Тук, където живея

Последна промяна на 18 февруари 2019 в 22:01 3852 7

Тук, където живея, има 139 вида патриоти. Защото има 139 националности. На територия, около два пъти по-голяма от Софийското поле. Близо 48 % от населението на държавата към момента са хора, които не са родени тук.

Всеки път, когато изляза, виждам тези 139 вида патриоти, струпани в различни конфигурации, как си пият бирата и виното, слушат си музиката и си говорят оживено. На английски, френски, немски, люксембургски, португалски, чешки, полски, хърватски, турски, руски, суахили ... И никой не се свива, като чуе различната реч. Никой не се свива, като види различния цвят.

Министър-председателят ни е гей. Откъде знам ли? Ами цялата държава го знаеше, когато гласува за него през 2013-та. Той встъпи в длъжност, след това сключи брак с дългогодишния си партньор. От това данъците не се покачиха. Нито цените. Икономиката не се срина. Не се качихме нагоре в индекса на корупцията. Не слязохме надолу в индекса за свободата на словото. Изобщо, business as usual. Затова на последните избори го преизбраха.

Тук е мястото, където се прибирам спокойно в 11 вечерта сама. Покрай гарата. В къса пола и високи токчета. Където криминалната хроника не е в централните новини, а само на сайта на местната полиция. И съдържа (о, ужас!) кратък разказ за това как снощи прибрали трима пияници, които се сбили в кръчма. Това е най-значимата криминална новина в държавата.

Тук е мястото, където расте детето ми. От трети клас пътува самичко до училище и обратно. Когато миналата година поиска да пътува с влака, аз първо се опитах да го спра. То не разбра защо. А аз разбрах, че не бива да го натоварвам с моите страхове. Три месеца след началото на учебната година отидох на родителска среща. И открих, че две от учителките му са цветнокожи. Като се прибрах, го попитах защо не ми е казало. А то отговори, „Ами не знаех, че е важно.“ И така ми помогна да разбера, че повредата не е в неговия телевизор, а в моя.

Онзи ден излязох с българи, които прекараха цялата вечер да коментират „мангалите“ и „чернилките“ тук. Да допълня, бяхме на индийски ресторант, така че „мангалите“ им сервираха сготвената от тях храна. Чак ми домъчня. Колко ли трябва да си малък, за да смяташ цвета си за свое основно постижение?

Тук може и да има някой патрЕот, който вечер се пени в селската кръчма на халба бира и си спомня, че тая държава е загубила 25% от територията си в полза на съседните държави. Че е била окупирана от една от тях, културно доминирана от другата, че в третата има регион, носещ нейното име. Но тук и сега (защото именно тук и сега е важно), всяка сутрин 118 хиляди граждани на същите тези три големи и страшни съседки се отправят насам да припечелят хляба си. Защото ... няма значение защо, най-важното е, че тук няма патрЕоти. Срам, срам и позор.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

9

izbor

19.02 2019 в 12:13

Прилича на материал от Работническо дело. Тогава нашите майки можеха да кажат същото за света, в който живееха - поне за основните неща. Сигурността беше гарантирана. Битовата и уличната престъпност - под санитарния минимум. Като дете помня, че портата на двора никога не се заключваше. Патриотите срещахме по улиците и от Виетнам, и от Никарагуа, и от Палестина. Обратни и да е имало във властта, щом са от "нашите" нямаше драма. Така съдба ни бяха отредили големите в Ялта през 1945-та. След 45 години същите си "размениха шапките" и ние малките тръгнахме да откриваме топлата вода наново.

21009

8

sottozero

19.02 2019 в 00:57


Номер 7:

Нещо по темата ще измьечеш ли, или няма кво:)

2314

7

XR4

19.02 2019 в 00:47

Каква изненада! Дежурните "80%" вече са се изказали....авторитетно.

21009

6

sottozero

19.02 2019 в 00:29

Очаквах да прочета- живея в Столипиново, на територия, много по-малка от Софийско поле,където съжителствам с 139 вида мангусти. Всичките са страхотни и не съдят човека по цвета на кожата му.
Всеки ден моето дете взема влака от Столипиново и отива на училище във Филиповци, и аз нямам никакви притеснения.
Всяка вечер се разхождам в Столипиново с къса пола и високи токчета, след това отивам и вечерям обилно в някой от хигиенно перфектните ресторанти, стопанисвани от мангусти.

Да, ама не, пак некъв изперкал джендър,виждал мангал само на снимка, и пишеш от бутикова държава, перачница на корпоративния световен капитал, на който дължи своето съществуване.

Ало, събуди се и излез навън))))))))))))

-555

5

rrr11

18.02 2019 в 23:53

В Люксембург да си живеят ако искат и 300 националности и измислени полове, ама да не го налагат и на останалите. Тия там от деца им промиват мозъците с ляволиберална пропаганда. В източна Европа обаче номера няма да им мине, тук вече сме се напатили с налагането на други леви пропаганди.

21009

2

sottozero

18.02 2019 в 22:48


Не знам кой е написал това, но му предлагам да си върне ЗАВИНАГИ българския паспорт.
На него/нея може гореописаната идилия да и харесва, на нас -не.
Достатъчно ни поучаваха, да си гледа министър-председателя- педераст и да не пише в български сайтове.

1000

1

Zmee96

18.02 2019 в 22:35

Selection bias в най-чиста форма.
И реално неразбиране на света в който живеете.