Пенсионната реформа зацикли в ляв популизъм

На 14 декември 2014 г. българското правителството и синдикатите подписаха меморандум за пенсионната реформа, с който де факто се постановява спирането на тази реформа. Всъщност договорката, постигната между правителството и синдикатите е в сериозно противоречие с основните параметри, които бяха заложени в предизборните програми на ГЕРБ и на Реформаторския блок и които залегнаха в основата на Правителствената декларация, изработена от четирите партии, формиращи управляващото мнозинство: ГЕРБ, РБ, АБВ и ПФ. Нещо повече, параметрите в меморандума противоречат и на предложението, залегнало в Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г., който беше приет съвсем скоро от Народното събрание на първо четене. Това, което обаче е наистина неразбираемо е, че посочените договорености са постигнати без участието на работодателските организации, които са основна част от тристранния съвет за социална политика. С този подход правителството за пореден път демонстрира, че всъщност изобщо няма сериозно намерение да прави реформи и че в основата си то е популистко и ляво с единствена цел задържане максимално дълго във властта, потискайки в зародиш всякакво недоволство от своите действия. Разбира се, подобно поведение няма как да бъде характеризирано и като реформаторско.

Всъщност този подход на договаряне и на правене на политика е неконструктивен и води до противопоставяне и напрежение в обществото. Де факто пенсионната реформа беше плод на продължително обсъждане между социалните партньори, по време на предишното управление на ГЕРБ и нейната коренна промяна в рамките на няколкочасови разговори единствено и само между правителството и синдикатите, без да се вземе под внимание мнението на работодателите е напълно неприемливо. Следва да се отбележи, че договорените характеристики на пенсионната реформа всъщност бяха предложени и започнаха да се осъществяват от предишното правителство на ГЕРБ. Същевременно замразяването на тази реформа от правителството на Пламен Орешарски беше сериозно критикувана, както от ГЕРБ, така и от РБ. От тази гледна точка настоящият отказ от заложените мерки в сектора е плод на конюнктурни политически договорки, некореспондиращи с интересите на държавата и българските граждани.

Нещо повече, промяната в основните параметри на пенсионна реформа всъщност е сериозно отстъпление от заложените промени в посочените по-горе документи, което ще има сериозен негативен ефект в бъдеще. Постигнатите договорености между правителството и синдикатите всъщност се опитва да реши конюнктурен проблем, свързан с дефицита, който се генерира в НОИ – първият стълб на пенсионната система, като стремежът е да се прехвърли ликвидност от частните пенсионни фондове, в които има натрупан резерв по индивидуалните партиди на осигурените граждани между 7 и 8 млрд. лв. Този подход изключително много напомня на действията, предприети от унгарския премиер Виктор Орбан за национализация на частните пенсионни фондове в страната. Въпреки че формално се предлага избор на осигурените лица, ясно е, че ако започне масово прехвърляне на средства от втория към първия стълб на система, частното пенсионно осигуряване просто ще бъде ликвидирано. В случая формално се избягва процедурата по национализация, която беше предприета от предишното правителство на ГЕРБ по отношение на професионалните пенсионни фондове и което действие по-късно беше обявено от Конституционния съд на България за противоконституционно.

Отказът от предварително приетия модел за реформа в пенсионната система и неговото задълбочаване всъщност ще доведе до много по-големи дефицити в НОИ в бъдеще, което е обусловено от демографската картина в страната и очакването за нейното развитие. Разходно-покривният модел на пенсионно осигуряване, какъвто модел се използва от НОИ е неработещ модел в държавите с намаляващо население, в които размерът на работната сила се свива и където все по-малък брой работещи издържа непрекъснато нарастващ брой пенсионери. В дългосрочен план този модел ще се срине и ще бъде предпоставка формираните дефицити да се осигуряват не за сметка на осигуровките, а от държавния бюджет, което ще доведе до допълнителен натиск върху публичните финанси на държавата. Трябва да се има предвид, че в настоящия момент делът за социални плащания на държавата представлява около една трета от размера на държавния бюджет.

Със своето поведение настоящото правителство отстъпва за пореден път от заявените принципи и обещания, с които политическите сили, които са в неговата основа спечелиха подкрепа на отминалите парламентарни избори. Това е поредната заявка от негова страна, че ще провежда една изключително популистка и лява политика, която ще задълбочи кризата в основните нереформирани сектори в държавата. Защото няма как едно наистина дясно правителство да се съгласи с предложените промени в пенсионната реформа без да се съобрази с мнението на работодателите, които де факто осигуряват ресурса за социалната политика на държавата и за нейната преразпределителна роля.

------

Текстът е публикуван на блога на автора

Още по темата

16/12/2014 Анализи

Защо никой не записа в предизборната си програма, че ще краде пенсии?

16/12/2014 Политика

Управляващите готвят национализация на парите за втора пенсия

Следете новините ни в GoogleNews