Промени ''на парче'' няма да решат проблемите с ''вечния длъжник''

Адекватно разписан закон за частния фалит ще е в полза на цялата система – практика, доказала своята ефективност в Европа и по света

Марин Киров Последна промяна на 28 юли 2020 в 13:49 3557 1

Марин Киров

Темата за „вечния длъжник” не е нова и периодично влиза във фокуса на общественото внимание като мотивите за повдигането й варират от чист популизъм до търсене на реални решения, които да са в полза, както на потребителите, така и на бизнеса. Ще ми се да вярвам, че последните предлагани промени са водени от принципни съображения и ако това е така, би следвало да не се действа прибързано, а да се вземат под внимание всички експертни гледни точки и препоръки, в това число и на Европейската комисия, да се проучат в детайл добрите практики в Европа и по света и тогава да се пристъпи към законодателна активност. Предлаганите в момента промени не само, че няма да решат проблемите на вечния длъжник, но ще ги задълбочат, а и ще отворят нови, както за потребителите, така и за бизнеса, финансите и икономиката на страната ни.

Предлагам на вниманието на законодателя три въпроса, на които е добре да се даде адекватен отговор, преди да се пристъпи към второ четене на закона.

Защо 10-годишна абсолютна давност, а не закон за личния фалит?

Световната практика и експертните препоръки определят личния фалит като много по-ефективна мярка, за да може един човек с реални финансови проблеми да се освободи от кредитните си задължения и да си поеме „глътка въздух”. 10-годишната давност може да даде изход от един кредит, но не освобождава лицето от всички останали заеми, а ако то наистина е в затруднение, по-вероятно е да има повече от едно задължение.

При липсата на преценка за добросъвестност на длъжника, както и на кредитора, в сегашните промени се отваря широко поле за злоупотреби, от които в крайна сметка ще пострадат именно коректните страни в процеса.

И докато давността в този й вид се явява еднократно решение, то личният фалит е цялостна процедура. Зад нея стои законов ред и ясни правила, по които да стане освобождаването от дълга (цялостно или частично), което дава гаранции и дисциплинира всички участници в процеса.

Целта тук е не да няма регулация, а тя да е справедлива, адекватна, да не привнесе нормативен хаос и наистина в помощ на цялата система – граждани, кредитори, бизнес и държава. В този смисъл нашата държава не е една от последните, която не се е справила с фигурата на вечния длъжник, а една от последните без закон или законови норми за личен фалит.

Как се вписва абсолютната давност в общата законова рамка на защитата на имуществените права?

В правния свят основополагащо е, че един закон трябва да отговаря на три изисквания – необходимост, обоснованост и предвидимост.

Настоящият проект отговаря само на необходимостта от решение, тъй като никой не отрича, че проблем има.

В предлагания им вид обаче, правилата на абсолютната давност са в противоречие с редица от установените в ЗЗД принципи и норми за изпълнението на задълженията – например на принципите за точното изпълнение (чл. 63, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД) и грижата на добрия стопанин (чл. 63, ал. 2 ЗЗД). Те противоречат, както на същността на давността в частното право (чл.110-120 ЗЗД), така и на нейните функции. Предложеният в чл.112а ЗЗД срок е ненужен и с оглед продължителността на давностните срокове по нашето право – чл.110 и 111 ЗЗД, които са кратки, а това мотивира кредиторите за своевременни действия и помага на задлъжнелите лица да не се превръщат във вечни длъжници.

Абсолютната давност не е съобразена и с правилата на ГПК, които осигуряват защита на материалните имуществени права.
Всичко това създава среда на нормативно противоречие и на практика обезсмисля предлаганите промени. Налице е и обстоятелството, че до този момент нашата правна система не е допускала толериране на недобросъвестно поведение и опрощаване на дълга.

Какви ще са последиците за кредитирането, банковата система и общия инвестиционен климат в страната?

Кредитиране, събиране на вземания, изпълнение на задължения и връщане на дългове сами по себе си не са лоши думи и процеси – лошо е, ако не се спазват съответните правила и процедури, по които се случват. Има много хора, които използват кредитиране за развиване на бизнес, за здравословни нужди и решаване на проблеми, а кредиторите са техни партньори, които се съобразяват със специфичните им обстоятелства. Това обаче рязко ще се промени с предлаганите процедури за 10-годишна давност, тъй като няма как да се инвестира, да се кредитира, да се развива каквато и да е бизнес инициатива в неустойчива правна среда със заложени противоречия между отделните нормативни актове, среда, която допуска изведнъж, без експертен дебат и без задълбочено проучване се прилагат нови правила. Въвеждането на абсолютна давност ще затрудни кредитирането и ще влоши инвестиционния климат, ако например не се съпътства с установяването на норми, които да балансират интереса на кредиторите – например отмяна на чл.152 ЗЗД, отпадане на несеквестируемостта (отмяна на чл.444-447 ГПК) и др.

Това са само някои от въпросите, които трябва спешно да бъдат адресирани, най-добре чрез широк експертен дебат – в Народното събрание и Съвета по законодателство, в Министерство на правосъдието и Съвета по съдебна реформа, в работни групи или на неутрален терен - дебат по едно цялостно и комплексно решение на проблемите в отношенията кредитор-длъжник.

Не по-малко важно е и ясното обяснение и образоването на широката общественост относно тази проблемна сфера. Повечето хора например не знаят, че давността не ликвидира неплатените задължения – независимо дали говорим за сметки за телефон, вода и други периодични плащания, за които се отнася кратката 3-годишна давност или за кредит, за който важи пет години давност, a погасява правото на иск. Затова и независимо от изтеклата давност и от невъзможността на кредитора да търси правата си по съдебен ред, според закона дългът сам по себе си не е погасен и не е заличен.

След всичко казано, моето лично експертно мнение е, че ако се тръгне по другия път – да се създаде адекватен и работещ закон за частния фалит, интересите на всички звена в системата ще бъдат гарантирани . Длъжниците ще бъдат предпазени ако настъпят в живота им обстоятелства, които ги лишават от възможността да погасяват задълженията си и това ще стане тотално, а не на парче – единият кредит да изтече, но още три да стоят да висят. Кредиторите ще имат гаранция, тъй като ще се обследва добросъвестността на изпадналите в невъзможност и едва при доказването й, дълговете ще бъдат заличени. Ще се избегнат нормативните противоречия и пробойните, които позволяват злоупотреби, а инвестиционния климат в страната ще бъде благоприятен за насърчаване на предприемачество и бизнес инициативи чрез кредитиране.

-----------

Марин Киров е юрист и експерт по законодателство, участва като консултант в промените в Конституцията от 2015 г. в Глава Съдебна власт и Съвета по съдебна реформа, автор е на предложения и законопроекти в сектор защита на длъжника като закон за частния фалит, промени в ГПК в полза на длъжниците и др.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

7921

1

Христо Венев

30.07 2020 в 15:01

"Акцентира се въpxy добросъвестността на длъжника, въpxy неговото поведение пpеди и cлед погаcяването на дълга, а cамата пpоцедypа минава под надзоpа на cъда." Как така тези т.н. финансисти-прависти и съотборниците им от съда /адвокати и заклети магистрати/ винаги, ама абсолютно винаги пропускат да кажат нещичко за "добросъвестността" на частните финансови посредници наричащи се банки? Колко финансови кризи организираха банкстерите, колко хиляди добросъвестни производствени фирми унищожиха заради алчността си. Никой от тези "финансисти-прависти" не ще дори да спомене за идеологията на финансизма, че се е превърнала в идеология на кражбите, на престъпната спекула, на финансов терор и всякакви мафиотско-мутренски схеми.