Очевидно властта у нас няма да бъде сдадена доброволно, предвид прилагането на всичките познати хитри маньоври с подмяна на факти, бавене и отклоняване на вниманието, провокации и полицейското насилие демонстрирани на 2 септември.
Но една власт не може да се задържи само със сила. Важно е да се укрепва вярата в нея, както на част или целия елит, така и на военните, които я поддържат, на полицията/милицията и администрацията, които й служат и разбира се на масите, които й се подчиняват. Вярата пък се крепи чрез създаване на паралелна "обективна" реалност, такава, която доказва външна причина за произхода на съответната власт или някое друго обстоятелство, което я ползва.
Без разрушаване на тази наложена от властта фалшива действителност, кардинални промени е невъзможно да се реализират.
По-важно е от всякога да се разбият всички митове, опорки и манипулации на насажданата ни за обективна фалшива реалност, за да може все повече хора да се отърсят от заблудите и да прозрат какво наистина се е случвало през последните години и какво точно се случва днес.
Още в далечни епохи като "обективна" реалност е била представяна властта на краля/ императора дадена му от Бога, а днес - делегираната от демокрацията/изборите власт на правителство/президент.
Наложената ни в България съвсем успешно "обективна" реалност се крепи на мита за спечелени демократични избори и опазване от комунистите. "Където ги хвана, ги бия". Подкрепяна с "магистрали, зали и стабилност" и „ако не Аз – кой?", носи успех вече над десет години на утвърдилите я и ползващи се от нея. Нещо повече, създадена е на база обща обективна реалност, изградена върху модерни европейски и демократични ценности.
Какво обаче не трябва да забравяме.
Конструкцията на демокрацията е изградена върху съглашението, че народът делегира чрез избори власт на свои представители, за да се грижат за обществените интереси, функционирането на държавата и увеличаване благосъстоянието и качеството на живот на суверена (същия този народ) със спазване на всички съвременни норми за свобода, хуманност и защита на индивида. Т.нар. обществен договор между суверена и неговите управляващи, които следва да управляват в интерес на обществото.
Още в древността е изведена дефиницията за добро управление, развита в средновековието и допълнена в наши дни, според която независимо дали властта се упражнява едининачално от император, монарх или е парламентарна, републиканска, тя е повече отговорност, грижа за управляваните. Властта е тежест, бреме в интерес на обществото, целта й не е личната изгода на управляващия, а гарантирането на сигурността и благоденствието на управляваните. Важен аспект на всяка добра власт е задължението й да осигури администрация и магистрати, които да не злоупотребяват с властта и да мислят за благото на хората.
Когато управлението излиза далеч извън дефиницията за добро и съществуващият обществен договор е нарушен, брутално и преди следващи избори, суверенът има право да поиска сметка на избраниците си и да ги изхвърли от властта. Легитимността на такава власт, макар и формално законово обоснована, вече е недействителна. Подобни примери са властта на Хитлер, на Османската империя във времената, в които са действали нашите възрожденци революционери и мн. др.
Доказателствата за злоупотреба с власт и действия главно в лична изгода се трупат през годините: лъсват икономическите връзки на премиера Борисов с депутата Делян Пеевски и почетния председател на ДПС Ахмед Доган, макар и прикрити зад редица офшорки и подставени лица. Публична тайна са малкото компании и техните реални собственици, които печелят големите европейски проекти и последствие извършват некачествени в пъти по-евтини услуги: магистралата край Стара Загора, ул. „ Граф Игнатиев" или Ларгото в София са само малка част от безброй примери.
На не един скандал обществото стана свидетел: от Мишо Бирата, през грабежа на КТБ, до къщата в Барселона. Унищожаването на природата, Пирин, Алепу и цялото Черноморие. Росенец, Златев, „Булгартабак" - списъкът е безкраен, да не говорим за последно изтеклите снимки и записи на Борисов.
Цялото това поведение на властта, която в нашия случай има повече белезите на единоначална монархическа власт, отколкото на парламентарна, съвсем закономерно възбуди народното недоволство обективирано в масови протести и блокади, обединило хора от най-различни обществени и социални групи с политически възгледи от целия спектър и с едно общо искане – оставка.
Но... не, подобно развитие властта не следва да допуска. Днес повече от всякога, хиперактивно и максимално агресивно се подменя действителността с нови и нови лъжливи елементи на наложената „обективна" реалност.
Озадачаващо бе събирането на актива на ГЕРБ, за да му бъде демонстрирана лично и на живо волята на Вожда с очакването той да бъде подкрепен. Събитие изцяло издържано в стил севернокорейски партиен конгрес. В същата стилистика бе проведен и безпрецедентен сбор на стотици прокурори, без никакъв професионален смисъл, а с единствената цел да чуят лично от главния прокурор политическа реч с основните опорки и внушения на новата „обективна" реалност. Естествено базирани на тотална подмяна на фактите и тълкуването им.
Разчистването на лични сметки чрез държавната машина след отказ за споделяне на част от бизнеса с Пеевски, които нямат нищо общо с налагане на правовия ред и действия против корупцията, са представени като борба с олигархията – пример за типична подмяна на действителността, лъжи, захранващи „обективната" реалност на принципа: „Крадецът вика: Дръжте крадеца!"
Методично и умело бяха заимствани и подменени самите термини. Определенията „олигарси", „мафия", „корпулентност" ползвани от протестиращите срещу назначението на Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 г. бяха иззети и активно включени, както в лексиката на неговите медии, така и в речите на Борисов, Гешев и всеки един изказващ се в подкрепа на управлението депутат или министър.
Видна е самата деградация на публичния език чрез ескалация на надменност, грубост и откровени обиди в говоренето на управляващите насочено към гражданите и инакомислещите, рефлексното разделение на „ние - богоизбраните да управляваме" и „вие - задължените да ни се подчинявате безкритично", демонстриращо, че „обективната" реалност действа безотказно и при близките до Вожда негови съратници и участници в управлението.
Тук можем да добавим себеугодния бизнес и политически популизъм на Марешки и крясъците на псевдопатриотите, примерно за заплаха от европейско налагане на гей бракове или мигрантско нашествие, като напомним, че самите те бяха замесени в редица скандали: неколкократно завишени цени за изграждането на оградата около турската граница в интерес на фирми близки до Симеонов, продажбата на българско гражданство под патронажа на Каракачанов или откровената работа в полза на чужда държава, в случая Русия, на третия им събрат Сидеров, но всичко подменено и умело маскирано като защита на традиционните български ценности, православие и правов ред.
За властта е важно в процесите на подмяна да участват колкото се може повече глашатаи и публични личности – списъкът е безкраен, а медийната среда, в която те необезпокоявани битуват, е почти изцяло овладяна от властимащите.
Няма по-мощен и ефективен инструмент за подмяна на действителността и налагане на удобна „обективна" реалност в днешни дни от печатните и електронни медии, вкл. социалните мрежи. Завладяването на т.нар. четвърта власт от управляващите през последните години само по себе си е ярък пример за злоупотреба с власт и цинично нарушаване на обществения договор.
Основната част от медиите са концентрирани в ръцете на близки до властта бизнесмени и са придобили всички характеристики на официозите на комунистическия режим „Работническо дело" и „Отечествен фронт", но с по-просташки, жаргонен и уличен език. Неотдавна бе закупена най-голямата национална телевизия Нова ТВ, пак от такъв бизнесмен и бе назначен послушен и верен директор на обществената БНТ в лицето на Кошлуков. И двете действия последвани от сериозна чистка на доказани професионалисти и принципни журналисти. Неслучайно България е на 111-та позиция по медийна свобода в света в класацията на международната организация "Репортери без граници".
В удобно моделираната медийна среда никой управляващ вече не изпитва угризения да публикува лъжлива официална информация. Директна и нагла лъжа бе съобщението публикувано на страницата на прокуратурата за това как е протекло изслушването на представители на българското правителство и прокуратура в Европейския парламент.
Дори Групата за наблюдение на демокрацията в Европейския парламент публикува своя позиция, за да опровергае разказа на българското правителство и прокуратура за случилото си. Заместник-председателят на Европейския парламент Катарина Барли дори директно обвини българското правителство, че е разпространява фалшиви новини за проведената дискусия в мониторинговата група за върховенството на закона към ЕП.
Става дума за произведената от властта „новина", че участвалите в изслушването евродепутати са се възмутили от ползваните от протестиращите в България символи с ковчези, бесилки и т.н. А всъщност те са били изумени от факта, че председателят на Комисията за защита от дискриминация Джумалиева дефинира правителството като жертва на дискриминация, вместо да се загрижи за правата на протестиращите и кризата в страната.
Последните примери демонстрират не само твърда решимост за запазване на властта, но и краен цинизъм, наглост и безскрупулност при подмяна на истината, вкл. и на споменатото изслушване, често придружени с тотална некомпетентност, дори глупост, в ерата на информационното общество, където фактите все пак могат да достигнат до хората, а източници на реална информация не липсват.
Само оставката в условията на съхранена подобна псевдореалност не би довела до различен резултат и доказателство за това са двете оставки, след които Борисов отново се връщаше на власт.
За да бъде изцяло заличен подобен модел на управление, а неговите архитекти и изпълнители, освен отстранени от властови позиции, по възможност да бъдат съдени и вкарани в затвора следва преди всичко да се разруши окончателно „обективната" реалност създадена и подхранвана с лъжи от развилнялата се управленска върхушка. Задължително е да се вложат всички усилия, целенасочено и методично, за разбиване образите на фалшивата реалност. Случилото се с Даниел Кирилов доказва, че "обективността" основана на манипулации, подлизурство и клиентелизъм лесно се пропуква, дори отвътре. Той сам направи повечето за постигналата го съдба.
Добрата новина е, че процесът вече започна.
Акцията в Росенец развенча няколко мита. Мнозинството хора вярваха, че Доган е извън властта, но всъщност цялата държавна машина се включи в неговата защита, а водещият операцията скоро след това бе назначен за министър на вътрешните работи. Митът, че Доган е недосегаем угасна, след като фокусът на общественото внимание лесно бе насочен към него и се повдигнаха редица неудобни въпроси. Бе разбит и най-лъжливият мит: Доган е архитект на българския етнически модел. Без никакви скрупули обаче той се опита да противопостави редови членове на ДПС, отрудени хора от Родопите, на протестиращите пред кичозното му незаконно имение в Росенец с единствена цел да се ескалира напрежение и се достигне до насилие. Пъкленият сценарий се провали, а хората от двете групи пяха химна заедно, демонстрирайки завидна резистентност към налаганата им псевдообективна реалност. И не на последно място, след тази акция стартираха масовите протести.
Цялата стартирала процедура в Европейския парламент, сагата с "Осемте джуджета", разкритията на "Бивол" за Барселонската афера на Борисов, които също са били обект на изслушването в ЕП, гласът на малкото свободни медии, действията на хората по площадите и блокадите, масовия протест пред парламента на 2-ри септември са все крачки в правилната посока.
Ключово е отвоюването на действителността, на реалните факти и тълкуванието им от уважавани и доказани професионалисти. Разбиването на омагьосаното огледало, с което управляващите и Вождът сами се заблуждават, а после яростно лъжат и обществото, е от първостепенно значение за достигане до успех не само с оставките на правителството, Гешев и Кошлуков, но и с подготовката на изборите, при които повече хора да мислят трезво, рационално и в пряка връзка с реалността и целите, които трябва да преследваме като модерна европейска нация.
Момчил Даскалов, „жълтоплочник"
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Amethyst
Цонев: Момчето порасна, стана лидер и партията го припозна. Доган нека почива
Джендо Джедев
Бедните държави са гневни, че богатите им дават едва 300 млрд. долара за климата
Джендо Джедев
Цончо Ганев на събитие за ''модернизация'' на Китайската комунистическа партия в Пекин
Джендо Джедев
Украйна има одобрението да атакува Русия с френски ракети с далечен обсег