Quantcast

Па шта си ти? Или сръбски ли е истинският български вкус?

Андрей Врабчев Последна промяна на 23 март 2016 в 18:39 12986 22

Този текст е насочен към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на културата, Министерство на младежта и спорта, общините в България и Столична община в частност.

Това, което има значение, не е да докажем, че другите имат по-лоша култура, а да не отхвърлим нашата преди да я преживеем и опознаем. Ако тя се окаже недостатъчна, нека потърсим другаде. Но най-лошото е, поставяйки под съмнение или просто непознавайки своето културно съкровище, да го отхвърлиш напълно.

Уважаеми министри и общинари, затварях си очите и се самоуспокоявах дълго време със собственото си тесногръдие, но от няколко седмици насам се случва нещо, което ме кара да си мисля, че инстинктът ми е бил верен. За какво става въпрос? Става въпрос за концерта на Шабан Шаулич и Мирослав Илич, който ме преследва отвсякъде, от стъклата на автобусите, електротаблата и уличното осветление, до витрините на сладкарниците. Не бих му обърнал кой знае какво внимание, ако той не се случва при определени обстоятелства.

Неприемливо е Министрествата на младежта и спорта, на културата и на транспорта както и Столичната община да стоят на плаката на музиканти, които дори Министерството на културата в Белград не би подкрепило. Очаквам от българското правителство и институции, ако не подкрепят българската култура, поне да ни извисяват с образци от високо ниво, а не с певци от кръчми и кафани. Вместо да издигате народа, го принизявате. Оправдания, че сте се присъединили само заради благотворителния характер на концерта, без да знаете подробности или защото така ще се съберат пари, са смехотворни. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че когато си на власт и да не си виновен, си отговорен и трябва да се стои на нужното положение!

Нима европейска България, която си позволява да взима заеми от 18 милиарда (последните 2 от които на 15 март 2016. г.) има нужда от Шабан и Илич, за да се погрижи за сирачетата от един дом?

Няма ли кой в подкрепящите институции да прегледа плаката и да каже, че на български не се казва трубаши, а тромпетисти?

Вероятно редакторът е бил същия неграмотен служител който е разрешил на новите табели в столицата да пише не Белград, а странната смесица от сръбски и английски Beograde или сръбското Beograd вместо българската транскрипция? На вид дребни неща, които имат немалко значение.

Защо това ме притеснява? Защото е тенденциозно. Защото за по малко от година у нас се случват поредица от събития, които са провокативни, а реакция няма.

Навръх Съединението в навечерието на честванията на Сръбско-Българската война под звуците на сръбски военни песни изпълнени от Брегович – „Еремия“ и „Калашников“ – маршът, под който сръбските националисти извършиха кървавата баня в Югославия и който възприемат като химн на сърбокомунистическия шовинизъм, който далеч не е приятелски настроен към България в Лясковец успоредно с Рощилядата (в Лесковац днес РС) се проведе Скариада (означават едно и също). В тази атмосфера дъвчещите кебапчета, забравяайки, че са българи, щедро отразени от родните ни медии, ни посъветваха да не забравяме, че сме балканци. Цялата тази гротеска се проведе под нелепото име „Истинския български вкус“. В Националния дворец на културата пя поредния сръбски „певач“, след това Лепа Брена ни зарадва с песните си на националния стадион, а под елегантното мото „София мези“ 1 и 2 се проведоха дни на балканската скара в столицата - събитие достойно за циганска сватба от сръбски филм, но не и за подкрепата на Столичната община на европейска България.

Когато Димитър Петков става кмет на София, забранява гастролите на сръбските кафански певици по кръчмите. Днес обаче те са сред любимците на общините, пеят както на Видинския панаир така и на Нова година в столицата и къде ли не. Докато беше на кметския си пост Б. Борисов - днес министър-председател, дори демонстрираше приятелските си отношения с певицата Цеца Величкович - съпруга на военнопрестъника Аркан. За мой ужас дори Камен Донев в демократичен или бизнес стремеж да е повече балканец и по-малко българин покани Марко и Бобан Маркович, сякаш у нас няма достойни музиканти. Но той е частно лице и като такова не представя държавните политики в културата. Във Видин музикалната сцена от РС е по-представена от българската, а на традиционния панаир там сръбските турбофолк изпълнители създават незабравимо настроение. И още и още и още за по малко от година. Питам какво е присъствието на българската култура в съседните ни страни?

„Всички се гордеят с чалгата си и с това колко са уникални и готини. Само ние българите се срамуваме да не се възползваме от балканското си, щото сме комплексари.“ Това е една от тезите, учудващо единогласно възпроизвеждана, сякаш някой им я е подал готова наред с тази, че музиката на Балканите била циганска, циганите пътували и за това музиката ни е еднаква. Или че сръбското не било чалга. Очевидно българските институции не страдат от комплекси, но и не мисля, че поведението им е мултикултурализъм. По-скоро е културистика. Възторгът от примитивното си битие и съзнание, изживяването му като духовност и културна идентичност, даваща ти превъзходство над останалия свят и превръщането на всичко тривиално около теб във велико, е белег на великосръбския шовинизъм, разкритикуван още преди 100 години от Боян Пенев. За това бъдете така добри да не прикривате опростачването и културната диверсия с твърдението, че това са традиции и че българинът е консервативен.

Напротив, споменатият по-горе мироглед те освобождава от културния модел на България, стремящ се към модерност и развитие, настроен критично към байганьовщината. Освобождаващо е да славиш това, което до вчера те е карало да се срамуваш; да си уникален, духовен, православен, без комплекси, пиян балканец, а не тъп скучен и алчен Европеец!! И всичко това без да знаеш що е уникалност, духовност, православие и комплекси. Автентичната българска идея за култура, за търсене на истината, за единение и стремеж към развитие е твърде отговорна, твърде подтискаща за народа така или иначе натоварен с какво ли не. Очевидно обаче тя тежи още повече на вас управниците ни: "С АМ „Марица” стигаме до Босфора и всъщност на Белград и Констанца даваме излаз на пристанища" (Констанца не е ли пристанище), допълни той (Б.Б.) и подчерта, че инфраструктурните проекти на България, Румъния и Сърбия са добри не само за тях, но и за цяла Европа“. "Що се касае до инфраструктура - мечтата ми е да видя Букурещ-София-Белград магистрала.

Г-н Борисов, даваме ли пристанища на София и Скопие? Защо спряхме ремонта на ЖП линията, която ни свързва с Европа през Видин, а държим на магистрали към Белград? Не мечтаете ли за магистрала и ЖП до Скопие и Дурас (пак пристанище), което ще ни направи независими от блокираните граници например? Защо по време на блокадата на южната ни граница не отворихме въпрос за Коридор 8 като очевидно необходим? Няма как да влияем без да имаме тежест, а няма как да имаме тежест, докато не преследваме собствени интереси.

Забравяте, че чалгата (истинското й име е „турбофолк“; една от малкото разлики със сръбското е подмяната на името), която критикуват, поникна там, където Лепа Брена разора и подготви почвата, влизайки през зейналата дупка, образувана на мястото на унищожената ни народна музика, заменена със съветизирани сурогати ала Филип Кутев. Голямата заплаха е не друго, а дебългаризирането или направо казано сърбизирането на кутурата ни. Процес , който бе забелязан още през 2008 г., когато вулгаризирането и опростачването на Българския език беше категоризирано като сърбизиране поради това, че: “речевото поведение на българите все повече започва да прилича на речевото поведение на сърбите: употреба на хулни названия, псувни, сексуални закани и под.“ (Виденов 2008: 21-22). Мнение, което можем да срещнем и в книгата на проф. Огнянов.

Трябва ли целият ни бит и култура да бъдат засегнати от този процес и то със съдействието на Министерствата на културата, младежта и спорта, транспорта, общините и медийна подкрепа на Българско национално радио? Това ли е истинският български вкус в Европа в 21-ви век? Страшното е, че управата в София нехае и поради това нехайство и подценяване на културата и на собствените си интереси не успява да е фактор на Балканите. Една развиваща се европейска държава е под силното културно влияние на все по-недемократичната си съседка. Този процес се прикрива удобно зад привидно толерантната теза за „балканските ни корени“. За целта понятието балкански е деформирано, в него се влага една югославянска идентичност, лишавайки балканското от неговите истински измерения и богатство до такава степен, че употребата му губи друг смисъл. Както „панславизма“ цели да сложи под един капак славяните, така обобщаващото „балкански“ за Балканите цели да ги представи като „Юго-субпродукт“. Под това име днес наднича само една представа за битността на Балканите, опит да се обезличат отделните представители на културите на Балканите. Представа, която мирише на лук, има дъх на ракия, а на стената си има портрет на Тито и Милошевич.

България е била и трябва да бъде културното ядро на Балканите, тя трябва да им влияе в положителна насока и особено на западните си съседи, явяващи се преграда към Европа. В противен случай не можем да имаме тежест и ще продължаваме да сме заложници на чужди интереси.

Не бива да се присмиваме на случващото се. Това е заболяване, засегнало и главата и трябва да се лекува! А тази болест се лекува с хомеопатия. Необходимо е да има условия да създаваме автентична култура с високо качество, която лесно ще измести чалгата, но за това се искат условия (не пари а условия!), а очевидно нито министерствата ни, нито общините ни, нито Българското националното радио се грижат за това. Те весело потропват на „Кукавицааа“! И за да ме разберат, ще им извикам: "Събуди се, пиянице!"

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

26.03 2016 в 11:56

Много се смях на коментара на Провинциалист. Велико Търново и черноморските градове не били засегнати от сръбската чалга. ХАХАХАХАХАХАХАХАХА. Велико Търново, Варна, Балчик, Каварна, Бургас, Поморие, Созопол - друго освен чалга не се слуша, други заведения освен чалготеки почти няма. Нищо де, селяндура винаги има културен комплекс за малоценност. Затова нарича черното бяло. Също, като комуниста.

25.03 2016 в 17:43

Сръбската чалга ( сърбизацията ) беше вкарана след руската окупация на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ през 9 сеп 1944 г. по времето на руското робство. Целта беше да се заличи бъл. история и да се сърбинизира България и руския сателит сърбята , която е била винаги против българското да се превърне в нещо хубаво. Кланетата над българите в поморавско , и Вардарско ( днешен БЮРМ ), за тях беше забранено да се говори. Същата цел имат и турско - циганските сериалчета !! Продажните медии ( всички медии ) много умело си затварят очите по отношение на русиа , и руските сателити антибългарски - сърбята , гърцята , румъния и т.н. Историята се крие и се фалшифицира в ползва на русиа и съседните държавички !!!!!

24.03 2016 в 18:15

Факт е, че България се опитва да се отърси от байганьовщината и балканизма (в сливовицо-чалгарския му вариант). И да поеме нормален европейски път. Което не се харесва на потурестите десесарски неошовинисти, съпротивата е яростна, омразата към небайганьовските ценности им блика и от ушите, носталгията по соцлагерчето и коминтерна е все още е силна, а мечтата за путинизация на Балканите - розов блян. Но всеки нов път в началото е каменист.

24.03 2016 в 16:36

Следващата цел за плюене на соросоидите след Русия е Сърбия.
Разбираемо. Те, милите, са отраснали се с американски джаз, Бах и Бетовен.
Така, така, Сърбия са простаци, щото са православни и си отстояваха независимостта, териториалната цялост и собствените интереси, а и са русофили.
А другарете соросоиди, ако случайно се разболеят от рак, да не забравят да благодарят на братята американци, които изсипаха стотици тонове радиоактивни бомби над Сърбия в името на демокрацията.Може и да се разходят до демократично Косово, в което с настъпването на американската демокрация и култура единствените работещи сектори в икономиката са производството на наркотици, търговията с човешки органи, и разбира се, най-голямата американска военна база извън ФАЩ.

24.03 2016 в 16:08

"Затова смятам за позорно преклонението пред Тито, Милошевич, и Горан Брегович."

Ееех, друго си е преклонението пред Обонго,Килъри, Ердоган, танте, пред културата и ценностите на " бежанците"от Африка и Азия.

24.03 2016 в 15:06


Слушайте американски негърски рап и Я хабиби, щом ви влече, аз слушам Горан Брегович.
Велик творец!
Пускам си Биело дугме, а вие се мажете обилно с вазелин отзад под звуците на американския химн!

24.03 2016 в 15:05

Провинциалист, ти изкара ракията по-голяма и от хляба ли?
Недей така.
Сърбете казват:
"Fuck the Cola
fuck the pizza,
all you need is Slivovica!"

24.03 2016 в 14:49

Майку вам йебем фашистичку, слушаю песми имама и гузите се турци!

24.03 2016 в 10:54

Като цяло съм съгласен с автора. Националната идентичност се състои от много такива, наглед дребни нещица. Нужно е държавата да се ангажира със съответните политики за насърчаване и промотиране на българското. Ако концертът на въпросните господа е плод на частна инициатива, няма лошо. Но не и с участието и активното съдействие на държавни институции.

Имам обаче няколко важни забележки.

По стар софийски обичай авторът приравнява вкусовите извращения на софийското простолюдие с България. Погрешна теза. Споменатите София и Видин, бидейки в западните покрайнини на България, може и да са повлияни от сръбската чалга. Но истински българските градове, като Велико Търново например, Черноморието също, не са. Никак даже. Толкоз по въпроса за провинциите. Второ, пак долавям ехидно подмятане за ракията, традиционното българско питие. Врабчев, нека се разберем. Ракията е била, и ще бъде по тези земи далеч преди и след тебе. Не посягай с мазни "културни" пръсти натам.

Благодаря.

24.03 2016 в 08:50

След 25 години турбоамериканизация, някой измъдри, че сме се сърбизирали. Хайде сега всеки да отвори програмата на телевизиите и да ми каже днес колко филма ще дават, които не са американски. Добре де, от серийните има и турски. С християнското население в Сърбия и Македония сме чисто и просто един народ - и антропологично и лингвистично. Всичко друго е политика "разделяй и владей", малоумен национализъм тип "Бог, Борис, България" и ниска обща култура.