Как поетът Страхилов написа политически шедьовър

Поетът Страхил Никифоров Страхилов седеше в малката таванска стая в квартал "Гевгелийски" в София и с отчаян поглед зяпаше в малкия телевизор пред себе си.

Таванската стая беше тъмна, прашна, по пода се търкаляха различни книги - последните 14 тома на Венета Райкова, биографията на Криско и нещо от някакъв си Хулио Кортасар, попаднало кой знае защо сред стойностната литература, отличавана с редица награди от най - авторитетните български институции. 

Поетът Страхил Никифоров Страхилов беше фриленсър. Демек - беше безработен и чат - пат получаваше поръчка да напише нещо я за някой сайт, я за някоя ниско бюджетна реклама на безалкохолни напитки.

Негов бе забележителния текст от рекламата за лимонада "Еуфория", произвеждана тайно в един зимник в село Чуйпетльово:

"Който лимонада пие
нощем към луната вие"

Рекламата бе заснета с два мобилни телефона и излъчвана дълго време по кабеларките в Дулово, Исперих и Радомир, където производителя бе намерил своите потребители.

Днес обаче Страхилов имаше сериозен проблем.

Преди седмица му се обадиха от един авторитетен сайт - сайта "Арт Депресия дот ком".

"Здравейте, господин Страхилов. Аз съм Рамон - Сюлейман Аналгинов Сладунов - Джоунз. Наскоро бях в Дулово, за да отразявам един проект - научна конференция на тема "Кросдресър и трансджендър традициите в народните обичаи на Делиормана". Там вечерта в хотела се натъкнах на една реклама за лимонада "Еуфория" и вашите сурови, но правдиви стихове дълбоко жегнаха сърцето ми. Бих желал да ви поръчам голяма статия в която в мерена реч да направите коментар на актуалните политически събития от последните дни. Заплащането е добро, защото статията ще бъде централна за сайта и ще я засилим през различните си канали в социалните мрежи!".

Страхил Никифоров Страхилов се бе съгласил.

И днес беше последния ден, в който трябваше да предаде текста.

Само че текст все още нямаше. Вместо това Страхил безпомощно гледаше телевизора.

А там беше страшно. Главния прокурор се вихреше, полиция нахлуваше в комисията по хазарт, в офисите на "Нове холдинг", а собственика на Холдиинга звънеше от неизвестно място и даваше интервюта за всички медии.

"В ранна утрин в заден двор
дебне страшен прокурор
дебне и не се преструва
Божков той ще арестува

плаче там чиновник блед
вземал подкупи наред
MAFIQTA е в амок
Гешев иде с лъвски скок"

Страхилов довърши стихотворението и отпи от чашата с кафе, което беше поизстинало. Телевизора смени картинката и на екрана се появи китаец, който ръкомахаше с маска на уста. Последва включване на репортерка, която чакаше самолет от Пекин да кацне на летището. "Дали сред пристигащите не се крие някой, заразен с корона вирус? ЩЕ УМРЕМ ЛИ? В АДСКИ МЪКИ ЛИ ЩЕ СЕ ГЪРЧИМ?" - питаше репортерката.

Страхил Никифоров Страхилов прехапа долна устна, Взе термометър и го постави под мишница. След това придърпа листа и написа:

"А след Гешев за беля
вирус нов ни сполетя
удря и баща и син
идва право от Пекин

вирусът върлува, знай
на Илиенци не се мотай"

"Последния ред е в по - модерен стил" - помисли си Страхилов - "Но те в този сайт са почитатели на модернизма и ще го приемат".

В този момент човечец с благ, но и леко глуповат вид се появи на екрана.

"Честито, братя англичани! Честита ви свобода!" - изрече той и на екрана се изписа - Борис Джонсън, премиер на Великобритания.

"Англия напуска ЕС
и това се случва днес
плачат тъжни англичани
чакат ги опашки за банани"

Страхилов огледа четиристишието и доволно подчерта "опашки за банани", представяйки си как клети английски домакини, вместо да правят чай в 5 часа следобед, отиват до "Теско", за да вземат 2 килограма банани за Нова година...

Междувременно в новините се появиха някакви хора, които изглеждаха ядосани и...некъпани.

Оказа се, че това са перничани, които алармираха медиите и широката общественост, че все още не е започнал обещания от премиера строежа на водопровод.

"Перник без вода остана
***ба неговата мама
чака се водопровода
тъжно гледа пак народа

Бойко, пускай ти водата
да изкъпеме децата
че некъпан кой живее
пусто той да опустее"

Поетът Страхилов огледа текстовете. Май беше обхванал всички важни теми от седмицата. Разбира се, имаше още куп неща, които можеха да се превърнат в поезия, но можеха и да не се превърнат.

Само че, за да завърши политическия обзор Страхилов трябваше да обобщи ситуацията с няколко думи.

А това изглеждаше адски трудно на младия и обещаващ поет.

В този момент някой потропа на вратата.

"Страхил Страхлов? Вие ли сте?" - на вратата стоеше човек с чанта в ръката.

"Да, аз съм" - рече Страхилов.

"Имате задължения към Топлофикация! Образувано ви е дело, на което не сте се явил. Осъден сте и трябва в двуседмичен срок да се явите при Частния съдебен изпълнител, за да се споразумеете за доброволното изпълнение на плащанията" - рече призовкаря и връчи на Страхилов купчинка с листа, носещи клеймо от съда и от кантората на ЧСИ - то.

Страхил Никофоров Страхилов седна безпомощно на стола. Постави листата на масата, взе обзора в стихове и задраска всичко, което бе написал до момента.

След това с премерено движение и с най - голямата убеденост, която бе имал в живота си обърна листа от другата страна.

Стисна писалката сякаш бе стиснал Автомат Калашников, 7,62 калибър.

И написа следното:

"ДА ВИ ГО ****УКАМ И НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА, И НА СТРОИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ, И НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И НА КУЛТУРАТА И НА ЕКОЛОГИЯТА И НА ВСИЧКО!!!"

Огледа написаното изречение.

После го огледа втори път.

Беше съвършено!

Нямаше нужда от никакви редакции...

Следете новините ни в GoogleNews