей Шопкин - нека да им е на бабиерите, пада им се!!! Трябва да си изработят 40-те лв. дневни и разходката с таксито!

23.07 2013 в 18:02

Той ще изпълни подобрени от него стихове на Вапцаров и бабетата ще го замерят с кюлотите си...

23.07 2013 в 18:02

Той е написал нова песен по текст на Вапцаров, но няма да бъде излъчена в новините, защото е 18++

23.07 2013 в 17:34

A Шамара Мишо?

23.07 2013 в 17:32

Оффнюз, пратете мъж - репортер, щото минчо минчев и иван гранитски като се накъркат, не им пука много - много.

На ул Иван Асен в кафето Метропол сервитьорките им бягаха като от чумави...