Quantcast

Симеон Николов: Светът е на ръба на нова и продължителна Студена война

Юлиан Христов Последна промяна на 20 март 2014 в 10:26 8782 33

Симеон Николов, Директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения

Интервю с директора на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения по повод събитията в Украйна.

Г-н Николов, може ли да се говори за пренареждане на геополитическата карта след събитията в Украйна и защо точно Украйна се превърна в сцена на геополитически сблъсък?

Събитията в Украйна бяха само етап, само една от развръзките по пътя на геополитическите промени. След като в новата си стратегия САЩ решиха да пренесат акцента на своята политика на Изток, в Азия, трябваше да се погрижат за баланса на силите в свой интерес по два вектора. Първо, в Близкия Изток, след неудачите на т.нар. "Арабска пролет" те се преориентираха към преговори с Иран като по–прогнозируем партньор и вбесиха с това Саудитска Арабия и изправиха на нокти Израел.

Второ, задачата за дестабилизиране на постсъветското пространство изостана, предвид на несполучливото сътрудничество със сунитския фактор и терористичните групировки, поради което бе заложено на плановете за поставяне на прозападно правителство в Киев. Една от основните грешки тук бе, че заложиха на неонацистите като ударна сила, които дискредитираха справедливите протести на демократично ориентираните украинци и станаха неконтролируеми, в което има известен паралел със Сирия, където терористите злепоставиха борбата на бунтовниците срещу диктатора Асад и въоръжавани от Турция и САЩ и подпомагани от Великобритания и Франция доведоха до кръвопролитни сблъсъци с правителствените въоръжени сили.

Така се стигна до ситуацията в стратегическите цели на САЩ все още да се надяват, че след като не можаха да продължат въздействието си в самата Русия с идването отново на Путин на власт, биха могли с външнополитически конфликт да сринат авторитета на руския президент, а санкциите да подкопаят икономиката на страната така, че да се стигне до следващ "Майдан" в Москва. А всичко това да стане преди реализиране на стратегията си с преместване акцентите на своята политика в Азия, като Русия не успее да реализира проекта Евразия. Едновременно с това разбира се да не се допусне укрепването на оста Берлин – Москва.

Разбира се, до сблъсъка се стигна и от поредица стратегически и тактически грешки от всички страни. Години преди събитията световноизвестния анализатор Збигнев Бжежински предупреждаваше, че Европа трябва да ускори демократизацията на Украйна, за да не дочака носталгията на Русия към бивши нейни територии и предизвикан конфликт. Втората грешка на ЕС беше изключително бюрократично изготвеният, политически безумен проект на документа за асоцииране на Украйна, по който президентът Янукович разбираемо не можеше да направи тази самоубийствена стъпка, която щеше да срине икономиката на страната. Същинската вина на Янукович обаче беше опитът да въведе нови закони от 16 януари т.г., с които да утвърди деспотичния модел на Путин в Украйна. Именно това изведе втората и най–голяма вълна протестиращи на площадите. Постепенно подкрепящите президента олигарси един по едни бяха спечелени на страната на подготвящите преврата. Критичният момент обаче настъпи, когато демократичните сили изпуснаха от контрол двете националистически и неонацистки по същност формирования, както и протестиращите на площада.

Тогава всички се втурнаха да спасяват положението. И тук проличаха различията в интересите на САЩ и ЕС. САЩ, които подготвяха и финансираха този преврат (факт официално признат и от помощник държавния секретар г–жа Нюланд в публична лекция: "...ние похарчихме 5 милиарда досега за тази революция, а не виждаме резултати"), изведнъж се оказаха без представител при подписването на споразумението от тримата министри на външните работи – на Германия, Полша и Франция. При това с условия, които не устройваха Вашингтон, например оставане на Янукович на власт до избори през декември. На следващия ден се появиха снайперистите, за които вече има сигнали, от кого са изпратени и кой ги е финансирал, за което пък Русия поиска да се направи разследване. Последвалите събития са известни. "Бягството" на Янукович беше добре планиран ход от Москва, който ѝ даде възможност да аргументира, че има един единствен законно избран президент, а случилото се в Киев е държавен преврат. Опитът на новото правителство да отмени закона за езика и изявления и заплахи за прекратяване на договора за руската военноморска база, както и започналите от неонацистки отряди грабежи и малтретиране на руски граждани и закани срещу руснаци, евреи и т. н., принудиха Путин да действа. Той бе изправен до стената. А съгласно приетата доктрина от 2010 г. бе длъжен да защити "руските граждани зад граница". Евентуална загуба на военноморската база, която осигурява трамплин към Средиземноморския регион, беше немислима. Това беше вече въпрос на оцеляване.

Референдумът в Крим бе в нарушение на конституцията на Украйна и на международното право, макар че Международният съд е постановил обратното за Косово, но категоричният вот от 96,6% не може да се пренебрегне и рано или късно щеше да се стигне до някакво решение. А и дълги години прилаганото двуличие на Запада в различни райони на света повечето дискредитира неговите действия, отколкото тези на президента Путин. Не може да се отрече, че съмнителните мотиви за действията на Хрушчов през 1954 г. са довели до прехвърляне на областта в рамките на една държава. В този смисъл Крим никога не е бил украински и винаги е бил руски.

Може ли да се очаква сериозен въоръжен конфликт, да го кажем направо – война, между Русия, от една страна, и Украйна, и Запада – от друга, след решението за независимост на Крим и последвалото му присъединяване към Руската Федерация?

Никой няма интерес от разпалването на горещ военен конфликт, който би бил самоубийствен за всяка страна в него. Това не означава обаче, че след присъединяването на Крим към Руската федерация ни очаква мир. Напротив, с тези действия ситуацията се изостри още повече. А война по смисъла на съвременните ѝ форми вече се води. Това са така наречените четвърто поколение войни, при които смяната на правителството в една държава и поставяне под контрол на ресурсите ѝ не става с развръщане на въоръжени сили на нейна територия. Не се обявява и начало на войната. Тя започва с етап от информационна война, в която в общественото мнение се насаждат определени разбирания, оправдаващи необходимостта от бъдещи действия. След това се задействат предварително подготвени "бунтовници", въоръжавани и финансирани отвън. Използват се и терористични групи, както в Сирия. В третия етап се изпращат специални сили, командоси, в съответната страна в пълна секретност и, разбира се, в тотално нарушаване на суверенитета ѝ, както на "английските тюлени" и катарските спецназ в Либия. Инсценирането на погроми и убийства и разпространяване на видеозаписи в деня преди поредното заседание на СС на ООН с цел въздействие, стана широка практика.

В случая с Украйна ставаме свидетели на крайно ожесточена до истерични форми информационна война. Така стана възможно геополитическото противопоставяне САЩ–Русия да се представи като такова между Русия и Украйна. Сто процентови лъжи влизат в изявления дори на държавни ръководители. Валят обвинения – кръвопиец, втори Хитлер и т.н. Недостатъкът на този модел на войни от четвърто поколение е, че лишава участващите в конфликта от конструктивни възможности за деескалиране на напрежението. Тотално противоречивите обяснения и аргументи сериозно усложняват, пречат на международната дипломация.

Какво означава "избори под дулата на автоматите" на чужда държава, когато международните наблюдатели бяха удивени от абсолютното спокойствие в Крим на 16 март т.г.? Каква военна агресия, когато в международно валиден договор до 2042 г. числеността на руските въоръжени сили в Крим е фиксирана на 25 000, а те имаха преди конфликта 15 000? Нали и България има подобна договорка със САЩ – до 2500 и 5000 на година, при ротация. Каква инвазия, колко танка влязоха в Крим, колко самолети, колко ракети бяха изстреляни? Установеното проникване на украинска разузнавателно–диверсионна рота, въпреки добре организирания контрол, свидетелства, че решението за мерки от Русия са били основателни. Нали никой не очаква подготвените за диверсии украинци да са отивали на кафе? Колкото до американския безпилотен летателен апарат, имайки предвид радиуса му на действие, нали никой не очаква да е изстрелян от територията на САЩ? Нито, че ако намерите 17 млн. долара в районната централа на една партия, например в квартал Люлин, ще обясните, че са от членски внос, както и че изливаните 20 млнл долара седмично на «Мейдана» са от партийна субсидия.

Необходима ли беше демонстрацията на сила и оръжие в последните седмици от страна на Запада и Русия, с т.нар. учения, които се проведоха включително и с участието на български военни?

Удивително е, как лидери, които носят тежката отговорност не само за своите страни, а и за света, стигат до такива абсолютно погрешни решения. Те много добре знаят предимствата и недостатъците на военната си мощ и защо няма да прибегнат до нея. Но очевидно, че натискът на ястребите върху президента Обама е огромен. В същото време такова поведение на Путин рязко вдигна рейтинга му и сплотиха нацията. А ограничено мислещите и показващи мускули неонацисти, които разграбиха складове с оръжия в Украйна, може би са получили проблясък, че заканите им към руснаците от Изток и Югоизток като "ще подпалим земята под краката им" няма да минат. Българско участие във военни учения дори и да са били планирани предварително, трябваше да бъдат отложени, предвид на взривоопасната ситуация в региона.

Светът намира ли се в състояние на нова Студена война, предвид факта, че заради Украйна едни срещу други се изправиха САЩ и Русия?

Светът се намира на ръба на нова и продължителна Студена война, в която ще бъде тласнат, ако дипломацията не успее да постигне компромис. А в момента, като че ли не си даваме сметка, че една нова студена война ще е придружена с нова надпревара на въоръжаването, което означава и пренасочване на икономически ресурси за военни цели. Впрочем първите насоки след събитията в Украйна вече се проявяват: западът ще модернизира бойните самолети в Европа, за да могат да носят ядрено оръжие. Русия пък ще обнови и модернизира изцяло Черноморския си флот.

Компромисът чрез дипломация може да изглежда така: Всички страни в конфликта признават своите грешки, сядат на една маса и се договарят за промяна на конституцията на Украйна, която да позволи изграждането ѝ като федерална държава. Русия получава гаранции, че няма да се суспендира договорът ѝ за военноморската база до 2042 г., както и това, че Украйна ще подпише споразумение за асоцииране с ЕС, но никога няма да става член на НАТО и на нейна територия няма да се разполагат противоракетни бази и чужди въоръжени сили. Тази междинна държава между двата съюза – ЕС и Евразийсксия съюз би могла да се ползва от инвестициите както от Запада, така и от руска страна.

Всъщност Москва направи предложения в посока федерализация, дни преди референдума, но те дори не бяха дискутирани. Вярно е, че много от условията бяха неприемливи, но всеки би заложил повече искания, за да получи желания минимум.

В изявлението си президентът Путин декларира, че няма да продължи с модела за анексиране на Крим и с други украински региони, но той може и да бъде провокиран към такива действия и ако удържи на думата си ще изпадне в ролята на предател спрямо руското население и ще бъде обвинен в непоследователност.

При тези условия, какво можем да очакваме? Първо, ще расте напрежението в Източна Украйна, където населението вече издига искане за присъединяване към Русия. Ще има сблъсъци и жертви. Ще има опити за атентати за дестабилизиране на новия субект на руската федерация. Вследствие на подължаващото грешно поведение на ЕС да не осъжда неонацистките сили в Украйна, може да се очаква разрастване на погроми и самостоятелни, некоординирани нападения до степен, при която ще бъде много трудно да спре дискредитирането на и без това слабото украинско правителство. Фатално би било, ако се изпълнят днешните предложения на някои американски сенатори за оказване на военна помощ, защото ще се създаде една Сирия на европейска територия, войната в която ще продлъжи години наред.

Определените вече помощи, 1 млрд. от САШ, 1,6 млрд. от ЕС, а впоследствие още 9,4 млрд. до обещаните 11, както и обвързаната с тежки условия помощ от МВФ, категорично няма да бъдат достатъчни за реформите, които за следващите 3 г. изискват 35 млрд., а за завършването им 160 млрд. Ако към този жесток недостиг прибавим последствията от евентуални контра–санкции на западни санкции, Украйна я чака тежка катастрофа. А е вероятно руският президент да разчита именно на това. Тогава може би Западът ще узрее за една федеративна Украйна. А всъщност ЕС дори при представянето на споразумение за асоцииране не мислеше сериозно, че ще се стигне до пълноправно членство. А от евентуално разпадане на Украйна нямаха интерес нито ЕС, нито Русия, макар че за Брюксел подкрепата за Западна Украйна щеше да е по–евтина от тази на Русия за Източна Украйна.

Германия очевидно очаква провала на украинското правителство и сложи крило над Тимошенко, която вероятно ще бъде лансирана за бъдещ президент. Но нейното остро говорене днес прави невъзможно да очакваме, че би имала комуникация с Путин или че би приела друга формула за Украйна освен запазване на целостта ѝ. Възможно е и тя да претърпи изборен провал, защото не е харесвана от болшинството украинци, заради популизма ѝ и олигархична обвързаност.

По темата санкции също се очертават различията между САЩ и ЕС, който би загубил много повече. Допуска се голяма грешка като сред първите санкции се посочва изключване на Русия от формати, които биха били единствените, на които би могъл да продължи диалогът. През последните дни има и някои положителни сигнали – правят впечатления не само твърдите заявления на деловите среди, но и отделни разумни оценки на западни политици. Към тях ще се прибавят и политическите оценки за рисковете в по–нататъшната политика по Иран и ядрената му програма, Сирия, изтеглянето на контингентите от Афганистан и др. За съжаление изказани препоръки като тази на зам.-председателя на ХДС в Германия, че трябва да се поставим на мястото на руската страна, на кримските граждани, да вникнем в мотивите и значението им, не би се приела например в България, въпреки че ГЕРБ е в едно политическо семейство с ХДС, а в проектодекларацията си е далеч от подобни разсъждения.

Вече се появи информация за провокиране на сепаратистки настроения и на Балканите след отделянето на Крим – колко вероятен е такъв сценарий?
В случай на изостряне на ситуацията и изпускането от контрол на събитията, най–вероятни ще бъдат претенции на Румъния (Бесарабия, Буковина, континенталния шелф, остров Змейни).

Съществуващите обаче потенциални проблеми на Балканите ще се изострят и без да бяха се случили събитията в Крим. Защото на всеки експерт е пределно ясно, че е въпрос на време е пълзящата албанизация в Македония да доведе до разпад на нашата съседка. Неизбежна е и една бъдеща албанизация на региона. САЩ предвидливо в една дългосрочна стратегия заложиха на най– младата, динамично развиваща се нация.

На трето място, също отдавна известен извод на политолозите е, че след косовския проблем ще се появи този с унгарските малцинства, които са най–многобройни в съседни на родината–майка страни.

Има ли България избор във формулирането на позицията си?

Единственият избор е в защита на националните интереси. Но говореното на експерти и политици буди сериозни тревоги. Опитът на някои да внушат и разделят българското население на проевропейски и проруски ориентирано, изкуствено и напълно необосновано да разделят нацията, може да окаже безценна услуга на онези среди в Европа, които се упражняват над модела «ЕС на две скорости» и искат да ни оставят в периферията на европейския континент.

България може да не признава референдума в Крим, но в никакъв случай не бива да се присъединява към каквито и да било санкции, поради особеното място, което заема, икономическите си трудности и принадлежността на народа и към славянското семейство, по което се нанасят все по–често унищожителни удари. По–страшни са не последствията от провалени търговски договори, а от дългогодишен период на нова Студена война.

Популизмът на политиците ни е формирал порочно разбиране за същността и функционирането на ЕС и НАТО. Едната давала, другата ни пазела. А всъщност това са местата, където ние трябва да отстояваме интересите си, както го правят останалите, както го правят Полша и Унгария. Това не са места, откъдето се натиска копчето и ние изпълняваме като роботи. Впрочем в сферата на външната политика решенията в ЕС се вземат на базата на междуправителствени договаряния и няма никакъв задължителен автоматичен момент в позиционирането ни.

Няма големи и малки страни в тези съюзи, когато трябва да се излезе с инициативи и нови идеи. Предстои необходимостта от актуализиране на важни части от международното право. Необходими са регионални инициативи, които да не допуснат подобни промени на границите и в нашия регион. Трудно, но важно е търсенето на общи позиции в Черноморския и Каспийски регион.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

08.10 2015 в 20:41

Поредния руски лайнар.

24.03 2014 в 12:12

Защо автора на статията ни облъчва с "дългопланирания" преврат от страна на САЩ , както и "огромната " изненада на Путин от случващото се в Украйна !!! Така изненаданите "сили за самоотбрана" за около 2 дни се въоръжиха със стрелково оръжи и БТР-и !!! Как така "изненадания" Путин пропусна "победата" на Янукович на изборите през 2010г., осигурена с парите на зависимите от Русия олигарси ??? Как нямат никакво значение отменените от Янукович политически и икономически реформи ??? Да те говорим за "изненадващото" отравяне на току що спечелилия изборите президент Юшченко , факт към който Русия "нямала отношение" !!! Стига OFFNews , достатъчно ни облъчват с проруска пропаганда от другите медии за да го правите и Вие !!!

23.03 2014 в 12:25

Давате ли си сметка какво означава разлика между 40 000 млрд долара БВП и 2 500 млрд долара БВП
На какво се надява бензиностанцията наречена Русия

22.03 2014 в 19:03

Боже, Боже - колко много болшевишки манталитет на нетърпимост към чуждото мнение прозира в коментарите на иначе "демократично" мислещите Форумци!Ядец - просто едни "псевдо-лумпено-новодемократични" русофобчета приличащи на "юнаците" от Майдана мародерстващи в момента в Лвов, Виница и къде ли не в Западна Украйна!Само да напомня една народна мъдрост - "Заиграе ли мечката в двора на съседа - чакай я и в твоя двор"!Четете повече и се информирайте от повече източници мамини лузърчета русофобчета!Ха със здрав!

22.03 2014 в 00:19

Писал съм го преди 3 г., не с омраза, с любов към Русия. Ама една друга Русия, без Путин и без Сталин, която все някой ден ще излезе на Мейданя...

КЪМ РУСИЯ:

Уважаваме ви – силни сте, важни сте, и още как:
Във Виенския валс на Великите сили вие сте виртуози.
Но... Умоляваме ви – увлечени в танца на силните,
не ни настъпвайте и мачкайте, нас слабите –
- че тежък е ботуша ви, православни братя-славяни!
Молим се Богу за вас – да сте точно толкова силни,
колкото да не давате на други валсуващи да ни мачкат…
Възхищаваме ви се - на Достоевски, на Висоцки,
на всичките руски гении, на цялата велика руска култура,
на уникалната ви наука, чиито космически кораби
излитат, летят и даже се връщат - незнайно как,
сред най-безбрежна, неграмотна леност и запой…
Съчувстваме ви – никак не е справедливо
някой друг да е измислил парната машина, самолета,
радиото, сутиена, компютъра и славянската азбука,
Уверени сме: винаги ще работите по тези въпроси…
Радваме се, че сте измайсторили автомат Калашников,
но не и Интернет… Защото, би било ужасно:
тотална мрежа, сталински Фейсбук-контрол,
безпощадна субординация, и един прост алгоритъм:
”Я Началник – Ти дурак, Ти Началник – я дурак!”
И тъй … Съобразяваме се с вас:
- С вашата армия – она всех силней,
и дано да е все там – поне зад три граници!
- С вашата агентура тук – тя е навсякъде,
и срещу 30 енергийни сребърника
сигурно вече ви докладва…
- С всенародната любов към братушките,
Този особен вид сексуална девиация,
която кара цели поколения наши русофили
да лъскат - и целуват, ботушите ви безплатно.
Докато русофобите /пак същите/ се забавляват
с вицове за Петка, Чапаев и Щирлиц...
Зависим от вас, и от вашия кран:
знаем, че газопроводите ви са паяжината,
с която сте оплели вече цяла Европа.
- Обгазили сте даже еколозите от „Грийн пийс”,
та си стоят на топло в къщи,
вместо да проверят на място,
какво всъщност става в Сибир -
- на другия край на тръбата…
Вече знаем и … вашия план:
Така оплетени и замаяни, в паяжината ви,
политици, и цели народи, да чакат на топло.
….Докато се събуди отново духът на Сталин,
и Путин завърти крановете: …има,…няма…
Е-ех, „ширака страна мая радная”, тогава:
- на Русия вече танкове няма да са и нужни,
- а на освободена Европа няма да си и нужни
нито парламенти, нито демокрация, нито дори
свобода на словото, печата и други глезотии…
Защото, тогава, с плана, за крана
вие ще изпълните „съдбовната мисия
на Великата Рус да спаси света
от алчността, бездуховността
и еснафската подреденост
на гнилия Запад”…
Тогава, с плана за крана…Както беше преди:
С железен юмрук, но с чисти ръце,
с хладен ум, и с горещо сърце,
ще натикате - но този път успешно
цялото човечество в щастието!

А „Грийн Пийс”, „Уики Лийкс” и други любопитници?
А разни недоволници, въпреки сполетялото ги щастие?
Марш - в Сибир! Да проверяват там, на място,
какъв е живота на другия край на тръбата…

Да, така е – по-необятни и просторни
от широките ви славянски души,
са само вечните ви имперски интереси…
Точно те са ви заслепили дотам,
че сте решили да оправяте света,
преди да сте оправили себе си -
- от вечния си махмурлук, мързел и мизерия:
Изобщо, на гол тумбак - чифте пищови сте !

И понеже сме непоправими в европейската си
алчност, бездуховност и еснафска подреденост,
страхуваме се от руския ви революционен размаххх…
Всъщност, внимаваме с азиатската ви непредвидимост.
Защото добре знаем - поне от пет века, внезапната
милост - или…размаххх, на друга една азиатска секира:

Затова, пет века… Вместо на гол тумбак чифте пищови,
дедите ни са чоплили нивите си от сутрин до мрак.
или пък – са шили аби, по хиляда бода за пара,
и всички заедно, здраво са си налягали парцалите…
Пет века… Докато да съберат имот и челяд, и смелост…
И да вдигнат глава, и тъй - до „Българските ужаси”.

Та да дойдат и се чудят техните руски освободители
как тъй поробените всъщност живеят по-добре от тях…
…и как тъй може толкоз вино и ракия да стоят в избата,
неизпити цяла нощ, чьорт его возмет…

Та после пияни да оставят костите си по Балкана,
за Царя, и вот такая Болгария – Заддунайская губерния…
Та тъй, до де накрая неблагодарните българи обърнат гръб
на Матушката – и хоп, в гнилия, но добре подреден Запад!

А там, трезвомислеща, просветена Европа ни съчувствала,
… но отдавна ни била теглила чертата: Не си струват!
Защо да ги освобождаваш? Какво ще спечелиш?
Нали е ясно – ще ти благодарят, т. е. ще те слушат,
докато… изпратят с цветя и сълзи армията ти обратно…
Не си струва такава инвестиция - много кръв и барут,
срещу никаква възвръщаемост и печалба…
А за българите, какво за тях? Сега, след „Българските ужаси”???
„Се ла ви”: да си чоплят нивите, да си налягат парцалите,
да събират имот и челяд, и смелост, – и тъй, още пет века…
…Или пък, докато заедно с Турция затворят всички глави,
и изпълнят - на куково лято…, всички критерии
за пълноправно членство в Европейския съюз…

Затуй, обичаме ли ви – или пък не – признателни сме ви,
поне на Трети Март – поклон и цвете винаги ще има,
пред братските могили на дедите ви…
Но молим ви – не ни освобождавайте повече,
Стига ни Девети септември !
26.07.2010 г.

21.03 2014 в 22:16

Симеон Николов е бивш дипломат от съветската школа, които до един са "хванати"от службите на СССР и съответно служат сега на Русия и Путин. Бивш провалил се зам.министър на отбраната в тройната коалиция. Целия му материал се позовава на, иначе споменаваните от него служби за дезинформация, на Кремъл. "Анализът" му е тотално сбъркан.
Само за сведение - още през 1998г.С. Хънтингтън, а после и Д.Фридман пишат за предстоящата след 2010г. Студена война между САЩ и Русия, като неизбежна стъпка за карантиниране на надигащият се реваншизъм в Русия. Николов открива колелото.
Нито едно от тезите му не е нито обективна, нито оригинална - както пише един от коментиращите, "писана е в Кремъл".
Симеон Ноколов взема желанията си за реалност. Единственото му вярно наблюдение е това, че САЩ се отказват от ционизма като съюзник в геополитическата си игра. Което е "изправило Израел на нокти". Което обаче изби от ръцете на Путин и путинките у нас коза на антисемитизма. Сега сме свидетели на обръщане на кремълската пропаганда към просемитизъм /т.е. заиграване на Путин с Израел. Сирия е пример за това. Троловете са шашнати./ Безперспективността на новия руски национализъм е очебийна. Етническите руснаци измират в мизерия и се разбягват , както българите. И както и българите, се заместват с враждебни на руските православни "идеали" мюсюлмани. По два милиона годишно бягат и се заместват не с новородени русначета а с "южни". Демографски Русия е умираща страна. Дрънканиците за огромния икономически дял на Русия в световната икономика са смешни. Нима икономика равна на италианската може да да бъде фактор в световните икономически дела? Какво са 400 милиарда долара? Два пъти по толкова ЕС отпусна на една мижава Гърция..Ядреното им оръжие е единствения фактор. Колко време такава икономика може да удържи надпревара във въоръжаването? - 5 години. Така, че Николов да си мечтае или по-точно да си смуче от пръстите, а най-точно - да си повтаря поръчките на Москва и да си храни семейството и любовниците. А които го четат да се замислят какво и кой им го поднася. Ако искат да видят реалната картина.

21.03 2014 в 14:59

Това е извадка от доклада "ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКЦИИ И АСПЕКТИ НА ОТБРАНАТА И СИГУРНОСТТА В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН" на Симеон Николов през 2008г.:
"...Отделно, извън този доклад, би трябвало да се разгледа темата Крим и Руския Черноморски флот, възможностите за изостряне на проблемите или дори за провокации.
Тревожно е разминаването, че руският морски флот съгласно двустранния договор ще остане в Севастопол до 2017 г., а в американски документи за разполагане на техни военни кораби там – 2012 г.?! Въпреки успокоителните думи на руския премиер Владмир Путин за полуостров Крим, предизвикателството е голямо, а възможностите на този, който го владее са огромни. Според някои анализатори въпросът може да намери съвсем неочаквано за днес решение. Нито Украйна, нито Русия ще запазят контрола над него. Силни са симтомите от остри проблеми, подсказващи, че там може да бъде създадена кримско-татарска държава като американски протекторат. Ефектът ще е като на куршумите “дум-дум”: ще последва масова емиграция на руското население, което ще дестабилизира Русия. В дългосрочен план САЩ ще си осгурят стратегчески контрол над целия регион..."
http://www.csr-bg.com/Cernomorski_Region_1.htm

21.03 2014 в 12:25

Добре е да се публикуват в началото биографиите на някои автори тук.За този всичко е ясно пропуснали са само школите в Русия.И какво повече да очаваме от потомци на убийци,крадци и бандити завзели властта.Сега идва тяхното потомство ,но си личи че тъпотията се предава по наследство.

21.03 2014 в 09:33

Ето какво пише и Радой Ралин:

Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…

Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.

После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!

Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.

После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!

Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…

21.03 2014 в 08:10

Опорните точки на този цървул 1:1 възпроизвеждат мантрите и лъжите на Путин в речта му преди 3 дни.
Извод - въпросният институт за стратегически изследвания е поредното "русофилско" дружество, което се изхранва от Путин.