За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Как трябва да се отнася Западът към рускоезичната литература в контекста на войната на Путин срещу Украйна? На този въпрос отделя внимание швейцарският всекидневник Neue Zürcher Zeitung.
"Класиците на руската литература усърдно плетяха камуфлажната мрежа за руските танкове и проправяха пътя за бомбардировките на украинските градове." Това е тезата в есето на украинската писателка Оксана Забужко, публикувано след клането в Буча през 2022 г. Според нея Толстой, Тургенев и Достоевски са подготвили имперската позиция на Русия: "Време е да разгледаме внимателно нашите книжни рафтове. Защото руската култура не принадлежи на Европа".
Видният украински писател Сергей Жадан в публикация във Facebook директно обвинява Пушкин, че е породил в Русия стремежи за извършване на военни престъпления. Много паметници на Пушкин в Украйна вече са демонтирани.
Убийците и езикът
Руско-швейцарският писател и критик на Кремъл Михаил Шишкин има противоположен подход. Той дори планира да учреди нова литературна награда - с цел запазване на рускоезичната литература: "Западната гледна точка е твърде ограничена. Руският език не принадлежи на Руската федерация. В края на краищата Светлана Алексиевич от Беларус и Андрей Курков от Украйна също пишат на руски език. Писатели на руски език има и в Литва, Казахстан, Грузия и Германия".
"Убийците и военнопрестъпниците са тези, които извършват престъпления, а не самият език", казва Михаил Шишкин.
Той дава пример с немскоезичния поет Паул Целан: "Езикът на неговите стихове е езикът на убийците на майка му по време на Втората световна война".
Швейцарският професор по славистика Улрих Шмид също участва в проекта за учредяване на нова литературна награда. Той призовава за диференцирано мислене: "Империалистически настроения могат да се открият, например, дори в текстовете на руския национален поет Пушкин, в които той възхвалява похода в Кавказ и оправдава потушаването на полското въстание".
Книги с мирис на кръв и срам
Както казва Шмид, и днес има писатели, които в книгите си директно подкрепят имперските претенции на Русия към Източна Украйна. Да, пропагандните книги са изчезваща малка част от съвременната рускоезична литература. Но в същото време, както посочва швейцарският славист, има редица дори сериозни писатели, които се изказват благосклонно за неоимпериалистическия курс на Путин. И точно такива автори, които са сред поддръжниците на войната, вече не се публикуват на Запад. В немскоезичната издателска индустрия вече се е появил своеобразен механизъм за саморегулация, както ясно се вижда от примера с книгите на Захар Прилепин.
Михаил Шишкин казва: "Русия е агресор. Всички, които подкрепят тази агресия, не трябва да печелят пари за войната с помощта на западните издателства. В Русия на Путин свободата на словото е задушена. Книгите, които днес все още могат да се издават там, имат мирис на кръв и срам. С тези думи Томас Ман характеризира немските книги, издавани в Германия по време на нацистката епоха. Сега тези думи се отнасят и за книгите, издавани в Русия".
Георги Савчев
Георги Савчев е редактор в OFFNews.bg от 2012 г. насам. Завършил е Радиожурналистика и Електронни медии във ФЖМК на СУ, специализирал е във Факултета по социални науки на Masaryk University – Бърно. От 2006 до 2011 г. е заместник главен редактор на Dnes.bg. Радионаблюдател на вестник „Култура” (2007 – 2011). Пише и за португалския седмичник Expresso. Автор е на книгата „Кристина”, наградена в Националния конкурс „Южна пролет“.