Босилеград - Разделяй и владей

Последна промяна на 28 февруари 2012 в 23:37 2431 0

Иван Николов
Иван Николов

Двойно бе отбелязването в Босилеград на 139 години от обесването на Васил Левски. Това, повдига и редица въпроси за това какво става с "българската кауза" в Западните покрайнини. Според ръководителя на културно-информационния център в Босилеград Иван Николов сръбските власти са сменили тактиката по отбелязването на годишнината и сега са заложили на разделението. Според него общинската власт в населения с етнически български Босилеград продължава да нарушава правата на националната ни общност, живееща в съседна Сърбия.
Кореспондентът на БНР Николай Кръстев разговаря по темата с  Иван Николов, ръководител на Културния Информационен Център в Босилеград.

- Г-н Николов, защо се наложи да се отбелязва годишнината от гибелта на Апостола на две отделни церемонии?

- Това е продължение на миналогодишната забрана, когато се видя, че посегателствата върху Левски могат да обтегнат отношенията между двете държави. Сега явно е сменена тактиката, когато се цели разделение и противопоставяне на малцинството по един толкова щекотлив въпрос. Съжалявам искрено, че се стигна до тази ситуация, но нямаше как да се направи, защото това не беше спор за дата, а това беше спор за принципи и
спор за отношението към името и делото на Левски.

- Толкова ли не можеше културно-информационен център да намери общ език с кмета на Босилеград?

- Докато кметът на Босилеград подкрепяше културно-информационния център като институция, която изцяло
поддържа българската култура, работи заради нейното развитие и за ценностите на българската национална и културна идентичност, за европейските ценности, ние го приемахме и смятахме, че той е добре. Но в момента, в който ние трябваше да подкрепим едно общинско управление, което пряко се контролира от една крайно
националистическа партия на Воислав Кощуница - тя е известна със своите антиевропейски, антибългарски изказвания, със своите проруски изказвания - и когато трябваше да подкрепим едно
неуспешно общинско управление, ние няма да го направим. Той си е просто един от принципите, които винаги сме отстоявали, и не можем, така, да се отнесем лекомислено към всичко това. Знаем, че много хора в България не могат да разберат тези нашите боричкания, не са и длъжни да ги знаят, но ние трябваше да
постъпим по този начин. Освен това кметът на Босилеград е работил по отбелязването на Левски, тази, датата 19-и февруари, още в началото на годината. Не ни е осведомил за това, не ни е канил, ние го поканихме обаче и той не дойде. Това е причина, която доведе до това формално разделение, което много
хора в България ще кажат - ето пак се разделиха, пак българска работа.

- Пострада ли от това разделение българската кауза в Босилеград и въобще в Западните покрайнини?

- Не, не мисля. Ние продължаваме да отстояваме същата кауза и същите принципи, които сме отстоявали в продължение на 20 години, благодарение на които се издигна този паметник, благодарение на които се направиха много други неща по отстояване на българската национална кауза в Босилеград. За
другата страна - да обясни какво иска и какво точно цели с това разграничаване от нас.

- Остават ли проблемите пред нашите сънародници и днес в Босилеград?

- Абсолютно. Всичките проблеми остават. Точно заради тези проблеми вдигат напрежението и обтягат отношението в самия град, защото безработицата и нарушаването на човешките права, и
особено на малцинствените права, продължават. Естествено, че всичко това е резултат на една власт и на едно управление, което носи тази отговорност за общата ситуация в Босилеград. И разбира се, ние като институция, която има, така, свободното виждане, като интелектуалци, като един кръг от интелектуалци, които имат собствени виждания по въпроса, не можем да подкрепим и да останем равнодушни към това, което става, и разбира се, трябва доста критично да се отнесем към тази власт, която все още нарушава и продължава да нарушава правата на малцинството.
Резултатите от тази политика се виждат на всяка една крачка. Най-красноречиво за това говори, че за последните десет години от сегашното общинско управление на Босилеград населението е намаляло с 20 процента.

- Много млади хора напускат Босилеград, млади българи напускат в последните десет години Босилеград, според вас това на какво се дължи, на липсата на перспектива или?

- Ами да, така е, много млади хора напускат Босилеград, изтича бъдещето, изтича интелектуалният потенциал на общината в България, в Сърбия, по света, навсякъде. Тук остава едно население с много висока възрастова структура, население, което обеднява, безработицата се увеличава все повече и повече, в съчетание с другите неща, за които сме говорили. Ние се чувстваме сякаш сме загубили битката, в която толкова години и
толкова много усилия положи българската държава и самите ние.
Това нещо трябва да има някакъв край, надявам се и тези процеси, които сега настават - трябва да знаем кой от кого и кой срещу кого и защо се разграничават един от друг. Надявам се, че това не е разграничение от името и делото на Левски. Ние продължаваме да отстояваме българската национална кауза в Западните
покрайнини, българската култура и продължаваме да водим борбата за подобряване на положението на българското малцинство.

- След няколко месеца в съседна Сърбия предстоят парламентарни и местни избори. Ясно ли е вече как българското национално малцинство в Сърбия ще гласува, ще участва ли в предизборни коалиции с останалите национални партии?

- Това ще бъде поредното изпитание за нас, именно заради това че в Босилеград всички структури на властта са в ръцете на така наречените консервативни политически партии на Воислав Кощуница, на демократичната партия, изместват фокуса на вниманието в друга посока, ние все още продължаваме да се борим за сръбските
национални интереси, но не и за своите. Босилеград се е превърнал все повече в някаква лична собственост на определени политически структури. И това за съжаление никой не го разбира в България - подкрепяйки тези структури, продължавайки да контактуват с тях, те насърчават тези негативни процеси, които
застрашават малцинството, с идеята, че ни помагат на нас, но тази помощ се изражда в нещо друго, тя се изражда в неограничена лична власт на определени политически партии.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови