Кореспондентът за Балканите на независимото руско издание "Новая газета" - Генадий Габриeлян, посвещава днешния си анализ на България. Журналистът описва ситуацията у нас в светлината на войната в Украйна. 

Нощта на 17 срещу 18 март не бе най-добрата в живота на доскорошния премиер на България Бойко Борисов, лидер на основната опозиционна партия „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ). Семейната вечеря в дома му, в историческото градче Банкя, близо до София, беше прекъсната от щателен обиск, след който политикът беше задържан и откаран в Главна дирекция "Националната полиция". По същото време бившият финансов министър Владислав Горанов и прессекретарят на Борисов Севделина Арнаудова бяха арестувани от органите на МВР.

„Никой не е над закона!“ – написа във Фейсбук наслeдникът на Борисов на премиерския пост Кирил Петков. И избърза: само след едно денонощие и тримата задържани бяха освободени, без да им предявят обвинения.

„Прокуратурата отново действа като адвокатура - отбеляза с горчивина Петков - за пореден път ставаме свидетели на саботаж от нейна страна.“ Лена Бориславова, шеф на кабинета на премиера, заяви, че прокуратурата е скрила данни от българския народ.

Арестът, който възроди популярността на Борисов, беше обяснен от вицепремиера Асен Василев с взаимноизгодни сделки между Борисов и българския мултимилионер Васил Божков, по прякор Черепа. Към момента на бягството на последния в ОАЕ, през февруари 2020 г., състоянието на този крал на хазарта и лотарията се оценяваше на 1 млрд. евро, което му отрежда абсолютното първо място в България, а размерът на неплатените му данъци достигаше 300 милиона евро. Както стана ясно от думите на Асен Василев, схемата „подкуп срещу данъци”, прилагана от двамата, е нанесла на бюджета щети в размер на 555 милиона лева (приблизително 280 милиона евро).

От прокуратурата заявиха, че подобни обвинения "грубо нарушават принципа за разделение на властите и са политическа намеса в дейността на съдебната власт".

Харвардският възпитаник Петков току-що отбеляза 100 дни на власт. Както обеща преди парламентарните избори през ноември, които донесоха победа на неговата партия „Продължаваме промяната”, той хвърли ръкавица на корупцията - гръбнакът, който държеше дванайсет години на власт Борисов и ГЕРБ. В началото на февруари Кирил Петков събра в папка имената на деветнадесет мегакорупционери в България и ги предаде, както се изрази в парламента, "на двадесетия" - главният прокурор Иван Гешев, дясната ръка на Борисов.

Премиерът отново призова главния прокурор да подаде оставка. Самият Гешев многократно е заявявал, че не вижда причина за това.

България заема едно от първите места по получени евросредства на глава от населението, но държи първенството и по злоупотреби с тях. В навечерието на ареста на Борисов, премиерът Петков се срещна с главния прокурор на Европейския съюз, бившия главен прокурор на Румъния Лаура Кьовеши. Задачите на отдела ѝ, сформиран през лятото на 2021 г. са свързани с борбата с корупцията, прането на пари и злоупотребите с еврофондове.

Кьовеши съобщи, че европрокуратурата е получила рекорден брой сигнали от България - както от институции и организации, така и от журналисти и обикновени граждани. В момента има сто и двадесет случая на измами с европейски средства, които се разследват, свързани основно с държавни поръчки, земеделски субсидии, строителни измами и COVID-19.

Главният прокурор на ЕС високо оцени решението на българския кабинет да се превърне в "точка за контакт" за диалог с Европейската прокуратура. Трудно е да се предскаже какви са перспективите на такъв безпрецедентен проект – „ваш собствен прокурор“, особено ако се има предвид, че Европейската прокуратура може да провежда собствени разследвания на национално ниво, да издава заповеди за арест и да повдига обвинения. Ясно е само, че острата конфронтация между кабинета и главния прокурор ще продължи.

Другата линия, която разделя България, е в бойната зона - по украинския фронт.

Традиционно доброто отношение на българите към Русия търпи трансформация. 40% са променили мнението си за нея в негативна посока заради "специалната операция" в Украйна, сочи проучване на агенция Trend, проведено от 5 до 12 март. Само 16% смятат, че руските военни действия в Украйна са оправдани, а 61% са на обратното мнение.

Проучване на Alpha Research сочи, че през първите четири дни на военните действия в Украйна руският президент Владимир Путин, с висок рейтинг в България от години, бързо губи популярността си. През 2020-2022 г. 58% от българите му дават положителна оценка, сега тази цифра е намаляла почти наполовина - до 32%, а неодобрението се е увеличило повече от два пъти - от 20% на 48%. Безпрецедентното обединение на европейските държави в общи санкции срещу Русия и помощ за Украйна се смята за правилна политика от 63% от българските граждани.

На 15 март българският президент Румен Радев, който спечели първите си президентски избори през 2016 г. с подкрепата на Българската социалистическа партия и винаги избягва преките критики към Кремъл, на среща с румънския президент Клаус Йоханис заяви:

 "Каквато и да е предисторията, какъвто и да е претекстът за войната в Украйна, нищо не може да оправдае потъпкването на националния суверенитет на страната, жертвите, разрушенията и огромните страдания."

В българския парламент се води ожесточена борба как да се/да не се помогне на Украйна. Лидерът на Българската социалистическа партия, част от управляващата коалиция, Корнелия Нинова, се гордее, че благодарение и на нейните усилия Украйна няма да получи и една каска, да не говорим за самолетите СУ-29 съветско производство, които и досега са на въоръжение в България – "за да не станем част от войната“.

"Десетки държави вече помагат на Украйна, възрази Христо Иванов, съпредседател на Демократична България, - което не ги въвлича във военни действия. Но ако Путин успее да ревизира международния ред, това коренно ще промени условията за национална сигурност на България и трябва да се запитаме къде сме в списъка на потенциалните центрове на дестабилизация, съставен от Путин – в челната петица или в десятката.“

Премиерът Петков отбеляза дипломатично: "България не може да предаде самолетите на Украйна, защото няма с какво да пази собственото си небе." Въпреки това той успя да прокара в коалиционния кабинет смяната на Стефан Янев - военният министър, който призова да не се използва "думата, забранена в Русия, за назоваване на случващото се в Украйна". Новият началник на военното ведомство е Драгомир Заков, професионален дипломат и постоянен представител на България в НАТО.

В края на миналата седмица той посрещна американския си колега Лойд Остин. Двамата се договориха американската бронетанкова рота Stryker да бъде включена в българската бойна група, която е на разположение на съвместното командване на НАТО. Ротата вече е в България за съвместни учения. „Лойд Остин си отиде, а нашият премиер остана "в пясъчника" замислен“, отбеляза Росен Йорданов, член на Управителния съвет на Евроатлантическия център по въпросите на сигурността и допълни:

„Посещението на военния министър на САЩ в София ще влезе в историята като поредното самоунижение, на което се подложихме като нация. Нежеланието да се окаже помощ с оръжие на украинския народ... може да се отнесе към решенията, които ни поставят на дъното по морал и благоприличие."

Има някаква двойнственост в българската идентичност. От една страна - принадлежност към Голяма Европа, от друга - корупция, чиято структура многократно е сравнявана с тази в Русия. Членството в НАТО с поглед към Москва и страхът да не я разгневят, са тясно свързани с явлението "русофилия", което доайенът на българската социология, 80-годишният професор Георги Фотев, обяснява така:

„Русофилите са уникален български феномен. Няма нито една европейска нация или държава с толкова интересно явление. Русофилството не е просто социална група или общност, която благоговее пред друга национална култура. Русофилството в България е политическо явление, било то формално (в различни политически проекти) или неформално. Политическата природа на русофилството предизвиква фундаментално разцепление в държавата.”

Някои са склонни да вярват, че България възнамерява да седи "на два стола" вечно. Но макар че все още не е способна окончателно да се прехвърли от единия на другия, вихърът на историята движи този процес напред.

Генадий Габриeлян, кореспондент на "Новая газета" за Балканите