Проблемът ни е в човека с белия голф

Макар и провел се вчера, протестът на родителите на деца с увреждания, още е в съзнанието ми. Часове не мога да забравя това, което видях и почувствах – отчаяние. Огромно отчаяние на едни родители, не за друго, а за собствените им деца. Това са децата им, които бяха на този протест поне 6-7 часа и никой не поиска да ги види и да поговори с тях. На 30 градуса жега, те стояха часове в инвалидните си колички.

Майките, докарани до истерия от незаинтересоваността на държавата, плакаха, реваха, крещяха и се извиняваха за това.

След като видяха, че социалната министърка излезе и се прибра отново в парламента, те се зачудиха дали да не нахлуят в парламента, после решиха да тръгнат на шествие към Министерски съвет. От безсилие, не от друго. Нямаше никакво значение.

И там по пътя аз видях човека с белия голф.

И всичко ми стана ясно. Шествието от родителите, бутащи децата в количките си, тръгна по жълтите паветата, пред тях вървеше полицай, който спираше движението буквално пред тях. Чуваха се клаксони, настана хаос по улиците, но хаос само в главите на шофьорите. За тези шофьори спирането на движението означава само отклонение от една улица в друга и загуба на 10-15 минути, а за родителите - това беше „една-единствена улица“ в живота им, по която могат да минат и те бяха готови да изгубят затова не 10-15 минути, а часове-дни-живота си.

Шофьорите виждаха шествието, виждаха количките. Но свиреха, правеха нарушения пред самите полицаи, на никой не му пукаше, всички само бързаха, за да идат да ядат, да пушат една цигара или да говорят по телефона. И тогава премина – белият голф. Много ядосан, от „тези хора“, които му спряха движението и той форсира толкова силно, че дори децата с увреждания се стреснаха и някои от тях заплакаха. Полицаите дори не продумаха. Но дори те не са важни, това не е нещо ново.

За мен изплува истината – той е виновен за всичко, за нещастието на тези хора. Той е отражение на голяма част от българското общество – а именно незаинтересоваността, липсата на възпитание, липсата на уважение към хората с проблеми и липсата за интеграцията им в обществото.

Майките се втрещиха и попитаха – „Как един човек не излезе да ни подкрепи от човещинка, за една подкрепа?"

Те бързат да се спасят, всеки да се спасява по единично. Това е отговорът – ние не сме общество.

И само една крачка по надолу, до Министерски съвет край археологическа Сердика се движеха мъж и жена – личеше си, че са туристи. Те спряха веднага. Попитаха родителите дали говорят английски и се заинтересуваха какво се случва. Две минути, след като излсушаха една майка, която на английски им обясни за какво става дума, че нямат помощи, че няма политика, че не са интегрирани, те взеха по един черен балон (това беше символът на шествието), зарязаха екскурзията си и тръгнаха редом с протестиращите.

Той – с белия голф и другият – с черния балон. Всичко ми се изясни.

Още по темата

14/09/2016 Анализи и Коментари

Обида: Касапско облекло за майките на болни деца вместо пари и интеграция

Следете новините ни в GoogleNews