Член 359 от Наказателния кодекс на Руската федерация за „наемничеството“ казва, че „Вербуването, обучението, финансирането или друго материално осигуряване на наемника, а също така неговото използване във въоръжен конфликт или във военни действия, се наказва с лишаване от свобода за срок от 12 до 18 години.“

От месец юли редакцията на „Важни истории“ (независим руски разследващ сайт със седалище в Латвия) води статистика за броя на затворниците, излежаващи присъди, които са вербувани от Частната военна компания (ЧВК) „Вагнер“ за участие във войната в Украйна. Разследването се основава на източници на „Важни истории“ в местата за изтърпяване на наказанията, на данни от роднини на затворници и от открити източници, заслужаващи доверие. Към началото на септември са били вербувани не по-малко от 5786 лица, излежаващи присъди. А не по-малко от 2036 са били изпратени на фронта в Украйна.

На 19 септември ГЩ на Въоръжените сили на Украйна съобщи, че „сред руските окупаторски войски се наблюдава остър дефицит на човешки и материални ресурси. За усилване на воюващите в Украйна подразделения, от град Тамбов са били изпратени 400 затворници, изтърпяващи наказания за криминални престъпления“.

На 15 септември украинският журналист Юри Бутусов разпространи видеоинтервю с осъдения от Пета изпълнителната колония в Рязан Евгени Анатолиевич Нужин, родом от град Перевоз, Новгородска област, който е бил вербуван от ЧВК „Вагнер“. Воювал е в Украйна и впоследствие се предава в украински плен.

Нужин разказва, че е бил осъден преди 23 години с присъда от 24 години за предумишлено убийства и има четири неуспешни опити за бягство от затвора.

През юли в колонията пристига с вертолет ръководителят на ЧВК Евгени Пригожин и пред общ строй на плаца на колонията обявява целите и условията за участие на затворници във войната в Украйна:

„Обеща помилване, заплата от нещо като 100 000 рубли. Ако те убият – 5 милиона рубли за семейството. Родината е в опасност и така нататък…“, разказва Нужин.

Видеото на Юри Бутусов:

На 23-ти август 92 души от колонията от летището Милерово в Ростовска област са прехвърлени в Луганска област в учебен център, където за две седмици преминават начална военна подготовка. Там те подписват различни „хартии“, Нужин не помни какво точно пише в тях.

В Учебния център Нужин разбира смисъла на термина „зануляване“, така по жаргона на ЧВК се наричал разстрелът.

„Недалече от нашия учебен център имаше още един, също за затворници от Рязан, но от друга колония, общо 60 души. По-късно, когато се срещнахме на предната позиция, те разказваха, че при тях за „нищо“, за пререкание и заяждане с инструктора, „занулили“ един и там го и погребали“,

разказва Нужин.

След учебния център, на 2 септември ги прехвърлят в прифронтовата зона и Нужин попада в група от 17 души, която трябва да евакуира ранени и да извлича трупове от бойното поле.

„На втория ден останахме 8-10 души…През деня, докато траеше артилерийският обстрел, стояхме в укрития. А през нощта търсехме наши убити. На 5 септември през нощта хвърлих автомата и се предадох…“ „Аз реших да се предам отдавна. Още в затвора, имах телефон и гледах телевизия и в Ютюб. И когато започна тази каша, още тогава ми дойде в главата, по дяволите, трябва да се отърва и да се махна…Не Украйна нападна Русия. Русия нападна Украйна. Тук имам роднини, вуйчо живее в Ивано-Фоминска област, а сестра ми в Лвов“, разказва Нужин.

Руският правозащитник и опозиционен деятел Марк Фейгин изтъква:

„Положението изглежда безумно – осъдени и излежаващи присъди за извършени престъпления да бъдат привлечени във въоръжените сили за участие в бойните действия – това го няма в нито една друга държава в света. Никой не дава оръжие в ръцете на осъдени престъпници. Това само показва, че резервите са изчерпани. Самият ръководител на наемническите формирования „Вагнер“ Евгени Пригожин пред медиите призна, че действително той лично вербува в затворите и затворническите колониите лица, които излежават наказания, в това число за тежки и особено тежки престъпления. И директно заяви, че „ако не искате вашите деца да ги пращат на бойното поле – ето ви затворници, които ще воюват вместо тях“.

Фейгин подчертава, че процесуално всичко това е абсурдно и незаконно. Според закона, осъдено лице не може да напусне зоната, където излежава присъда без съответните решения на съдебна инстанция. Това фактически е прекратяване на изтърпяване на наказанието, което на практика е невъзможно, дори в случаите на затворници със заболявания в терминален стадий.

Самият Пригожин, продължава Фейгин, заявява, че помилване завербуваните могат да получат едва след изтичане на шест месеца от подписването на съответните договори. А по закон помилването е в прерогативите единствено на президента на федерацията. До неговото заключение прошенията се разглеждат от съответните комисии на Съвета на федерацията по въпросите на помилванията.

„На какво основание на вербуваните затворници се дава оръжие, на какво основание те напускат местата за излежаване на присъдите, какъв е техният статут на фронта? На какво основание Федералната служба за излежаване на наказания допуска тази вербовъчна кампания и в какво лично качество Пригожин я оглавява и провежда? При това затворниците получават правото да убиват други хора“, изтъква Фейгин.

Според него, Пригожин се саморазобличава заявявайки: „При нас няма път назад. Подписал ли си – само „напред“ в атака. Ако не – разстрел“. Това само доказва пълното безправие на излежаващите присъди лица в Русия. Тях ги вербуват за щурмовите подразделения. Такива, които действат на „острието на атаката“, в това число за „разминиране на предния край в пеши строй“, след които могат да настъпват редовните части. Тоест като „разходен материал“.

Фейгин посочва, че приблизителният брой на лицата, излежаващи присъди в Русия е около 450 000 души. И ако по такъв начин бъдат „утилизирани“ 5-10 хиляди затворници, това е определено облекчение за системата. Могат да се освободят 10-20 колонии за изтърпяване на наказанията. А известно е, че населението, което насилствено се извежда от окупираните в Украйна територии в Русия подлежи на „филтрация“ и „сортировка“ според степента на „благонадеждност“, завършва Фейгин.
На 18 септември трима членове на Съвета по човешките права към президента на Руската Федерация се обърнаха към генералния прокурор на Руската Федерация Игор Краснов с официално обръщение за разяснения какви са основанията за освобождаването на руски затворници за участие в „специалната военна операция“:

„Широко се разпространява, че понастоящем в цяла Русия хиляди затворници, които не са изтърпели своето наказание за различни, в това число и тежки престъпления, се прехвърлят в Украйна за участие в „специалната военна операция“, се посочва в обръщението.

Членовете на Съвета напомнят, че основанията, по които може да бъде освободен даден затворник, който изтърпява своето наказание, са: помилване с указ на президента, амнистия – с постановление на Държавната дума или условно предсрочно освобождаване – с решение на съда.

Според Фейгин, включването във въоръжените сили на лица, излежаващи присъди е не само имиджов проблем:

„Идентификацията и обвързването на армията с елементи от престъпния свят не може да бъде изчистено и след завършването на войната на украинска територия. Над тези, които останат живи и се върнат обратно ще тегне не само посттравматичния синдром. Какво би могло да „прищрака в главите им, ако процесите, насочени досега извън Русия, се обърнат за разрешаване на вътрешните проблеми, които само се задълбочават. Може да се окаже, че вътрешните сили са по-опасни от всеки възможен агресор, защото не само ветераните, бивши затворници, но и от редовната войска ще носят бремето на Буча, Мариупол, Изюм“,

завършва Фейгин.