Украинската контраофанзива не носи очакваните резултати. Армията напредва мъчително. Парадоксално обаче, това не е непременно лоша новина за Киев, при условие че западните съюзници позволят на украинците да се бият според собствените си условия, пише "Икономист". Изглежда, че Володимир Зеленски и екипът му са решили да обезкървят руската армия. „Остави ги гладни, разпъни ги и удряй” – така образно може да се опише украинската оперативна стратегия.

Изминаха повече от два месеца, откакто  Украйна  започна  своята контраофанзива и само няколко дни, откакто кампанията сякаш навлезе в следващата си фаза. 

Първата част от контранастъплението започна зле, тъй като прекалено амбициозната офанзива на новосформираните механизирани части бързо спря. Това беше последвано от координирани опити да се използва предимството на Украйна в далекобойната огнева мощ. Целта беше да се прекъснат руските доставки и да се унищожат логистичните центрове и командните пунктове на агресора. 

Ставаше въпрос за намаляване на способността на руските сили да реагират на украинците, които търсят вратички и слабости в редиците на окупатора. Тази тактика напомня на маневрите от Първата световна война. Тези операции наскоро бяха допълнени с  атаки с дронове срещу Москва и серия от атаки с морски дронове  – „акули“ – срещу руски патрулни кораби в Черно море. Атаките срещу цели в руската столица имат повече психологическа, отколкото военна стойност. Целта им е да предадат послание на жителите, да вгорчат живота им, да покажат, че войната не е нещо абстрактно и че властите в Кремъл не са в състояние да спрат външна заплаха. 

Западните страни, подкрепящи Украйна, биха могли да видят надежда за пробив в боевете с включването на 10-ти оперативен корпус в края на юли и началото на август на южния фронт. Неговите войници са обучавани в страни от НАТО и разполагат със западно оборудване. Но въпреки напредъка по трите основни направления на настъпление, боевете се придвижват напред трудно, включително заради обширните руски минни полета . 

Руски източници, цитирани от Института за изследване на войната (ISW), съобщават, че украинските сили продължават атаките си както северозападно, така и югозападно от Бахмут, така и в района, граничещ със западната част на Донецка област и западната и източната част на Запорожка област. 

На 31 юли заместник-министърът на отбраната на Украйна Хана Малар съобщи, че през предходната седмица украинските сили са освободили допълнително два квадратни километра територия около Бахмут и 12,6 квадратни километра в посока Бердянск и Мелитопол. Това добави общо около 200 квадратни километра, възстановени от началото на контранастъплението.

"Това предполага, че досега не е имало голяма промяна в темпото и че пристигането на 10-ти корпус може в действителност да е имало за цел основно да облекчи 9-ти корпус - който носеше основната тежест на боевете от началото на юни - вместо да започне нова, отделна фаза от операции.

Командирът на британските въоръжени сили, адмирал сър Тони Радакин, ярко описа оперативната стратегия на Украйна като „Остави ги гладни, разпъни ги и удряй”. Фазите на „глад“ (атаки срещу логистични възли) и „разпъване" (отделни действия, предприети по много оси на атака) протичат паралелно. 

В един момент главнокомандващият на украинските въоръжени сили генерал Валерий Залужни ще трябва да реши кога и как да извърши ударната фаза, която ще включва разполагането на нови бригади. Тяхната цел ще бъде да пробият минните полета към основната руска отбранителна линия. Изглежда все още това не се е случило. Не е ясно коя от трите оси на атака ще бъде избрана от генерал Залужни за основна атака. Точно както миналата година, когато фокусът внезапно се измести от Херсон към Харков, решението ще бъде изпълнено с висок риск и потенциални загуби.

Предприемането на атака на юг от Запорожие през Токмак до Мелитопол и Азовско море, на разстояние 200 км, би осигурило на Украйна най-голямото стратегическо предимство. То ще раздели руските сили, ще прекъсне сухопътната връзка с Крим и ще вкара голяма част от полуострова в обсега на артилерията и ракетите. Но то също ще включва разбиване не само на първите силно укрепени руски линии, но и пробив на най-силно защитената зона на целия фронт.

Украинците се научиха в началото на юни, че големите бронирани формации, които не могат да се скрият от руските патрулни дронове, стават изключително уязвими за въздушни атаки, когато бъдат спрени от минни полета и други препятствия. Ограниченият успех, на който в момента се радват украинците, се дължи главно на действията на подразделенията на ниво взвод и рота. Те се крият в горски пояси и малки населени места.

Алтернатива може да бъде използването на по-слабата руска отбрана на изток около разрушения Бахмут и след това изпращане на сили на юг към Донбас. Това би било политически вредно за руснаците, които са инвестирали толкова много кръв и усилия в региона, но по-малко стратегически полезно за украинците, отколкото достигането до брега на Черно море.

Въпреки това, съсредоточавайки се сега върху Бахмут, Украйна оттегля някои руски сили от юг и по този начин вероятно отваря други пропуски в руската отбрана. Когато бъде нанесен главният удар, много ще зависи от това дали руснаците ще успеят да изтеглят войските си организирано. Има възможност изтощените им от месеци битки въоръжени сили да се "разпръснат". 

Агресорът вече се бори с нисък боен морал, липса на боеприпаси и грешни решения на командирите. Основният удар на Украйна ще бъде истинско изпитание за въоръжените сили на Руската федерация. Военният стратег Лорънс Фридман посочва, че украинските въоръжени сили се бият по различен начин от американската армия и съюзниците. В своите войни американците показаха огромно огнево и въздушно превъзходство на бойното поле, което украинските сили в момента не притежават. 

Украинската армия не може да си позволи „нова версия на блицкриг“, с която мнозина на Запад биха могли да свикнат, гледайки действията на американците, например във войната в Персийския залив. Оттук и широко разпространеното разочарование, че украинците, въпреки подкрепата на страните от НАТО, не успяха да постигнат нещо подобно.

Но както предполага Лорънс Фридман, критиките към Украйна са несправедливи. В своите войни американците успяха да осигурят огромно огнево и въздушно превъзходство на бойното поле, което не беше възможно за украинците. 

Украинците също така не са разполагали с десетилетия, за да овладеят батальонния бой с комбинирани оръжия. Освен това Русия успя да използва огромен брой безпилотни самолети за укрепване на отбраната, с ефект, подобен на използването на картечницата през Първата световна война.

Украинците трябва да постигнат възможно най-много преди есента и зимата, преди калта и снегът да затруднят провеждането на настъпателни операции. Те се нуждаят от успех по много причини: за морала на собствените си войници и цивилни; да поддържат доверието на съюзниците и да поддържат вярата, че те в крайна сметка могат да надделеят. 

Успех преди зимата би показал на  Владимир Путин, че положението му само ще се влоши. 

Но как трябва да се измерва украинският успех?

Анализаторите Майкъл Кофман и Франц-Стефан Гади, които често посещаван фронта,  твърдяха  наскоро в "Икономист", че Украйна трябва да бъде подпомогната „да се бори по начина, по който се бори най-добре“, вместо да бъде насърчавана да следва най-добрите западни практики. И това, както заключава Лорънс Фридман, е да приемем логиката на борба до пълно изтощение.

(по "Икономист" с малки съкращения)