На Лужники съборно и по християнски е събран славянският православен народ. На издигната площадка е възкачен Той — Самодържецът, Повелителят на Войната и Мира, Гръмовержецът Путин, загърнат в шуба на Лоро Пиана за 20,000 евро. Зад него има цветя, викове, стохиляден възторг на обожаващият го руски народ... Оглушителна музика, гирлянди и всенародна радост.

Славянинът с вънкашност на рус монголец, допълнително разкрасен от свеж ботокс или недай Боже, кортикостероидна терапия за някоя сериозна болест, с кръглолицева радост, примесена с праведен гняв срещу неправославните, заклеймява Врага. Това е Западът, Бандера, ЕС, НАТО, Интернета, тевтонските рицари, еврейският нацист Зеленски, прибалтийските империалисти и полските шляхти и вредители. Но най-вече, Украинският народ, който впрочем е предимно православен. Този народ не съществува, никога не е съществувал и поради това, трябва да бъде унищожен до крак, за да го няма в бъдеще. Бездруго, това са нацисти, които водят Война с Русия открай време, за да я завладеят. По-добре да ги няма.

Всичко това звучи прекрасно и убедително, Повелителят сбръчква почти невидимите си руси вежди, за да изглежда по-страшен и призовава небесата да се сгромолясат върху неговият Враг - украинците. В този момент, по време на речта, небесният гняв се стоварва под формата на ракети “Град”, изстреляни от руска територия върху жалките блокове на украинските градове, построени по носталгичните времена на реалният социализъм, когато Вова Путин е бил само младши офицер от КГБ. Там, в мазетата им, умират враговете му, понякога тригодишни, поразени от свръхточните му оръжия. “Град” върху град, докато камък върху камък не остане. Като в Алепо или в Грозни.

От ръкавите на парката с дизайнер Лоро Пиано се подават ръцете на Диригента и махат. Тълпата ликува френетично и маха в ответ. На по-заден план в кадър се появяват лица на отдавна починали, но известни хора. Те също се радват. Махат с ръчички и те.

Внезапно, някой спира кадъра. Видеото спира. Умрелите отказват да участват в спектъкъла, защото не могат да възкръснат на стадиона в Лужники, дори да биха искали това. Шоуто внезапно изчезва. На екрана се появява могъщ военен хор и започва да вика срещу сепнатата публика свирепи и патриотични песни.

Каква разлика със стадионите на Шикългрубер!

Ех, Вова, Вова, молодец…

Поне да беше облякъл въздългия шинел на Джугашвили!

Б. ред. - Д-р Любомир Канов е психиатър и писател. Зам.-председател на партия КОД.