Quantcast

"Гардиан": Фокусът може да е върху Крим, но същинската битка е за Украйна

OFFNews Последна промяна на 20 март 2014 в 10:07 6256 10

Случващото се в Крим е битка за Украйна и Владимир Путин знае това, пише журналистът от "Гардиан" Тимъти Аш в коментар по темата за кримското присъединяване към териториалните граници на Русия.

Публикуваме текста с незначителни съкращения:

Убийството на украинския войник показва, че правителството в Киев не може по никакъв начин да възстанови контрола си нас Крим. Но решаващата битка ще е за влияние в териториите на Източна Украйна. Ако цялата страна, включително и Изтока, участва в свободни, честни и мирни президентски избори на 25 май, то държавата може да оцелее като единна и независима (минус Крим). Нашият първи приоритет е да следваме действията на Европейския съюз и Запада.

Само престъпно наивните могат да поддържат тезата, че проруските групи, сега работещи да създадат хаос, насилие и дезориентация в градове като Донецк и Харков, не са подкрепени от Москва. Каквото и да реши Путин в крайна сметка, едно е ясно: той ще предпочете да изнудва цялата страна, за да си възвърне сферата на влияние в района.

Би било толкова наивно да се преструваме, че не съществува страх сред населението на Източна Украйна. То представлява сложно съчетание от национални, езикови, граждански и политически идентичности. Има хора, които се възприемат като руснаци. Други пък живеят с руски разбирания, но също така се самоопределят като украинци. Има безброй семейства от смесен произход с родители и прародители, които са се преместили в периферията на бившия Съветски съюз. Повечето от тях биха предпочели да не избират страна. В анкета, проведена през първата половина на февруари, само 15% от запитаните в района на Харков и 33% около Донецк искат Украйна да се обедини с Русия.

В същата анкета фигурата за Крим показваше 41%. Сега вземете месец на радикализираща политика и руско асимилиране плюс издърпаните от телевизията украиноезични канали. Добавете безмилостното отразяване на рускоезичните медии за "фашисткия преврат" в Киев. Извадете кримските татари и украинци, които до голяма степен бойкотираха референдума. Получавате сезон с голяма щипка на изборни измами - 4% се превръщат в 97%.

Но не само руската "политическа технология" променя цифрите и лоялността. Случващото се в този момент може да се общи като идентичности, които внезапно се сменят и кристализират подобно на химично съединение, към което сте добавили капка реактив. Сякаш до вчера сте били част от Югославия, а днес сте бесен сърбин или хърватин.

Всичко, което ще се направи в и за Украйна през следващите седмици и месеци, трябва да бъде така изчислено, че да попречи на това сменяне на идентичности. Малко преди невероятната имперска тирада на президента Путин в Кремъл във вторник, една друга реч бе излъчена по украински телевизионен канал. Говорейки на руски, изпълняващият в момента длъжността министър-председател на Украйна Арсений Яценюк каза, че "в името на запазването на единството и суверенитета на Украйна" правителството в Киев е готово да предостави "най-широк набор от правомощия" на най-вече рускоговорящите региони на изток. Това би включвало и даване на права на градовете да управляват свои собствени полицейски сили и да вземат решения по въпроси, касаещи образованието и културата.

Това беше правилната постъпка. Сега той и неговите колеги трябва да отидат на тези места и да повторят това отново и отново на руски. Те трябва да подкрепят руския като втори официален език в тези области. Те не бива да отхвърлят разговорите за федерализация. Те трябва активно да искат участие на проруски кандидат в президентските избори. И те трябва да направят всичко възможно да гарантират свободни и честни избори, включително диверсифицирано медийно отразяване в Руския и Украйна - за разлика от вота в Крим.

Западът като цяло и конкретно Европа могат да подпомогнат това по безброй начини. ОССЕ, ЕС и други международни организации трябва да залеят страната с изборни наблюдатели. Западните правителства трябва да се уверят, че Украйна разполага с достатъчно пари, за да си "плати сметките". Политическите партии и НПО-тата могат да изпратят съветници. Западът може да си позволи да вдигне летвата. Той трябва да направи дългосрочна икономическа оферта, за да представи ЕС в по-привлекателна светлина. Западът може да заплаши Москва с доста по-свирепи санкции от настоящите, не само ако Путин отведе военните си сили на друго място из Източна Украйна, но също така, ако той се опита да въведе дестабилизация чрез свой пълномощник.

Дошло е време да се говори сериозно за украинските олигарси, като например Ринат Ахметов, който е толкова могъщ колкото всяка държавна институция в източната част на Украйна. Тихо, но твърдо трябва да им покажем моркова и тоягата: розово бъдеще за бизнеса им в световната икономика, ако помогнат на Украйна да оцелее като независима, самоуправляваща се държава; финансово самоубийство и безкрайни съдебни производства, ако не го направиш. (Един от най-източните олигарси - Дмитро Фирташ , вече бе арестуван в Австрия по искане за екстрадиция на ФБР. Всичко заради един инвестиционен проект, още през 2006 г., казват те. Нищо общо със съвременната политика, нали разбирате.) Ако олимпийският спорт на Путин е борба, ние не можем да се ограничим до бадминтон.

Нищо от това не предполага, че това, което се случи в Крим, не е от значение само по себе си. В речта си в Кремъл Путин отбеляза няколко красноречиви попадения за американската едностранчивост и западните двойни стандарти, но това, което той прави, заплашва основите на международния ред. Той благодари на Китай за подкрепата, но дали Пекин иска тибетците да се отцепят след референдум? Той припомни как Съветският съюз е приел обединението на Германия и призова германците да подкрепят обединението на "руския свят", което очевидно включва всички рускоговорящи. С реторика, която повече напомня на 1914 г. отколкото на 2014 г., Путиновата Русия, погледнато обективно, сега е реваншистка сила.

Без съгласието на всички части на съществуващата страна (следователно напълно различно от Шотландия), без придържане към конституционния процес и без свободни и честни избори териториалната цялост на Украйна, гарантирана преди 20 години от Русия, САЩ и Великобритания, беше унищожена. На практика - с мотива, че процесът вече е необратим. Това, което още може да бъде спасено, обаче е политическа цялост на останалата част на Украйна.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.03 2014 в 15:51

До Сит Лорд

Рекнаха ли ти го?

20.03 2014 в 15:42

Лордe, стига дрънка глупости бе. През керченския пролив вече започва строителството на моста за връзка с Крим. Медведев се е разпоредил. Само 5 км. Да не мислиш, че е много трудно за Русия да им прекара и вода, и газ и каквито и да било друго от инфраструктурата, освен ж.п. линия и път? Вие съвсем изкукахте в тоя сайт. Не съм предполагала, че омразата може да бъде толкова заслепяващ, че да не виждате колко дебилно се държите.

20.03 2014 в 14:09

ПАТ БЮКАНЪН
Май даваме на задна:
Изглежда, че Владимир Путин е загубил връзката с реалността, заяви Ангела Меркел на Барак Обама след разговора си с руския президент. Той "живее в друг свят". "Съгласна съм с казаното от Ангела Меркел... че той живее в друг свят", каза Мадлин Олбрайт.
Своя принос в теорията за путиновото побъркване внесе и Джон Кери, давайки да се разбере, че Путин започва по нещо да прилича на Наполеон: "Не може в ХХI век да се държим както в ХIХ век, да извършваме интервенция в друга страна под измислен претекст."

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS

Сега, когато Путин превзе Крим без нито един изстрел, а 95% от кримския електорат гласува за обединение с Русия, неговите решения все още изглеждат неразумни. Наистина ли не беше ясно, че Русия, която е велика държава, няма да наблюдава спокойно как нейната съседка се изплъзва от орбитата и няма да отстоява своите стратегически позиции на Черно море, които тя е държала в продължение на два века? Збигнев Бжежински смята, че Путин е решил да възроди царската империя. Други говорят, че Путин иска да възстанови Съветския съюз и съветската империя.
Но защо й е на Русия, която днес страда от сепаратистки войни, започнати от ислямистките терористи в Северен Кавказ и Чечения, Дагестан и Ингушетия, да навлиза и присъединява гигантския Казахстан или която и да било друга мюсюлманска република от бившия СССР? Та нали това ще повлече след себе си интервенция на джихадисти и безкрайни войни! Ако ние, американците, искаме да се изтеглим от Афганистан, тогава защо му е на Путин да се върне в Узбекистан?

Защо му е да анексира Западна Украйна, където ненавистта към руснаците се е зародила още по времето на сталинския голодомор? Нахлуването и окупацията на цяла Украйна ще означава за Москва безкрайна загуба на човешки животи и пари, ще породи враждебно отношение към нея от страна на Европа и САЩ. И в името на това Русия, чието население всяка година намалява с половин милион души, ще поиска да върне своите войници във Варшава? Но ако Путин не е руски империалист, възнамеряващ да възроди властта на Русия над неруските народи, тогава кой и какво е той?

Владимир Путин - това е кръвта и земята, олтарът и тронът на етническия национализъм, виждащ в себе си Защитника на Русия и гледащ на руснаците в чужбина така, както израелците гледат на евреите в чужбина, смятайки, че тяхната сигурност - това е напълно легитимна грижа на Израел. Спомнете си този свят, който Путин видя, когато дойде на власт след Елцин.

Той видя как “матушка Русия” е ограбвана от олигарсите, подстрекавани от своите приятели капиталисти от Запада, включително и от Америка. Той видя как милиони руснаци извън пределите на своята страна са в трудно положение - от Прибалтика до Казахстан. Той видя как САЩ излъгаха Русия, обещавайки да не разширяват НАТО в Източна Европа, ако оттам се изтегли Червената армия, а след това се възползваха и доведоха Северноатлантическия алианс до нейния праг. Ако неоконсерваторите бяха постигнали своето, в състава на НАТО щяха да се окажат не само страните от Варшавския договор от Централна и Източна Европа, но и пет от 15-те бивши съветски републики, включително Украйна и Грузия.

А нали алиансът беше създаден, за да сдържа Русия, при необходимост и да воюва с нея. Какви изгоди получихме от това, че Естония и Латвия станаха наши съюзници в НАТО, и как това ще оправдае загубата на Русия като приятел и партньор, каквато я превърна Рейгън в края на студената война? Ние загубихме Русия, а получихме като съюзник Румъния? И кой се държи неразумно? Наистина ли ние, американците, не можем да разберем, как ще реагира Путин на разполагането на американски Ф-16 и системи за ПРО в Източна Балтика!

Както пише бившият американски посланик в Москва Джак Метлок, в края на студената война 80% от руското население се отнасяше положително към САЩ. Изминаха 10 години и 80% от руснаците станаха антиамериканци. Ако народът на Източна Украйна пожелае официално да оформи своите исторически, културни и етнически връзки с Русия, а народът на Западна Украйна желае да разтрогне своите връзки с Москва и да влезе в ЕС, защо да не решим този въпрос с политически, дипломатически и демократични методи с помощта на урните за гласуване?
-----------
*Патрик Бюканън е американски консервативен политик и журналист. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Автор е на книгата “Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?”. Статията му е публикувана в The American Conservative. По БГНЕС