СУ не е дупка, а най-уважаваният български университет

Последна промяна на 02 май 2019 в 19:11 10793 27

Симона Стоянова (Петева) с картина на СУ, която сама е нарисувала.

На 24 август 2018 година OFFNews публикува текста на Калоян Константинов, озаглавен "СУ е дупка, в която изгубих 4 години от живота си". Сега Симона Петева, докторант в СУ, се свърза със сайта с молба да изрази своята контра позиция по темата.

Макар да са минали вече 8 месеца, все пак решихме да ѝ дадем право на отговор. Публикуваме целия текст на Симона Петева без редакторска или коректорска намеса: така, както тя ни го е изпратила на нас. Единствено заглавието е сложено от редакцията:

Уважаеми читатели и колеги,

казвам се Симона Стоянова (Петева) и съм Докторант на годината на Софийски университет за 2018 – второ място. Първо, искам да благодаря на OFFNEWS за правото на отговор във връзка със статия на колегата Калоян Константинов.

Когато прочетох статията „СУ е дупка, в която прекарах 4 години от живота си“, написана от споменатия вече колега, останах много изненадана и дори лично засегната от написаното. Свързах се още същата седмица с г-н Калоян Константинов и си разменихме позициите по темата под формата на лични съобщения във Facebook. Той ме призова да се свърза с редакцията на OFFNEWS. Така и направих…

Не смятам, че Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е „дупка“ както се изрази колегата Калоян Константинов и съм загубила 8 години от живота си като следвам/преподавам в този университет. Това е първият най-уважаван български университет и най-рейтингов в страната ни. За мен е чест да завърша двете си степени – бакалавър и магистър в СУ, а в момента да бъда и докторант. Хиляди млади хора кандидатстват всяка година в СУ, за да получат своето образование и да се реализират успешно в съответната област. Това само по себе си говори...

Искам да уточня, че аз не съм докторант на Факултета по журналистика и масова комуникация, където е завършил колегата Константинов, а от Биологическия факултет. Въпреки това познавам много колеги - студенти, докторанти и преподаватели от ФЖМК и имам много добри впечатления за работата им! Освен това гръмките думи, които той написа според мен са базирани на някакви негативни емоции от негова страна. В така наречения анализ на колегата нямаше нито едно доказателство за думите му. Аз от своя страна говоря със факти колега Константинов. На церемония тази година, на която имах удоволствието да присъствам като Председател на Надзорната комисия на Студентски съвет, наградиха СУ на 1-во място в 17/28 професионални направления, а именно:

1. Биологически науки
2. Биотехнологии
3. Информатика и компютърни науки
4. История и археология
5. Математика
6. Науки за земята
7. Педагогика
8. Педагогика на обучението по
9. Право
10. Психология
11. Религия и теология
12. Социология, антропология и науки за културата
13. Туризъм
14. Физически науки
15. Филология
16. Философия
17. Химически науки

Колега Константинов, разбирам че явно сте огорчен и обиден по някакъв начин. Това е Вашата позиция и както сме си писали – аз я уважавам! Писах Ви и застанах с името си, изразявайки моята позиция пред Вас. Вие от своя страна ме нарекохте „нахална“! Не смятам, че 8 години вече уча в „храмът на обречените – Софийски университет“ както сте кръстили своеобразно университета в своята статия. Ако човек иска да бъде успешен – ще бъде! Всичко останало е оправдание поне за мен! Още повече, че от вашата статия излезе, че тези, които учат, работят или преподават в СУ - сме някакви тъпаци. Аз също преподавам на студенти и давам максимума от себе си. Процесът е двустранен. Има стотици стойностни преподаватели и докторанти в този университет, които се стараят като мен.

Сега колега Константинов и скъпи читатели, прочетете моята история за СУ и сами преценете....

Годината е 2011, когато трябваше да избирам между много специалности и факултети в СУ. В крайна сметка избрах Биологическия факултет и специалност „Биомениджмънт”. Имах възможност да отида да следвам в чужбина, но вярвам в нашето образование макар да звучи наивно…

И така изкарах страхотни 4 години, изпълнени с много емоции, учене за тежки изпити и опознаване на София. Аз съм обикновено момиче от провинциалното градче Севлиево или европейската столица на тиквата – Тиквенбург. Сега ще си кажете… звучи много розово. Може и така да е, но е факт, че срещнах страхотни колеги в университета, както и вдъхновяващи преподаватели, които също са били студенти като нас. Не съжалявам дори за миг за абсолютно нищо! Забавлявах се на макс с моите щури колеги от почти всички части на България, научавайки толкова много неща. Сега отново се срещаме, макар животът да ни е разпръснал в различни посоки, и си спомняме за университета с усмивка. Съветът ми е – изживейте си студентските години, учете и се забавлявайте.

Да, вярно е! Не съм ходила много по дискотеки. Скъсвах се да уча, за да покажа, че мога. Тук ще цитирам Димитър Рачков, който казва „Ами нали съм от провинцията, затова съм амбициозен”. Това в кръга на шегата, разбира се. Гордея се, че завърших с 5.80 среден успех и 5.75 от държавен изпит. Това е за бакалавърската ми степен. Не смятам, че съм си пропиляла живота за едното учене…

Истината е, че нищо не е лесно и не се дава даром. Поне аз съм на това мнение! Няма невъзможни неща, ако доразвиеш качествата си в университета, независимо кой е той и къде се намира по света, и ги подплатиш със съответните компетенции на дадена специалност!
Разказвам ви тази история, за да покажа, че можеш да бъдеш успешен – стига да го пожелаеш. Единствената спирачка на човек може да бъде самият човек!

В момента съм докторант в СУ „Св. Климент Охридски” – Биологически факултет, трета година и се занимавам с градска екология (на град Севлиево конкретно). Темата ми е свързана с това как даден град е сам по себе си екосистема, благодарение на зелените си площи, уличните дървета (системи), населението и, разбира се, икономиката. И как тази екосистема функционира и предоставя услуги.
Като се замисля как отлетяха 8 години? Да, от 2011 досега….

Скоро трябва да започна да пиша дисертацията си, за която работих много усърдно последните 2 години. Миналата година станах и докторант на годината на СУ – 2-ро място. Не можах да повярвам, честно казано. Това допълнително ме притеснява да не се изложа. Разбираемо е, знам!

Истината е, че да си докторант изобщо не е лесно. Първо парите са малко. Държавната стипендия е 500 лева на месец, а отговорността, която носим, е голяма. За сравнение, в другите държави от Европейския съюз като Германия, Франция и т.н. е поне 2000 евро. Дори в съседна Турция е около 3000 лири на месец или около 1000 лв. Допълнително, единствените осигуровки, които имаме като докторанти са само здравни. Това за мен е голям пропуск и трябва да се коригира. Някои колеги забременяват по време на следването си и се оказва, че нямат право на майчинство освен еднократна помощ като при колегите – студенти. Същевременно по закон докторантите нямат право да работят на трудов договор повече от 4 часа, а много малко работодатели ще те наемат в провинцията при такива изисквания. В големите градове ситуацията е по-различна, разбира се, но нека не забравяме, че университетите в България не са само в икономически стабилните и устойчиви градове София, Пловдив и Варна. До голяма степен тези фактори повлияват решението на всеки колега да запише докторантура в България! Последната година се отпуснаха от държавата допълнителни средства за докторанти, но това не е дългосрочно решение на проблема. По-устойчиво предложение е докторантската стипендия да се обвърже с повишението на минималната работна заплата и двете да вървят в синхрон. В момента минималната работна заплата е 560 лева, а стипендията 500 лева.

Самата аз преподавам на студентите (имам да проведа 45 часа по закон, за които не ми се плаща допълнително) и се старая да им дам всичко от себе си. Радвам се, че те ми се радват и че попиват всяка моя дума като гъбки. В началото си мислех, че изобщо не ме отразяват, но се оказа тъкмо обратното. Не само ме слушат, но ме и цитират после. Обичам да им разказвам за „умните градове” и тяхната екология.

Благодарна съм, че срещам всеки ден страхотни хора. През 2017 г. влязох в редиците на Студентски съвет на СУ като докторант и постоянно се изумявам колко се стараят колегите бакалаври и магистри и какви усилия полагат да организират дадено събитие или да защитят кауза.

Наскоро бях гост като Председател на Надзорната комисия на Съвета на събитието „Всичко е любов“ в ресторант „Яйцето“ на СУ. Организираха го мои колеги от Съвета. Отидох с нормална нагласа, без да очаквам нещо грандиозно като концерт на Шакира или Джей Ло. Останах изумена.

Организацията беше на много високо ниво, а говорим за студенти! Това ме убеди за пореден път, че искаш ли нещо, винаги можеш да го постигнеш!
Така че благодаря Ви, ако сте прочели моята изповед и се надявам да съм вдъхнала надежда, че се случват хубави неща покрай нас – стига, разбира се, да ги видим!

Смятам, че има надежда за българското образование и изобщо не сме загубена кауза! Обичам моята Алма Матер или Софийски университет и когато стана доктор, колкото и далеч да бъда – някъде по света – винаги ще си спомням за моите студентски и докторантски години. Затова реших да направя нещо за Университета, за моя СУ. Реших да нарисувам картина. Отне ми 6 месеца, но съм доволна от резултата.

Не съм Пикасо, а еколог. Това е истината!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

28

Някой

21.06 2019 в 10:39

За съжаление българското висше образование, не просто е ударило дъното, а вече е много под него. "Най-добрият" български университет - Софийския, го превърнаха в бардак, където преподават бездарни евтини к****и, които очевидно за друго не стават. Нищо чудно, че държавата ни е на такова ниво...

1000

27

ТатянаРуменова

14.05 2019 в 23:27

" Не съм Пикасо, а еколог. Това е истината!"
Съдейки по качествата на "картината", си по-скоро Пикасо, отколкото еколог...

1000

26

ТатянаРуменова

14.05 2019 в 23:23

# 4, Пухчо!?! Това си пак ти, нали Мона? Много обичаше да се прави на секси - мацка и да се хвали. А когато никой не я хвали - сама си пише коментари под статиите.

1000

25

ТатянаРуменова

14.05 2019 в 23:12

#21, 23, 24 GeleIvanov - това си ти, Симона, нали? Или още Мона Евет? Това доказва колко си редовна... само за интервюта бленуваш...

1000

24

GeleIvanov

12.05 2019 в 13:24

https://www.youtube.com/watch?v=js0PHJ5g5fQ&t=58s

1000

23

GeleIvanov

12.05 2019 в 13:22

https://www.youtube.com/watch?v=sELnP4iqod0&t=216s

905

22

IvanIP

08.05 2019 в 20:34


Аз яйцата си ги нося от както съм се родил, кокошката после дойде...

1000

21

GeleIvanov

08.05 2019 в 11:28

До 20#
Учила си със Симона, ама друг път! Познавам Симона от близо 7 години! Това момиче ходеше на всички лекции и упражнения в университета. Ако това е нередовна студентка не знам?! А на колко хора е помогнала...няма да ми стигне да ги изброя. Единственото, за което ме боли в цялата ситуация е, че се започна едно хвърляне на камъни по българското образование, без да се погледнат реалните проблеми и трудностите на хората които се жертват за да го крепят...защото в крайна сметка без просвещението сме обречени на тъмно средновековно съществуване, а и СУ с всичките му добри и лоши страни е един от първите храмове на просвещението в България, и трябва да бъде защитен като такъв....а не да бъде приравняван на евтино средище....

1000

20

ТатянаРуменова

07.05 2019 в 21:28

Учихме с въпросната Симона Петева заедно известно време. С колегите от самото начало я разбрахме че не е много редовна. Тук защитава името на СУ, а в книгата си "Академичния бардак" пише съвсем различни неща....