Повече от всякога светът се нуждае от тежката ръка на Георгиева в МВФ, пише Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц

Икономистът видя опит за преврат и инсинуации в доклада, поръчан от Световната банка

Мая Младенова Последна промяна на 29 септември 2021 в 15:08 7271 1

Снимка Getty Images

Световноизвестният икономист и Нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц видя опит за преврат в Международния валутен фонд (МВФ) заради скандала с Кристалина Георгиева и Симеон Дянков.

В анализ за Project Syndicate, където публикуват големи международни авторитети, Стиглиц застава твърдо зад Кристалина Георгиева. Нарича я смел лидер и пише, че опитът за отстраняването ѝ от МВФ е несправедлив и може да затрудни управлението на фонда в следващите години:

Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ от 2019, е едновременно смел лидер в борбата с икономическите последици от пандемията и в позиционирането на Фонда като глобален пионер по отношение на изменението на климата. Сегашните усилия да бъде отстранена са не само несправедливи, но могат да възпрепятстват управлението на Фонда за години напред.

Публикуваме пълния текст на анализа:

Текат действия по смяната или поне значителното отслабване на Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд от 2019 г. Това е същата Георгиева, чийто отличен отговор на пандемията бързо осигури средства за задържане на държавите на повърхността и за посрещане на здравната криза, и която успешно защити емитирането на $650 милиарда от "парите" на МВФ (специални права на тираж или СПТ), толкова необходими за възстановяването на страните с ниски и средни доходи. В допълнение, тя постави Фонда в позиция на глобален лидер в отговора на екзистенциалната криза с климатичните промени.

За всички тези действия Георгиева трябва да бъде аплодирана. И така, къде е проблемът? И кой стои зад усилията да бъде дискредитирана и отстранена?

Проблемът е доклад, който Световната банка е поръчала на правната кантора WilmerHale по повод годишния индекс на банката - Doing Business, който класира държавите според това колко лесно в тях се откриват и функционират търговски дружества. Докладът съдържа твърдения - или по-точно "податки" - за нередности при Китай, Саудитска Арабия и Азербайджан в индексите за 2018 и 2020 г.

Георгиева бе атакувана за индекса от 2018-а, в който Китай е бил класиран на 78-мо място - същата позиция като предходната година. Прави се инсинуация, че е трябвало да бъде на по-задна позиция, но е останал на това място като част от сделка за осигуряване на подкрепата на Китай за увеличаване на капитала на банката, към което тогава тя се е стремяла. По това време Георгиева бе главен изпълнителен директор на Световната банка.

Единственият положителен резултат от този епизод може да бъде прекратяването на индекса. Преди четвърт век, когато бях главен икономист на Световната банка и Doing Business се публикуваше от отделно подразделение - Международната финансова корпорация, го смятах за ужасен продукт. Държавите получаваха добри рейтинги за ниски корпоративни данъци и слаби регулации на трудовите пазари. Цифрите винаги бяха несигурни, като малки промени можеха потенциално да дадат голямо отражение в класирането. Държавите неизбежно се разстройваха, когато видимо справедливи решения водеха до слизането им надолу в класацията.

Прочитайки доклада на WilmerHale, говорейки директно с ключови участници и познавайки целия процес, разследването ми изглежда като публичен удар. През цялото време Георгиева действаше с висок професионализъм, правейки точно каквото и аз бих направил (и понякога ми се налагаше да правя, когато бях главен икономист): да настоявам служителите ми да се уверят, че цифрите им са верни или възможно най-точни, предвид присъщите ограничения на данните.

Шанта Девараджан, ръководител на отдела, който наблюдава изготвянето на Doing Business и докладва директно на Георгиева през 2018 г., подчертава, че никога не е бил притискан да променя данни или резултати. Екипът на банката е правил точно това, което е наредила Георгиева, и е проверил повторно цифрите, внасяйки миниатюрни промени, довели до редакция с леко придвижване напред.

Докладът на WilmerHale е любопитен в много отношения. Оставя впечатлението, че е имало quid pro quo (облага в замяна на нещо): банката се е опитвала да увеличи капитала си и е предложила да подобри класирането на Китай, за да го постигне. Но Китай бе най-ентусиазираният поддръжник на увеличението на капитала; всъщност Съединените щати и Доналд Тръмп протакаха. Ако целта е била да се осигури увеличението на капитала, най-добрият начин да се постигне това би бил с понижаване на позицията на Китай в класацията.

Докладът освен това не обяснява защо не включва показанията на единственият човек - Девараджан - с информация от първа ръка за думите на Георгиева. "Часове наред разказвах моята версия пред адвокатите на Световната банка, които включиха само половината от казаното от мен", заяви Девараджан. Вместо това, докладът се основава главно на инсинуации. Малпас ще отиде в Саудитска Арабия, за да изтъкне реформите въз основа на индекса Doing Business само година след като служители на саудитските служби за сигурност убиха и разчлениха журналиста Джамал Хашоги.

Изглежда, който плаща, той поръчва музиката. За щастие, разследващата журналистика разкри далеч по-лоши прояви, включително неприкрит опит на Маплас да промени методологията на Doing Business, за да понижи Китай в класацията.

Ако докладът на WilmerHale е публично очерняне, какъв е мотивът? Не е изненада, че има хора, които не са щастливи от посоката, която МВФ пое по ръководството на Георгиева. Някои смятат, че фондът трябва да се придържа към своята работа и да не се занимава с климатичните промени. Някои не харесват прогресивния курс, в който се набляга по-малко на строгите икономии и повече на бедността и развитието и повишеното внимание към ограниченията на пазара.

Много участници във финансовия пазар не са щастливи, че МВФ не действа толкова силово като събирач на дългове - основна част от критиката ми към фонда в книгата ми "Глобализацията и нейните недоволства". При преструктурирането на дълга на Аржентина през 2005 г. фондът ясно показа границите за това колко може да плати страната, т.е. колко дълг е устойчив. Тъй като много частни кредитори искаха страната да плати повече, отколкото е поносимо, този прост акт промени рамката за договаряне.

Освен това, между МВФ и Световната банка съществува отдавнашно институционално съперничество, което сега се покачва заради дебата кой трябва да управлява предложения нов фонд за "рециклиране" на новоемитираните СПТ от напредналите икономики към по-бедните страни.

Към този микс можем да добавим и изолационистката насока на американската политика - въплътена от Малпас, който е назначение на Тръмп - в комбинация с желанието да се подкопае президентът Джо Байдън със създаването на още един проблем на администрацията, изправена пред толкова много други предизвикателства. А накрая се нареждат и нормалните личности конфликти.

Но политическата интрига и бюрократичното съперничество са последното нещо, от което светът има нужда във време, когато пандемията и икономическите последици поставиха много държави в дългови кризи. Повече от всякога светът се нуждае от тежката ръка на Георгиева в МВФ.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови