Вождът и подменената реалност

Момчил Даскалов Последна промяна на 06 септември 2020 в 18:04 18493 0

Момчил Даскалов

Очевидно властта у нас няма да бъде сдадена доброволно, предвид прилагането на всичките познати хитри маньоври с подмяна на факти, бавене и отклоняване на вниманието, провокации и полицейското насилие демонстрирани на 2 септември.

Но една власт не може да се задържи само със сила. Важно е да се укрепва вярата в нея, както на част или целия елит, така и на военните, които я поддържат, на полицията/милицията и администрацията, които й служат и разбира се на масите, които й се подчиняват. Вярата пък се крепи чрез създаване на паралелна "обективна" реалност, такава, която доказва външна причина за произхода на съответната власт или някое друго обстоятелство, което я ползва.

Без разрушаване на тази наложена от властта фалшива действителност, кардинални промени е невъзможно да се реализират.
По-важно е от всякога да се разбият всички митове, опорки и манипулации на насажданата ни за обективна фалшива реалност, за да може все повече хора да се отърсят от заблудите и да прозрат какво наистина се е случвало през последните години и какво точно се случва днес.

Още в далечни епохи като "обективна" реалност е била представяна властта на краля/ императора дадена му от Бога, а днес - делегираната от демокрацията/изборите власт на правителство/президент.

Наложената ни в България съвсем успешно "обективна" реалност се крепи на мита за спечелени демократични избори и опазване от комунистите. "Където ги хвана, ги бия". Подкрепяна с "магистрали, зали и стабилност" и „ако не Аз – кой?", носи успех вече над десет години на утвърдилите я и ползващи се от нея. Нещо повече, създадена е на база обща обективна реалност, изградена върху модерни европейски и демократични ценности.

Какво обаче не трябва да забравяме.

Конструкцията на демокрацията е изградена върху съглашението, че народът делегира чрез избори власт на свои представители, за да се грижат за обществените интереси, функционирането на държавата и увеличаване благосъстоянието и качеството на живот на суверена (същия този народ) със спазване на всички съвременни норми за свобода, хуманност и защита на индивида. Т.нар. обществен договор между суверена и неговите управляващи, които следва да управляват в интерес на обществото.

Още в древността е изведена дефиницията за добро управление, развита в средновековието и допълнена в наши дни, според която независимо дали властта се упражнява едининачално от император, монарх или е парламентарна, републиканска, тя е повече отговорност, грижа за управляваните. Властта е тежест, бреме в интерес на обществото, целта й не е личната изгода на управляващия, а гарантирането на сигурността и благоденствието на управляваните. Важен аспект на всяка добра власт е задължението й да осигури администрация и магистрати, които да не злоупотребяват с властта и да мислят за благото на хората.

Когато управлението излиза далеч извън дефиницията за добро и съществуващият обществен договор е нарушен, брутално и преди следващи избори, суверенът има право да поиска сметка на избраниците си и да ги изхвърли от властта. Легитимността на такава власт, макар и формално законово обоснована, вече е недействителна. Подобни примери са властта на Хитлер, на Османската империя във времената, в които са действали нашите възрожденци революционери и мн. др.

Доказателствата за злоупотреба с власт и действия главно в лична изгода се трупат през годините: лъсват икономическите връзки на премиера Борисов с депутата Делян Пеевски и почетния председател на ДПС Ахмед Доган, макар и прикрити зад редица офшорки и подставени лица. Публична тайна са малкото компании и техните реални собственици, които печелят големите европейски проекти и последствие извършват некачествени в пъти по-евтини услуги: магистралата край Стара Загора, ул. „ Граф Игнатиев" или Ларгото в София са само малка част от безброй примери.

На не един скандал обществото стана свидетел: от Мишо Бирата, през грабежа на КТБ, до къщата в Барселона. Унищожаването на природата, Пирин, Алепу и цялото Черноморие. Росенец, Златев, „Булгартабак" - списъкът е безкраен, да не говорим за последно изтеклите снимки и записи на Борисов.

Цялото това поведение на властта, която в нашия случай има повече белезите на единоначална монархическа власт, отколкото на парламентарна, съвсем закономерно възбуди народното недоволство обективирано в масови протести и блокади, обединило хора от най-различни обществени и социални групи с политически възгледи от целия спектър и с едно общо искане – оставка.

Но... не, подобно развитие властта не следва да допуска. Днес повече от всякога, хиперактивно и максимално агресивно се подменя действителността с нови и нови лъжливи елементи на наложената „обективна" реалност.

Озадачаващо бе събирането на актива на ГЕРБ, за да му бъде демонстрирана лично и на живо волята на Вожда с очакването той да бъде подкрепен. Събитие изцяло издържано в стил севернокорейски партиен конгрес. В същата стилистика бе проведен и безпрецедентен сбор на стотици прокурори, без никакъв професионален смисъл, а с единствената цел да чуят лично от главния прокурор политическа реч с основните опорки и внушения на новата „обективна" реалност. Естествено базирани на тотална подмяна на фактите и тълкуването им.

Разчистването на лични сметки чрез държавната машина след отказ за споделяне на част от бизнеса с Пеевски, които нямат нищо общо с налагане на правовия ред и действия против корупцията, са представени като борба с олигархията – пример за типична подмяна на действителността, лъжи, захранващи „обективната" реалност на принципа: „Крадецът вика: Дръжте крадеца!"

Методично и умело бяха заимствани и подменени самите термини. Определенията „олигарси", „мафия", „корпулентност" ползвани от протестиращите срещу назначението на Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 г. бяха иззети и активно включени, както в лексиката на неговите медии, така и в речите на Борисов, Гешев и всеки един изказващ се в подкрепа на управлението депутат или министър.

Видна е самата деградация на публичния език чрез ескалация на надменност, грубост и откровени обиди в говоренето на управляващите насочено към гражданите и инакомислещите, рефлексното разделение на „ние - богоизбраните да управляваме" и „вие - задължените да ни се подчинявате безкритично", демонстриращо, че „обективната" реалност действа безотказно и при близките до Вожда негови съратници и участници в управлението.

Тук можем да добавим себеугодния бизнес и политически популизъм на Марешки и крясъците на псевдопатриотите, примерно за заплаха от европейско налагане на гей бракове или мигрантско нашествие, като напомним, че самите те бяха замесени в редица скандали: неколкократно завишени цени за изграждането на оградата около турската граница в интерес на фирми близки до Симеонов, продажбата на българско гражданство под патронажа на Каракачанов или откровената работа в полза на чужда държава, в случая Русия, на третия им събрат Сидеров, но всичко подменено и умело маскирано като защита на традиционните български ценности, православие и правов ред.

За властта е важно в процесите на подмяна да участват колкото се може повече глашатаи и публични личности – списъкът е безкраен, а медийната среда, в която те необезпокоявани битуват, е почти изцяло овладяна от властимащите.

Няма по-мощен и ефективен инструмент за подмяна на действителността и налагане на удобна „обективна" реалност в днешни дни от печатните и електронни медии, вкл. социалните мрежи. Завладяването на т.нар. четвърта власт от управляващите през последните години само по себе си е ярък пример за злоупотреба с власт и цинично нарушаване на обществения договор.

Основната част от медиите са концентрирани в ръцете на близки до властта бизнесмени и са придобили всички характеристики на официозите на комунистическия режим „Работническо дело" и „Отечествен фронт", но с по-просташки, жаргонен и уличен език. Неотдавна бе закупена най-голямата национална телевизия Нова ТВ, пак от такъв бизнесмен и бе назначен послушен и верен директор на обществената БНТ в лицето на Кошлуков. И двете действия последвани от сериозна чистка на доказани професионалисти и принципни журналисти. Неслучайно България е на 111-та позиция по медийна свобода в света в класацията на международната организация "Репортери без граници".

В удобно моделираната медийна среда никой управляващ вече не изпитва угризения да публикува лъжлива официална информация. Директна и нагла лъжа бе съобщението публикувано на страницата на прокуратурата за това как е протекло изслушването на представители на българското правителство и прокуратура в Европейския парламент.

Дори Групата за наблюдение на демокрацията в Европейския парламент публикува своя позиция, за да опровергае разказа на българското правителство и прокуратура за случилото си. Заместник-председателят на Европейския парламент Катарина Барли дори директно обвини българското правителство, че е разпространява фалшиви новини за проведената дискусия в мониторинговата група за върховенството на закона към ЕП.

Става дума за произведената от властта „новина", че участвалите в изслушването евродепутати са се възмутили от ползваните от протестиращите в България символи с ковчези, бесилки и т.н. А всъщност те са били изумени от факта, че председателят на Комисията за защита от дискриминация Джумалиева дефинира правителството като жертва на дискриминация, вместо да се загрижи за правата на протестиращите и кризата в страната.

Последните примери демонстрират не само твърда решимост за запазване на властта, но и краен цинизъм, наглост и безскрупулност при подмяна на истината, вкл. и на споменатото изслушване, често придружени с тотална некомпетентност, дори глупост, в ерата на информационното общество, където фактите все пак могат да достигнат до хората, а източници на реална информация не липсват.

Само оставката в условията на съхранена подобна псевдореалност не би довела до различен резултат и доказателство за това са двете оставки, след които Борисов отново се връщаше на власт.

За да бъде изцяло заличен подобен модел на управление, а неговите архитекти и изпълнители, освен отстранени от властови позиции, по възможност да бъдат съдени и вкарани в затвора следва преди всичко да се разруши окончателно „обективната" реалност създадена и подхранвана с лъжи от развилнялата се управленска върхушка. Задължително е да се вложат всички усилия, целенасочено и методично, за разбиване образите на фалшивата реалност. Случилото се с Даниел Кирилов доказва, че "обективността" основана на манипулации, подлизурство и клиентелизъм лесно се пропуква, дори отвътре. Той сам направи повечето за постигналата го съдба.

Добрата новина е, че процесът вече започна.

Акцията в Росенец развенча няколко мита. Мнозинството хора вярваха, че Доган е извън властта, но всъщност цялата държавна машина се включи в неговата защита, а водещият операцията скоро след това бе назначен за министър на вътрешните работи. Митът, че Доган е недосегаем угасна, след като фокусът на общественото внимание лесно бе насочен към него и се повдигнаха редица неудобни въпроси. Бе разбит и най-лъжливият мит: Доган е архитект на българския етнически модел. Без никакви скрупули обаче той се опита да противопостави редови членове на ДПС, отрудени хора от Родопите, на протестиращите пред кичозното му незаконно имение в Росенец с единствена цел да се ескалира напрежение и се достигне до насилие. Пъкленият сценарий се провали, а хората от двете групи пяха химна заедно, демонстрирайки завидна резистентност към налаганата им псевдообективна реалност. И не на последно място, след тази акция стартираха масовите протести.

Цялата стартирала процедура в Европейския парламент, сагата с "Осемте джуджета", разкритията на "Бивол" за Барселонската афера на Борисов, които също са били обект на изслушването в ЕП, гласът на малкото свободни медии, действията на хората по площадите и блокадите, масовия протест пред парламента на 2-ри септември са все крачки в правилната посока.

Ключово е отвоюването на действителността, на реалните факти и тълкуванието им от уважавани и доказани професионалисти. Разбиването на омагьосаното огледало, с което управляващите и Вождът сами се заблуждават, а после яростно лъжат и обществото, е от първостепенно значение за достигане до успех не само с оставките на правителството, Гешев и Кошлуков, но и с подготовката на изборите, при които повече хора да мислят трезво, рационално и в пряка връзка с реалността и целите, които трябва да преследваме като модерна европейска нация.

 Момчил Даскалов, „жълтоплочник"

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !