Защо скоропостижно се спомина външният министър на Беларус: версиите

На 26 ноември беларуската държавната информационна агенция БелТА съобщи за внезапната смърт на министъра на външните работи на Беларус Владимир Макей, без да се посочват причини за смъртта.

Тази новина не зае централно място в дневния бюлетин на БелТА - главна новина беше съвещанието с участието на президента Лукашенко по въпросите на агропромишления комплекс и съвещание на правителството за работата на промишлените предприятия на „стопанска сметка“. По-късно анонимният Telegram канал „Журналистически пул на първия ръководител“, изпълняващ функциите на пресслужба на президента, съобщи, че Лукашенко е изразил съболезнования на близките на Макей.

На 23 ноември Макей летя до Ереван за участие в срещата на върха на Организацията на договора за колективна безопасност, но не с правителствения самолет на Лукашенко, а с военнотранспортен Ил-76МД.

На 25 ноември Макей проведе среща с Апостолския нунций (посланик на Ватикана) Анте Йозич.

За 27 ноември беше планирано посещение на външния министър на Руската федерация Сергей Лавров в Минск.

На 1 и 2 декември беше планирано участие на Макей на срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Лодз (Полша), на която полската страна отказа покана за руския министър на външните работи.

На 25 ноември аналитици от неизвестния на широката публика американски Институт "Робърт Лансинг" обявиха сензационен доклад за положението в Беларус. В доклада се посочва:

„Кремъл е възприел радикален вариант за въвличане на Беларус във въоръжената агресия на Русия против Украйна.

По данни от източници във военното ръководство на Руската федерация Москва планира ликвидацията на самопровъзгласилия се президент на Беларус Александър Лукашенко, за да получи контрол над въоръжените сили на Беларус.

В близките дни руското военно разузнаване може да пристъпи към сценарий, който предвижда или покушение против президента на Беларус, или имитация на покушение за да сплаши Лукашенко и да го подтикне да разпореди на своите войски да се включат пряко във войната против Украйна.

Руското военно разузнаване разглежда вариант и за убийството на Лукашенко в хода на операцията. Предполага се, че в този случай постът президент на Беларус ще бъде зает от действащия все още (до януари 2023 г.) генерален секретар на Организацията на договора за колективна безопасност Станислав Зас, който се счита напълно лоялен към Русия.
Москва планира да предостави фалшифицирани „доказателства“ за „съучастието“ на Украйна и на Полша в убийството на Лукашенко, под ръководството на разузнавателни служби на НАТО. И това да послужи като формален повод за включването на Беларус във войната против Украйна.“

Виктор Небоженко, украински социолог и политолог, отбеляза в своя профил във Фейсбук:

„На Путин му омръзна да уговаря „вечно извъртащия се хитрец“ Лукашенко да нахлуе в Украйна.

Но като начало, вместо Лукашенко, в Беларус скоропостижно се спомина опитният дипломат, дългогодишният министър на външните работи на Беларус Макей. Който в качеството си на особено доверено лице на Лукашенко водеше тънка игра между Запада и Кремъл.

Путин показа на Лукашенко как той възнамерява да решава проблемите с Беларус. И Лукашенко остана един срещу Путин, а каналите за връзка със Запада са пресечени.
Сега Путин ще убеждава Лукашенко, че не е съществувал друг способ Лукашенко да се избави от Макей, „основен негов конкурент пред Запада“. Защото в противен случай Беларус би повторил съдбата на Казахстан. Където потайният и коварен „дипломат“ Токаев измами Кремъл, внезапно и елегантно свали от власт „вечния и незаменим“ Назабраев и потърси и намери опора не в Русия, а в Китай.“

Павел Латушко – представител на Обединения преходен кабинет по транзита на властта в Беларус (правителство в изгнание след изборите през 2020 г.), бивш министър на културата и бивш посланик на Беларус в Западна Европа, посочи в интервю пред БелСат:

„В продължение на повече от десет години Макей се явяваше първи помощник на Лукашенко. Нещо като ординарец - адютант. Човек, който 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата има достъп до „тялото“. Той получаваше лични указания от „първия“, можеше по всяко време да влезе в кабинета му или да бъде приет в неговата резиденцията. Често получаваше и изпълняваше поръчения от „личен“ и „строго конфиденциален“ характер. Затова Макей знаеше твърде много. Повече от всеки друг държавен чиновник.

По-късно, като ръководител на президентската администрация, но фактически и втори човек в държавата, той също влезе в историята. Като отговарящ за смазването на масовите протести заради фалшификациите на изборите през 2010 г.

В служебната стълбица следващото назначение на Макей за министър на външните работи представляваше понижение. Но съдбата му се усмихна и на този пост. Той оказа активно съдействие на Лукашенко да се възползва максимално от окупацията на Крим през 2014 г. и от последвалия военен конфликт в Източна Украйна. Макей успя да продаде т.нар. Мински съглашения на Запада с подтекста, че именно Лукашенко е гарант за независимостта на Украйна.

През 2020 г. по време на масовите протести заради фалшифицирането на последните избори от Лукашенко, Макей еднозначно подкрепи Лукашенко. Въпреки че на Запад имаше мнения, че именно Макей може да бъде издигнат като алтернативен на Лукашенко кандидат. През този период Макей беше член на Съвета за сигурност при президента и участваше в приемането на всички ключови решения за смазването на протестите. Най-масовите репресии срещу гражданското общество в Европа през този век.

Не по-малка роля има Макей и по-късно за организирането на нелегални канали за масова емигрантска вълна от Средния Изток към страните от ЕС, която прерастена в „хибридна пригранична битка“ срещу Полша, Литва и Латвия. Съпроводена с многочислени жертви.

В качеството му на министър на външните работи Макей се явяваше ключова фигура в тази война чрез посолствата и консулските служби на Беларус в Обединените арабски емирати, в Ирак, и в други задгранични учреждения и чрез консулския пункт на летището в Минск, където масово се издаваха „туристически“ визи на нелегалните емигранти. С които те по-късно щурмуваха границите на ЕС. Това го квалифицира като потенциален обвиняем не само по отношение на престъпления по националното законодателство, но и от международен характер“.

Изтъкнатия руски опозиционер и общественик Андрей Пионтковский отбеляза в интервю пред FreeДом:

„Скоропостижната кончина на Макей припомня, че той предизвикваше ненавист сред руското ръководство и сред руския пропаганден апарат. Обвиненията срещу него се концентрираха в „стремеж да се угоди“ на Запада.

Действително Макей служеше за канал за връзка на Лукашенко със западните държави, дори в условията, когато фактическото „поглъщане на Беларус от Русия“ днес вече е пред свършен факт.

Повече от двадесет години Путин се стремеше да оформи включването на Беларус в състава на Руската федерация с правата на федерална административна област и да лиши страната от държавен суверенитет.

Лукашенко отчаяно маневрираше и отстъпи по редица принципни въпроси. Но не можа да се примири да бъде „деградиран“ от „самодържец“ в европейска държава до ръководител на една от губерниите в Русия.

Лукашенко много добре съзнаваше имперските комплекси на руските елити и доколкото беше възможно, цинично експлоатираше тези настроения за милиардни субсидии основно в платежния баланс на държавата и в енергетиката.

Войната в Украйна постави Лукашенко пред нови изпитания. Днес Беларус е фактически под руска военна окупация. А в началото на нахлуването беларуската територия беше използвана за настъплението срещу Киев. Но до преждевременната кончина на Макей Лукашенко все някак си успяваше да отклони „последната стъпка“. Дори в условия, когато върху Путин все по-отчетливо тегне клеймото на поражение във войната.“

Павел Усов – белоруски политолог, ръководител на Центъра за политически анализи и прогнози (Варшава) изтъква за Politeka:

„Макей беше един от архитектите на системата, крепяща режима на Лукашенко и верен неин служител. Успешен и ефективен манипулатор, който успя от 2014 до 2020 г. да създаде привлекателен образ на диктатурата на Лукашенко на Запад.

Скоропостижната смърт на такъв верен служител на автократичния режим в Беларус неизбежно ще се свързва с версията за съучастие под някаква форма на Москва."

Марк Фейгин – руски правозащитник, активен блогър, един от организаторите на Конгреса на народните депутати, целящ обединението на антипутинската опозиция, в интервю за 24 live отбелязва:

„Редица данни в последно време показват, че Лукашенко е обект на безпрецедентен натиск от страна на Москва. Предметът е един и същ от началото на агресията срещу Украйна – Беларус и въоръжените ѝ сили да бъдат включени в операциите по северното направление, отново срещу Киев, или за пресичане комуникациите в Северозападна Украйна за доставка на западната военна помощ.

Москва не може да се лиши от резерва, който представляват въоръжените сили на Беларус. И от това възникват огромни проблеми за Лукашенко. Очевидно Лукашенко е пред дилемата: дали да се намеси открито във войната, или да приеме реалността, че друг ръководител на Беларус ще приеме това решение.

Очевидно е също, че Кремъл в момента не разполага с други значими ресурси за постигането на обрат, освен настъплението по северното направление (от територията на Беларус) и прякото включване в агресията на въоръжените сили на Беларус.

Днес фактически Беларус е окупирана територия. Трудно е да се представи мащабът на функционирането на руските специални служби на беларуска територия. И степента на инфилтрация на апарата на властта, на ръководството на беларуската армия и на беларуските специални служби.

Но остава самият Лукашенко и лично преданото му обкръжение. Които са в състояние да окажат съпротива.

Развръзката е близка. Лукашенко ясно съзнава, че нов опит за настъпление по северното направление срещу Украйна няма да се увенчае с успех. Лукашенко е между „чука и наковалнята“. Но най-важното е, че не се очертава негово място в дългосрочните цели на Москва.“

Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна (ГУР МО) на 25 ноември отбеляза в свое съобщение:

„През последните дни в информационното пространство се разпространяват твърдения за възможни планове на врага да настъпи с ударна групировка на Руската федерация и на Република Беларус от територията на Беларус в края на ноември. Тази информация се усилва чрез анонимна „данни“ за масирани ракетно-авиационни удари, които ще предхождат това нахлуване.

ГУР МО съобщава, че тази информация не съответства на действителността. Целта на тази специална информационна операция е да бъде провокирана Украйна да прехвърли значителни свои войски към границата с Беларус и по такъв начин да ограничи настъпателния потенциал на въоръжените сили в източните и в южните райони на Украйна. Също така цели да внуши, че Украйна планира да атакува територията на Беларус, като с това се провокира белоруското ръководство да се присъедини към войната против Украйна.“

На 27 ноември Леонид Невзлин (руски общественик, един от бившите собственици на нефтената компания ЮКОС, пребиваващ в Израел) публикува в Twitter:

„Смъртта на Макей, по същество - на втория човек в държавата, предизвиква паника в беларуските номенклатурни кръгове, но най-силно е потресен диктаторът Лукашенко. Той е разпоредил да бъде сменен целияt персонал, който го обслужва: готвачи, охрана, помощен персонал. За децата на Лукашенко е организирана допълнителна охрана.“

Следете новините ни в GoogleNews