От коя страна на Желязната завеса ще се озовем

Момчил Даскалов Последна промяна на 31 юли 2022 в 11:48 8616 6

Момчил Даскалов

Снимка Архив

Момчил Даскалов

09.11.1989 г., Берлин

Гюнтер Шабовски, правителствен говорител на ГДР1 е притиснат от въпрос на италианския журналист от агенция "Анса" Рикардо Ерман: „Кога ще бъде разрешено на източногерманците да пътуват в Западна Германия?“

Шабовски прелиства нервно бележника си, взира се закратко и смутено изпуска: „... веднага, незабавно“. 

Няколко часа след това десетки хиляди граждани на Източен Берлин са на пропусквателните пунктове на Стената. Обърканите граничари няма какво да направят и вдигат бариерите. Вече е настъпил 10.11.1989 г. - началото на края на комунистическия Източен блок е факт.

Същият ден по-късно, София.

Пленумът на Централния комитет на Българската комунистическа партия сваля Тодор Живков, управлявал партията и държавата 35 години. Акт, който дава начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика.

Суматохата от шокиращата новина обаче практически заглушава отзвука в България от едно от най-грандиозните политически събития в Европа след края на Втората световна война – падането на Берлинската стена.

На фона на глобалните събития и преустройство на световния ред, оставаме фокусирани навътре върху началото на българския преход, поставено от вътрешнопартиен преврат на комунистическата върхушка, която бързо мимикрира от политически властващ елит в икономически такъв. Изграждането на новото политическо устройство преминава изцяло под контрола на агентите от комунистическия репресивен апарат на вече бившата Държаван сигурност, пряко подчинени на Москва, без това да е ясно видимо към онзи момент, но изцяло актуално и към днешна дата.

Въпреки всичко това, само в рамките на година е поставен на дневен ред и ясно заявен на западните партньори цивилизационния избор на България като част от Европа и Свободния свят. През юни 1990 г. депутатът Соломон Паси внася в Парламента предложение за присъединяване на България към Северноатлантическия договор, а през декември 7-то Велико народно събрание приема решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности, по-късно - Европейски съюз.

Избор дълго изстрадан, изцяло осъзнат, категорично демонстриран още в първите месеци след края на Студената война и реализиран след дълги години усилия и постоянство съответно през 2004 г. с приема на България в НАТО и през 2007 г. - в ЕС.

Днес, 33 години по-късно

Макар и с мъчителен, изпълнен с турболенции, корупция и забавени реформи преход, страната ни е част от клуба на богатите, модерни и демократични държави с всички предпоставки да се оттласне от последните места и да заеме своята достойна позиция.

Отново обаче глобалните събития изцяло доминират вътрешнополитическите процеси, а ние сме изправени пред същия цивилизационен избор и трябва да си дадем много ясна сметка за това.

В материала си „Как България проспа 9 ноември и пробива в Стената“ в Дойче Веле Александър Андреев коментира събитията от онази луда нощ през 1989 г. така: „Мисля си, че това много точно онагледява един от най-главните проблеми на България в периода на така наречения преход: провинциалното взиране в собствения пъп, невъзможността и дори нежеланието да вдигнеш поглед към „голямата картина" и да видиш къде е мястото ти на международната политическа сцена. А в крайна сметка - и да се поучиш от случващото се в целия бивш соцлагер.“

Ще допуснем ли същата грешка и днес? Ще ни заблудят ли изобилните манипулации на вътрешния политически пазар. Ще се подведем ли по преекспонирането на световните процеси - инфлация, надигащата се рецесия и криза за горива, като уж вътрешни, създадени от досегашното правителство проблеми? Или ще погледнем „голямата картина“, преустройващия се свят, създаващата се нова, безпрецедентна по мащаб, компактност и решителност коалиция на демокрацията, условно наречена “Рамщайн”, от близо 50 от най-богатите, развити и мощни държави, противопоставили се категорично на агресията, жестокостта и болезнената ретроградност на възродената Империя на злото.

Голямата картина

Русия най-накрая свали маската си и показа истинското си лице след вероломното нападение над независима и устремила се към същия свободен и демократичен свят Украйна. Путин, един самозабравил се диктатор с безгранична жажда за власт и с цел да се задържи на всяка цена на върха на държавната и корупционна машина, близо двадесет години бавно и методично полага системни усилия да дестабилизира, дори унищожи западния демократичен ред, опасно доближил се до имперските му граници. Ред, който не би позволил на новия руски "цар", заобиколен от разпасана върхушка от опитомени олигарси и подставени ръководни политически и икономически функционери, да се задържи на власт толкова дълго, колкото иска - всъщност завинаги.

В материала „Как да си отгледаш диктатор“ са описани усилията на кремълския режим във всички посоки за проникване, обвързване и влияние върху западните демокрации.

След 24 февруари тази година обаче Западът се пробуди от доброволната кома, в която беше изпаднал, видя изкривения си образ през огледалото на Путин и изпадна в ужас.

Торпилирани бяха фундаментите на днешния световен порядък, на дълго градената и пазена система за международна сигурност. Бяха безцеремонно погазени ценностите на хуманизма, човешките права и свободата.

Агресията на кремълския режим, цинизмът, наглостта и безочието на руската пропаганда, опитваща се да замете бруталните зверства на руските войници и офицери в Буча, Мариопул, Кременчук, Виница..., психозата в самата Русия с изрисувани свастики “Z” на великденски кексчета и върху стените на детски градини, слугуващите депутати, бълващи един след друг все по-мракобесни закони за ограничение на изконни права и свободи, хвърлените в затвора опозиционни лидери и позволили си да нарекат войната "война" доблестни граждани съвсем ясно възродиха в прашасалата европейска памет страшните
картини на една друга епоха, доминирана от Сталин и Хитлер.

Последваха безпрецедентни санкции, светкавично въоръжаване и обучение на украинската армия и пълна подкрепа в политически, финансов и морален план на правителството в Киев.

Демонстрираха се бързи защитни рефлекси. Финландия и Швеция са вече почти пълноправни членове на НАТО. Балтийските републики и Полша предприеха спешни мерки за тотално откъсване от каквито и да енергийни доставки от Русия.

Доскорошните подопечни на Кремъл държави от Централна Азия търсят нови съюзи за сигурност и стартираха проекти за превъоръжаване с модерни западни технологични оръжия. Дори Китай и Индия се отдръпнаха от токсичния Кремъл.

Следващите няколко седмици до есента могат да променят хода на войната

Според припокриващите се анализи на британското разузнаване, специалисти от Пентагона и независими руски анализатори войната се намира в подготвителна фаза за "замразяване на конфликта" до пролетта на 2023 г., като така няма да се предприемат мащабни атаки или контраатаки от едната или другата страна и без особена промяна на фронтовата линия.

Руската армия е видимо изтощена и със сериозни проблеми с логистиката и живата сила, а украинската още не е достатъчно готова и въоръжена, за да търси успешна, ефективна и щадяща бойците им мащабна контраатака за изтласкване на руските войски.

Поради липса на военни успехи, Кремъл се е насочил да анексира до септември Запорожка и Херсонска област, за да “отчете” някакви “победи”, но и да ги превърне в руски територии, чието бъдещо освобождение би могло да бъде дефинирано от Кремъл като опит за нарушаване на териториалната цялост на Руската федерация и основание за ползване на тактическо ядрено оръжие. Или най-малкото за блъф по темата.

В противодействие на подобен военен и политически акт от страна на Русия, президентът Зеленски и военното командване стартираха начало на контраатака за освобождение на Херсон, като първите признаци са налице с вкарване в капан
на значителни руски части.

Освобождаването на Херсон, разгромът на големи руски бойни формирования и осуетяването на описаните по-горе цели на Кремъл ще имат изключително важно политическо послание към света, собствения народ и армия и към деморализираните руски войници. Подобна загуба за Москва може пък да катализира вътрешнокремълски процеси в посока отслабване властта и кондицията на Путин.

За да се развие този сценарий, повече отвсякога е нужна пълната подкрепа на Запада и максимално спешна доставка на необходимото въоръжение за украинската армия, буквално през идните дни.

На този фон Путин изпълнява до максимална степен плана си за икономическа, енергийна и от там - политическа дестабилизация на Запада, като освен газовия шантаж активизира отдавна захранваните си клетки и функционери. Лесно се вижда изострената и открита реторика на проруските протежета в Европа - Орбан, Вучич и такива у нас.

Целта е през зимната пауза да се изтощи европейското общество чрез студ и глад и да се стартират процеси на натиск към политиците, генериращ готовност за повече отстъпки и отказ от санкции.

Макар и по различни причини, но не без активното съдействие на Кремъл вече виждаме редица признаци на турбуленция в политическия живот на Европа: увеличен изборен резултат на Льо Пен във Франция, оставките на Джонсън във Великобритания и Драги в Италия, изострените протести в Скопие и не на последно място – класическото активно мероприятие по сваляне на реформаторското българско правителство.

Много е важно да си дадем сметка, че горещите бойни действия се водят на територията на Украйна, но и светът е във война, Европа е във война, България е във война – хибридна, енергийна, икономическа, продоволствена...

В този контекст становища у нас за неутралитет, баланс и снишаване вече не са плод на некомпетентен анализ, а открито признание на защита интересите на агресора, от който всички се оттеглят.

Ситуацията в България е критична не само поради сериозния микс от кризи, а поради първите тревожни сигнали за смяна на посоката. И доколкото споменатите Франция, Великобритания и Италия няма да променят отношението си към Русия, нито ще се отметнат от планираните действия срещу агресора, дали ние ще се окажем най-податливия проруски троянски кон на ЕС заедно с Унгария.

Маските паднаха, посланията са ясни.

По думите им ще ги познаете

На фона на този наистина ключов момент в международния политически и военен контекст, в противовес на посоката на НАТО и цяла Европа и огромните усилия на президента Байдън в Близкия изток, в момент, когато Русия ще бъде включена в „черния списък“ на държави, подкрепящи тероризма - в България открито се защитават тезите на Кремъл.

Радев нападна досегашното реформаторско правителство, че е оставило пълен хаос в енергетиката и веднага заговори разбира се за нов договор с „Газпром“ и нормализация на отношенията с Русия.

За пръв път говорителят на Слави Тошко Йорданов открито се обяви в защита на „Газпром“, като в допълнение дефинира изгонването на руските шпиони като „национално предателство“. Говоренето на Нинова и Костадинов си остава непроменено, но с повишен интензитет. ГЕРБ и ДПС с демонстрираната псевдоевропейска ориентация отдавна са доказали, че са пряк проводник на руските политически и икономически интереси у нас.

При тези ясни сигнали и в учудваща координация веднага се появи руския посланик Митрофанова с първото си интервю от седмици, разбира се пред руска медия удобно препечатана у нас, като открито заяви, че в България няма русофобия, българинът ги обича и посолството ще продължи „хуманитарната си дейност“ в страната, каквото и да значи това.

Докато Западът е вложил всички усилия за противодействие на руската заплаха, у нас се създават официални настроения и подготовка за връщане в лоното на Москва.

Българите трябва да изберем страна

Тази на вероломния и мракобесен руски режим, съюзяващ се със Северна Корея, Иран и Еритрея или страната на свободния демократичен западен свят, към който така или иначе вече принадлежим.

На карта е заложен напълно осъзнатия ни избор, съдбата на демокрацията, бъдещето на страната като модерна либерална държава със свободни граждани и свободен проспериращ бизнес.

И есента отново ще следва да си отговорим на фундаментални въпроси.

Кои сме ние, къде се намираме и къде искаме да стигнем?

Демокрация или режим?

Държава или мафия?

Утре или вчера?

Изборът не е труден, нали?

---

1 Германска демократична република или Източна Германия, част от просъветския
социалистически блок

2 По името на военната база в Германия, където се проведоха поредица срещи на всички страни членки на НАТО и други съюзници с цел формиране на общи действия за противопоставяне на руската заплаха...

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-75

6

офф бее

06.08 2022 в 03:07

Жорко, демек да се надупим викаш, а...

1005

5

Жоро Бяндов

05.08 2022 в 16:36

Когато атовете се ритат, магаретата теглят. Затова най-разумното ни поведение е НЕУТРАЛИТЕТ. С излизане от военната организация на НАТО, с търсене на икономически контакти с Китай, с добри- но не васални- отношения и с Русия и Турция. Ако има "желязна завеса", ние трябва да станем портата, където всички плащат...и да не се навираме между шамарите.

600

4

belovejdov

01.08 2022 в 13:01

Момчил Даскалов, като виден представител на "зелените", няма ли да поеме отговорност за десетилетия недалновидни енергиини политики, с които дефакто узаконихте режима на путин?
Много удобно вадите "петата колона", всеки път когато нещата се сго*нят, но и за слепите вече е видно, че меките китки на либерастите имат не по-малка вина за това което се случва.

Руската военна доктрина е от 2014-та. Понеже сте много умни, и красиви, чак сега прогледнахте.
бтв.
ботове от ретардуер да не се пънат.

5666

3

dolivo

31.07 2022 в 15:13

Чудесна статия, поздравления!

А демократичните общества е добре да втвърдят морала, че от мека китка такъв катил като Путин ни се качи на главата.

По безцеремонно и с ясни цели - докато не демонстрира добра воля, нищо хубаво да не му се случва.

2259

2

Mateevk

31.07 2022 в 13:32

Бай Пешо, каква е тая бъркотия от взаимноизключващи се цели? Как свободно ще определят хората къде искат, като Русия обяви вече, че е в окупираните територии завинаги, а и как биха избрали да останат в "нацистка" Украйна, щом последната трябваше вече да е изчезнала към началото на август според авторитетни кремълски лъжци като Мария Захарова и някои други? Как ще се реши задачата за квадратурата на този кръг - деветият на ада, в който ни вкара Путин? А и се питам, като си стигне да Одеса, защо да се спира там? Защо да не се прилапа Приднестровието, разбирай цяла Молдова и т.н. по ред на номерата....Така си представям аз новият по-хубав и доста по-широк свят, предлаган от Путин.