Кунева: Пари в ЕС има, но България е неподготвена

Елица Мартинова 27 ноември 2012 в 07:30 2427 2

Меглена Кунева, Снимка: БГНЕС
Меглена Кунева, Снимка: БГНЕС

От две седмици насам страните-членки на Европейския съюз водят преговори около бюджета на ЕС за следващия програмен период. Във връзка с финансовото споразумение за период 2014-2020 г. Европейската комисия изготви становище за България, в което бе посочено, че страната ни трябва да се справи с много пропуски.

За информация около преговорите за бюджет 2014-2020 на ЕС и усвояването на европейските средства OFFNews потърси бившия еврокомисар и настоящ лидер на "Движение България на гражданите" Меглена Кунева.

Преди две седмици министър Дончев и представителите на Европейската комисия обявиха Становището на ЕК относно финансовото споразумение за периода 2014-2020 г. В него се споменава, че България трябва да се справи със сериозни пропуски преди следващия програмен период. Какви ще са последиците за страната ни, ако не успее да покрие изискванията на ЕК?

Последиците ще са по много направления. Не всички са свързани с парите. Най-сериозната, според мен, е психологическата. Когато нямаш увереност, започваш да мразиш. Ако нямаш увереност, че може да усвоиш средства и да си уважаван в ЕС, ще се надигнат неразбиране и отхвърляне, евроскептицизъм.

Втората опасност е свързана с нашия собствен бюджет. В началото той финансира проектите, за да започнат, след което проектите се проверяват и средствата постъпват обратно по българските сметки. Това значи, че ние можем да останем с напълно погрешен разчет, който ще изтощи българския бюджет.

Трето, усвояването на средствата не е просто, за да има развитие на инфраструктурни проекти или развитие на селските райони. Чрез усвояването на средствата трябва да се постигне изравняване на страната най-напред със средното ниво в ЕС, а след това да минем над тази черта. Това на практика означава стандарт на живот, а не само пътища. Тук се включват още наука, образование и конкурентоспособност.

Четвъртото е свързано с пропуснатите възможности. Понякога от грешките боли по-малко, отколкото от пропуснатите възможности. Те трудно се измерват, защото не са свързани само с процента неусвоени средства, а и с чувството ни за значимост и с желанието ни да напредваме.

Може би най-важен обаче е ефектът, който усвояването на средствата оказва върху поведението на администрацията и върху способността ни да говорим същия език като останалите 26 страни-членки. Българската администрация е тотално забравена, никой не влага в нея, никой не ù поставя изисквания и не я пази от партийни посегателства. Трябва да имаме предвид, че в новата финансова рамка средствата ще се усвояват по съвсем различен начин. България абсолютно не е готова за това. Ние на този етап не успяхме да се справим, а никой не подготвя бизнеса и администрацията за новите процедури.

У нас е по-лесно да спечелиш поръчка с вдигане на телефона, отколкото с един наистина добър проект. Някак успяхме да свикнем с разочарованието от вътрешните поръчки, които идват от българския бюджет. Но ако към това се насложи и разочарованието от европейските проекти, хората ще загубят доверие, че най-важното, заради което влязохме в ЕС – стандарта и ясните правила, изобщо някога ще се случат. Това е и най-негативната последица.

Едно от основните притеснения на ЕК е именно недоброто усвояване на средствата в образованието, здравеопазването и по програмите за развитие на селските райони. Какво трябва да направи България, за да има подобрение в тази насока?

Най-напред трябва да разпознаем това като проблем. Идеята, че ще се усвояват пари, свързани с магистралите, и те ще стават повод за хвалба на правителството, дойде спонтанно – имаше едни започнати проекти, и те просто ги завършиха. Няма знак, че се мисли за „голямата картина“ - че имаме един обществен договор за това кое, как и кога да се направи. Навсякъде се разпознават проблемите с образованието и науката.

Много хора напускат по тази причина. Тъй като обаче безработицата е висока в цяла Европа, най-много напускат най-високо квалифицираните хора, които със сигурност ще си намерят работа навън. Това са онези 5-10% от българите, които са призвани да помагат на нацията и да я водят напред. Не може за първите 6 месеца да изчезнат 600 лекари. Недопустимо е никой млад човек, който следва в чужбина, да не иска да се връща, защото няма къде да работи тук. Не може да допуснем да се лишаваме от водачите на нацията, от най-добрите, защото тук няма условия.

Именно това можеше да се случи чрез тези европейски програми. Няма нито една програма в момента, която да казва как се усъвършенства администрацията, а тя е лицето на една държава. Цели оси в земеделието и регионалното развитие са забравени.

Кои са първите стъпки към преодоляване на тези толкова фундаментални пропуснати ползи - в образованието, науката и земеделието?

Българското правителство води последователна политика на затворените очи и отричането. Това е първото, което трябва да се промени. Всички цифри трябва да се погледнат честно, а не да се замазва положението с много ярка дума.

В момента цялата власт е в ръцете на една партия и единствената политика е да отричат съществуващите проблеми по всички възможни медийни канали.

Второто е да направим така, че никога нещата да не зависят само от една партия, която и да е тя. И тук не говоря за опозиция. Аз вярвам, че единственият лек за българската политика е просветените политици да свият полето на партиите и дадат възможност на гражданите да участват в управлението на страната. Чрез новите технологии сега всеки може да вземе отношение по важните въпроси.

Това е и моята кауза – да се разшири гражданският контрол, иначе партиите ще имат тенденциите да се затварят и да управляват през коалицията „Марковска“.

Смятате ли, че България защитава адекватно позициите си в преговорите около бюджета на ЕС за следващия програмен период?

Кохезионните страни, каквато е и България, ще пострадат най-много, ако бюджетът бъде свит. Поради факта, че ние се присъединихме 2007 г., а не по-рано, имаме повече да наваксваме. За съжаление не видях България да е много активна в позицията си, да се е присъединила към някоя от тези страни, които активно се борят за повече средства.

Сходен пример е отношението на управляващите по въпроса с компенсациите за АЕЦ „Козлодуй“. По времето, когато аз бях еврокомисар, бяха договорени компенсации в размер на 300 милиона евро. Сега нещата бяха оставени да потънат и парите, които се обещават на България, са 185 от 450 милиона евро. Това значи, че ние сме отишли неподготвени и не сме направили близко сътрудничество с другите две страни, които трябваше да извадят от експлоатация реактори. Тези средства можеха да минат през специални пера, през регионална политика. Пари в европейския бюджет има, въпросът е как се усвояват.

Няма смисъл сега министър-председателят да се оправдава, че предишното правителство не е усвоило достатъчно. Има успеваемост, ако си обучиш администрацията, в противен случай се правят фокуси.

Според данни на Европейската сметна палата за бюджет 2011 г. България е 22-ра по усвояване на средствата от европейските фондове. Имаме ли капацитет да наваксаме и да увеличим темпа за усвояване на средствата до края на този програмен период?

Трябва да направим формула. Една част от формулата са наличните пари – тях ги има, останалата част от уравнението са администрацията, проектите, липсата на корупция и съдебната система.

Ако си представим, че това са показатели, колкото по-нисък е коефициентът на всеки елемент, толкова по-далеч ще сме от желаните резултати. Ако пък някое от умножаемите е „0“, както знаем от математиката, умножаваме всичко по „0“. Това са елементите, с които трябва да съставим формула.

Премиерът коментира в Брюксел миналата седмица, че скандалът „Батко и Братко“ не е забравен от Европейската комисия. Дели ли наистина Брюксел България на сегашно и предишно правителство?

Батко и братко не са забравени, наистина, но не е забравена и Калина Илиева, която управляваше фонд Земеделие без диплома. Г-н Бойко Борисов смята, че нещата стават с връзки, че ако си от едно политическо семейство, имаш повече права. Няма такова нещо в европейската политика, те не работят на базата враг приятел, а на базата на това кой спазва правилата. Ние трябва да си признаем, че в България има корупция, има телефонни обаждания, има лоши обществени поръчки и няма добра съдебна система. Чак тогава нещата могат да започнат да се подобряват.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови