Няколко версии за бъдещето на българската култура

Венци Мицов Последна промяна на 20 декември 2021 в 09:38 7217 0

"- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение къде искам да отида - отвърна Алиса.
- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът"

Луис Карол, "Алиса в страната на чудесата"

Някога някой беше казал, че за българската армия нямало команда "назад", а имало "кръгом и пак напред".

Впрочем, не знам дали тази смешка е само българска, и дали се отнася само до армията, но за мен в нея се съдържа квинтесенцията на родните политически доктрини. И този принцип се корени именно в гледната точка. Може да се движиш назад, но да представиш това движение на всички наоколо като движение напред. Освен, разбира се, ако не ходите на място, където, както бе казал Висоцки, няма нито победители, нито изоставащи...

Мисля си за това, когато започвам този текст за бъдещето, очертано от новата четворна коалиция и касаещо онази клета, почти никому ненужна вече притурка, наречена "българска култура". Която напоследък все по рядко е българска и още по-рядко е култура.

В контекста на новите политически събития и реалности обаче няма как да не погледнем ситуацията, ако може, както казваше другарят Феликс Едмундович Дзержински, с "хладен ум, чисти ръце и горещо сърце".

И понеже иде реч за култура, ще започна този опит за анализ отзад напред - с новия министър, а после ще скачам напред-назад, за да наподобя Ален Роб Грийе, Орсън Уелс, а защо не и Куентин Тарантино...

I. Нов министър - нов късмет

"Надявам се новият отбор, който идва, да е достоен наследник"

Това са думи, които Мауриньо би казал, ако внезапно напусне Рома и премине в Ювентус. В случая обаче няма място за футбол, а за култура. И да, това бяха думи на младеж на име Атанас Атанасов, който внезапно, без никой да подозира, след като бе снимал един документален филм и ремонтирал читалището в родното село на дядо си, бе обявен за министър на културата.

Това доведе до сериозна изненада у всички. Предната вечер всички медии бяха подготвили визитки на почти сигурния министър на културата доцент Мечкарски, който присъстваше дейно на масата за преговори в ресор "култура' от страната на Продължаваме промяната - преговори, започнали така, както се развива българската култура - със закъснение и с куп безсмислени дискусии, кухи фрази и излишна патетика.

Така министърът буквално изненада всички. Но не бе изненадващ фактът, че до последно никой не знаеше какво точно ще се случи с културата и нейното управление...

А първите думи на министъра извън това с отбора бяха: "Започваме веднага работа по стратегията за развитието на българската култура".

II. Що е то стратегия за развитие на българската култура и има ли тя почва у нас

За тази прословута стратегия се говори от много години. И в този ред на мисли тя беше централен герой в преговорите между политическите партии и субекти на кръглата (квадратна, правоъгълна) маса на преговорите между бъдещите управляващи.

"Да я направим тая стратегия!" - рекоха всички. Сашо Симов от БСП даже постави срок - до март да е готова.

За онези, които не следят събитията от последните години, може би е добре да кажем, че подобна стратегия се пише от години. Да, вие не знаете, да, вас никой нито ви е уведомил, че се пише, нито някога ще ви покани да участвате в подобни дискусии и работни групи. Но тя се пише, пише се от петима представители на няколко сериозни НПО-та, които си приличат по това, че винаги участват в работни групи в Министерството на културата. И често печелят, кой знае защо, големи проекти. Вероятно защото тези НПО-та са много яки. И вероятно защото никой друг не е толкова як...

Но да се върнем на самата стратегия. Тя има дълга и печална история. С участието на различни герои, присвоили си функцията на "представители на културната гилдия". Министерство на културата разработи един подобен документ в мандата на Боил Банов. Документът трябваше да касае периода между 2019 и 2029 година. Но вместо да заложи посоките за културата ни, предизвика скандали и част от експертите, които участваха в работните групи, взеха да напускат.

Днес този документ отново се споменава като важен и основополагащ.

Защо това е така?

Стратегията е важна и нужна, защото тя залага определени посоки, в които трябва да се движи културата ни. Например - плавно и поетапно увеличение на бюджета за култура. Професор Минеков говореше за по 0,2 процента от БВП всяка година. На преговорите направо взеха да се хвърлят бомби - между 1 и 1,5 процента от БВП.

В стратегията освен това трябва да се заложи посоката за бъдещето. Дали то е свързано с 10-годишно инвестиране в периферията - читалища, провинциални театри и оркестри, библиотеки и дигитализацията им и така нататък... Или пък стратегията е да имаме един много силен център на културата в столицата - с модерни зали, със съвременна инфраструктура, с гастроли на световноизвестни артисти и така нататък - академии по изкуствата, училища.

И в двата случая е нужно това да бъде решено с консенсус. Какъвто няма. А няма, защото има много интереси, които всяко едно от големите преговарящи от наше име НПО-та се опитва да наложи във всички преговори, които провежда МК.

III. Независим културен сектор VS държавни културни институти

В началото на март 2020 година пандемията от COVID-19 катализира определени процеси в културата ни. Когато в страната ни бе наложен локдаун, се оказа, че има две категории хора в родната култура - независим културен сектор и държавен културен сектор.

И за държавния бе взето решение - държавата, в лицето на Министерство на културата, поема издръжката. Но за независимия културен сектор никой не бе подготвен.

В този момент се оказа, че нито министерството, нито който и да било е наясно колко са независимите творци, които живеят само от изкуство. И които директно бяха оставени на произвола на съдбата.

Тогава работна група (забележете, отново "работна група") започна работа по регистър на независимия сектор. И тази работа продължава и до момента. Защото всичко, свързано с Министерство на културата, особено по времето на трите мандата на ГЕРБ, не бе бързо. Администрацията на ГЕРБ никак не бързаше. Ама никак. Често, по време на заплетени културни казуси (като изоставеното и разпадащо се читалище в град Шипка например), се случваше на въпрос към министър Банов какво трябва да се направи, министърът да отговори в ефир "не знам".

И с това "не знам" бяха извършени десетки тотални простотии, като подпалването на "Царските конюшни", подпалването на тютюневия склад в Пловдив и какво ли още не с постоянен герой - един клошар.

Работната група обаче доведе работата си до край. Принципните правила за регистрация на независимия сектор са готови, но... не могат да влязат в употреба, защото липсва съгласуване от юридическия отдел на МК.

Тук обаче е редно да кажем и друго. Не целият независим сектор е бедстващ. И не целият независим сектор има добри намерения.

Малко след като "караулът" в управлението на страната ни се смени, един от флагманите на сектора излезе с голям текст, който бе разпространяван в социалните мрежи от активисти на някои от новите управляващи партии. И текстът гласеше горе-долу следното - "за какво са ни толкова опери, за какво са ни толкова театри, за какво са ни толкова артисти на щат"...

И така започна да се очертава война между независимите (колко па да са независими) и държавните институти. В контекста на една изпусната реплика на премиера Крил Петков, че "културата трябва да се самоиздържа", картината започва да изглежда леко притеснително...

IV. Може ли културата да се самоиздържа?

Краткият и дългият отговор на този въпрос е един и същ - "не".

Може да се самоиздържа само поп културата.

И понеже тук мнозина ще скочат заради левичарската ми теза, ще се аргументирам така. Пуснете един филм на Марвел - Дисни и един филм на Фелини. И вижте финансовите им резултати.

Следвайки либертарианската логика, моментално би трябвало да зачертаем Фелини. Но именно Фелини е създател на стандартите в киното. И именно Фелини е "изкуство". А Дисни-Марвел е нещо за развлечение. "Нощите на Кабирия" срещу "Железният човек и Черната пантера 7".

Това, което никой обаче не отчита е, че културата носи придадена стойност. И културата трябва да е част от националната ни сигурност. Защото именно заниманията с онова, което не е поп култура, повишават естетическите критерии у цялото ни население и след години то няма "само да си прецЕня" за това дали ваксините са от Сатаната и Бил Гейтс. Защото за миналата година най-търсените думи в интернет на българска територия бяха Кирил Петков и... Джулиана Гани. Не, не Моцарт, а Джулиана Гани.

В този ред на мисли държавата, в лицето отново на МК (и в мандат номер едно на Вежди Рашидов), бе приела и все още работи по една определена методика, по която субсидира билетите в държавните културни институти. Продаваш 100 билета по 7 лева - държавата добавя още  - 2,5 пъти по тази цена за театри и 8,5 пъти за симфониети да речем. Така една симфониета взема 700 лева при 100 продадени билета, а държавата добавя малко над 8500 (да ме прощавате, но не ми се занимава с прецизни сметки, попитайте за това някой директор на културен институт, той ще ви го обясни най-добре).

По време на локдауна обаче тази методика бе спряна и държавата премина на директно субсидиране на своите институти. Но не навсякъде нещата бяха чудесни. В Кюстендил например само чакаха повод и театърът стана "открита сцена". С други думи - цялата трупа отпадна от схемата Държавни театри с щат на трупа. И 25 души бяха освободени.

Истината е, че системата, разработена по времето на първия мандат на Вежди Рашидов, е нож с две остриета. Тя прави така, че културните институти са принудени да се движат по ръба между сериозното изкуство и тоталния кич. Защото, уви, в момента няма как да събереш хора в читалището в Карнобат с програма, включваща Щокхаузен, Хиндемит и Ханс Вернер Хенце. Ще я напълниш с руски романси, прекъсвани от скечове и казармен хумор.

За това от доста време се говори за нова методика. И в мандата на служебния министър Минеков започнаха да работят по подобен документ. Който балансира субсидии и директно финансиране. Но този документ още никой не го е виждал...

V. Какъв е големия проблем?

Преди време се занимавах много с казуса на изоставеното читалище в град Шипка. Гледката, която видях вътре (роял, забит в изгнилата сцена, сякаш изваден от "Сталкер" на Андрей Тарковски), ме караше да изпадам в ярост.

Когато отидох на място преди две години, разбрах, че всъщност големият проблем на град Шипка не е читалището, а фактът, че за последната година в градчето са се родили само 13 деца.

Днес ситуацията с културата ни е подобна. Поради десетилетното безхаберие към днешна дата в културата ни се забелязва една ужасяваща тенденция. И тя скоро ще взриви всичко.

Тенденцията е една - липса на кадри. Поради превръщането на сектора в пародия, поради безсмислието на професии като "музикант" например, тази година от софийското музикално училище излезе само един цигулар. А в Музикалната академия има нулеви години за определени специалности. Няма да ви казвам и колко от завършилите се отказват и отиват да работят в кол центрове.

Това, от своя страна, води до феномени, като този някои провинциални оркестри вече да са съставени от музиканти, част от които - чужденци. От ЕС и извън ЕС.

Това вдига технически нивото на провинциалните оркестри, но чужденците не се задържат дълго. Те идват за първата си работа, работят 1-2 години и когато в CV-то си вече имат "Първа валдхорна в европейски оркестър", отиват по родните си страни, където могат да се продадат по-добре.

Дългогодишното отлагане на реформите в културата, придружено с мизерните заплати (в БНР доскоро музикантите вземаха по 650 лева, както спомена по време на преговорите между политическите сили Ицо Хазарта), доведе до тотална липса на престиж професиите, свързани с културата.

На този фон някои представители на НПО сектора, които винаги са били близки до властта, започнаха да надигат глава и да искат закриване на част от този сектор. И може би техният час ще удари при новото ръководство на държавата? А може би не...

VI. Накъде поема българската култура - възможности и невъзможности

И се връщаме в днешно време. В края на декември 2021 година управляващите изненадаха всички, като назначиха младеж, тотално непознат и с миниатюрен бекграунд, за министър на културата.

Това назначение се превърна в катализатор. НПО секторyt радостно приветства новия министър. Държавнияt сектор си мълчи по принцип. По навик - от страх. А някои побързаха да посочат с пръст министъра и да заподозрат, че той ще е кукла на конци.

Истината е, че има две възможности пред министър Атанасов.

Възможност едно - министърът е равноотдалечен от всички хиени в културното блато и е тотално обективен, независим и успява да поведе културата напред.

Възможност две - доста по-реалистична - министърът няма идея нито къде се намира, нито с какво се захваща. Той слуша съветниците си, а съветниците му са част от културното блато и го вкарват за отрицателно време в тресавището.

И двете възможности не са за пренебрегване. Но има и още нещо.

Очаква се през следващата година в културата да има повече пари. И по Плана за възстановяване на Пеканов (ако успее да бъде поправен тоя многострадален план), и на база заявеното увеличение на бюджета за култура.

И в НФК ще влязат доста пари. А някои играчи не биха имали нищо против да приберат някой и друг тлъст проект, носещ примерно името "Трансцедентално тяло, увиснало в дифузното безвремие на пост апокалиптичната сонорна дифузия на менталното съвкупление".

В този ред на мисли винаги, когато замирише на пари, стават скандали. И такива предстоят. Но това не са опции пред българската култура...

Епилог: А какво всъщност е нужно на културата ни

Най-напред тук искам да кажа следното. Понеже, пусто, обичам да чета, прочетох страниците на споразумението между четирите политически субекта, които формираха управлението на страната ни.

Прочетете ги и вие. И ми кажете дали някъде там виждате заявеното на масата на преговорите намерение да се вдигне бюджетът на културата ни до 1-1,5 процента от БВП.

Не, такова намерение няма. Няма дори намерение за символично вдигане на парите.

Но има няколко неща, които не търпят отлагане. Като Закон за меценатството например. Нов закон за читалищата. Стратегия за културата с хоризонт не 10, а 20 години. Нова и смислена методика за субсидиране. И регистър за независимия сектор.

И тук трябва да предупредя. Част от тези мерки ще срещнат яростна съпротива, И който не разбира това, очевидно не разбира самата същност на културното блато.

Например, този регистър за независимия сектор ще сложи сектора в регулация. И този сектор ще трябва да се осчетоводява сам, да си плаща чинно данъците всеки месец и да върши куп несвойствени за арт гилдията дейности. Но само така независимия сектор ще може да претендира после за държавни помощи в случаи като този с проклетата пандемия от COVID.

Кой път ще поеме българската култура ли? Не знам. Зависи къде иска да отиде, както бе казал котаракът на Алиса.

Но знам, че в момента културата ни е блато. Населено с блатни хора, всеки от които със свои интереси.

И изпитвам дълбоко подозрение дали новата администрация на Кирил Петков си дава сметка за това...

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови