Проф. Добрин Василев: Епидемията се превърна в пандемия заради свръхмобилността и липсата на дисциплина у хората

В Световният ден на здравето съвсем разбираемо е желанието ни да поговорим със специалист, в чието мнение се вслушват не само пациенти и колеги, а и широк кръг потребители на социалните мрежи. Интуитивният избор беше началникът на Клиниката по кардиология „Проф. Константин Чилов“ в Александровска болница проф. Добрин Василев. Това трябваше да е едно празнично, позитивно интервю, но въпреки взаимните усилия, пандемията сложи своя отпечатък.

Имаше ли все пак някакъв позитивен ефект от пандемията, проф. Василев?

За момента мога само да кажа, че пандемията доведе до много лоши последици по отношение на смъртност, лошо покритие на лечението на доста хронични заболявания и не само. Нищо позитивно не виждам в цялата история.

Телемедицината например не преживя ли подем?

Това, което започнахме по-интензивно да разработваме, е основно в сферата на електронните технологии и телемедицината, която, щем не щем, се наложи да въведем в практиката. От такава гледна точка, може би има някакъв позитивен ефект, но той май е единствен и е нещо, което тепърва ще навлиза все повече. Доколко това е позитивно обаче не съм много убеден. В крайна сметка ние ставаме все по-зависими от дигиталните устройства, от изкуствения интелект и никой не знае докъде ще доведе това.

В коментар за изборите казвате, че се надявате след тях най-сетне да се вземат медицински обосновани решения в управлението на пандемията. Какви трябва да са те според Вас?

Адекватното поведение трябва да започне на ниво индивидуален български гражданин. Според мен трябва много да се засили разяснителната кампания за хората. Защо трябва да се носят маски, защо трябва да се поддържа дистанция, защо трябва да си мием ръцете. След година в пандемия все още ужасяващ за мен процент от обществото не е неясно с елементарни хигиенни навици, което говори за много тежки пропуски в образованието и възпитанието в най-ранни години.

Трябва да се вземат не политически, а медицински обосновани решения - как да се отваря и затваря всяко обществено място, където има струпване на повече хора, и няма възможност за адекватна вентилация. Което предполага, че изискванията за пребиваване във всяко помещение, където влизат хора, които не живеят заедно в ежедневието си, трябва да са много високи. Трябва да са ясни и критериите за това как да бъдат посещавани. В момента такива правила има, но могат да бъдат много по-добри. Основният проблем е липсата на каквато и да било система на контрол.

Дали спазването на правилата е типично български проблем? В други държави мерките и ограниченията са много ясно разписани, явно не се разчита на гражданско самосъзнание. Едва ли там са по-дисциплинирани от нас.

Не са. Аз съм наблюдавал как се кара по улици и магистрали в доста европейски държави и на местата, където няма контрол, имат почти същото поведение, каквото имаме ние. Въпросът е, че там системата за контрол работи и това дисциплинира. Така е в Германия например. Дори разсъждавах кога точно се е случило това при тях. Вероятно Ото фон Бисмарк е човекът, който е отговорен за това немците да са толкова дисциплинирани, защото той е създал нужната система за образование. Дали е добра за индивида е вече друг въпрос, но за обществото дава изключително добри резултати. Това е система за взаимен контрол, която се вгражда в начина на мислене, това се възпитава.

Аз Ви гарантирам, че ако вземете едно германско дете и го възпитавате по българския начин, то ще израсне българче. Това не са вродени навици, те се възпитават, средата е изключително важна. Оттам идват всички проблеми с епидемията и всъщност контролът по спазване на мерките е това, което отличава нациите, които се справят добре с епидемията от тези, които не се справят.

Понеже заговорихме за ограничения наскоро в един анализ се прогнозира, че вероятно в бъдеще често ще се налагат локални локдауни, тъй като срещите ни с подобни вируси ще зачестят. Това ли е според Вас логичният ход на нещата оттук нататък?

Това не е нещо, което да не се е случвало досега в историята на човечеството. Подобни епидемии е имало от хилядолетия. През последните 50 години ние забравихме какво е това. А епидемията се превърна в пандемия заради напредъка на технологиите и комуникациите и свръхмобилността на съвременния човек. За пръв път, преди 200 години, при епидемията от едра шарка е въведена ваксинационна програма. До този момент как се е спирало разпространението? Затваря се градът, слага се една табела, че има чума или едра шарка и никой не влиза вътре. Измират заразените, остават незаразените и придобилите имунитет или тези, които са успели да се предпазят и епидемията приключва.

Това е нещо, което се е случвало, но сме го забравили през последните 50 г. За първи път обаче се случва пандемия на цялата планета и причината за това са свръхмобилността и липсата на дисциплина у хората. Тя беше подценена и от СЗО, и от всички останали здравни организации. Ако не се вземат мерки, това няма да ни е последната пандемия, а първата от цяла поредица. Вирусите мутират, включително и в България. Ние сме имали мултирезистентни щамове към всички антибиотици. 

Има обаче съпротива към рационалния подход дори в здравното съсловие. Научихте ли нещо ново за колегите си в тази криза, някои от медиците дори станаха част от инфодемията? Това изненада ли Ви?

Не съм изненадан. Определен психотип хора предпочитат да реагират с отричане на действителността – това е вид защитен психологически механизъм за справяне с една тежка ситуация. Не е нещо ново и в крайна сметка лекарите не са много по-различни от останалите хора, не може да им се приписват свърхкачества.

Като стана дума за съсловието - плюс ли беше за изборите участието на медици в тях, ще донесе ли полза за здравеопазването ни?

Въпрос на личен избор, така са преценили, така са направили. Това е моят коментар.

Проф. Василев, разбрах, че миналата година екипът на Вашата клиника е получил за втори път наградата за научен принос на Американската кардиологична асоциация. Награда за научен принос в година на пандемия? За какви точно проучвания става дума?

Това са дългогодишни проучвания на пациенти, които имат стеснения в съдовете. Ние сравняваме доколко в подобни места действително трябва да се сложи стент. Какъв би бил ефектът от това, оценено с различни методики. Това, което показахме, е, че при голяма част от тези стеснения дори да не се сложи стент, хората могат да продължат да живеят спокойно, като периодично, това е много важно, трябва да бъдат преоценявани. Добрият медицински контрол им осигурява много добро качество на живот и без допълнителни интервенции. Това е на база на сериозна оценка с методика, която, за съжаление, в България много рядко се използва, въпреки че намалява общия разход за системата.

Искате да кажете, че сте създали методика, която може спести поставянето на стент на пациента с активно наблюдение?

На практика показваме, че чрез измерване на налягането вътре в съдовете и с една наша методика за оценка - електрокардиограма от повърхността на сърцето - може да се спести доста сериозна интервенция на пациента. Това, че не е поставен стент, няма неблагоприятни последици. В рамките на 2-3 години тези хора подлежат на преоценка.

Какво трябва да се случи, за да стане този метод на проследяване масова практика? Той неинвазивен ли е?

Не, инвазивен е. Прави се коронарография на пациент с оплаквания, с индикации за инвазивна оценка. Въпреки че може да се установи стеснение на кръвоносния съд, което да не трябва да се пипа. Всеки стент изисква допълнителна медикаментозна терапия, която е продължителна и не е лишена от своите странични действия. Докато ние установихме, че в рамките на 3 години резултатът, който сме констатирали, е достатъчен, за да можем да кажем на човека с над 95% сигурност, че нищо няма да му се случи. Може да пие само по един аспирин и да си лекува кръвното и холестерола.

От доста години правим опити НЗОК да поеме заплащането на т. нар. водачи, с които измерваме налягането вътре в съдовете на сърцето. Водачът е един много високотехнологичен продукт, който струва доста пари и Касата упорито отказва да въведе реимбурсация.

Ако сметнем примерно разхода от терапията след слагане на стент, от усложненията, които биха настъпили след това (защото има повишен риск от кървене), ще установим, че в дългосрочна перспектива нашият метод е по-евтин, а манипулацията по-щадяща за пациента.

Има ли шанс все пак НЗОК да разреши реимбурсирането?

Надявам се да има, защото това е начин, по който можем да дадем максимална обективност в индикациите за стентиране. Според препоръките на Европейското дружество по кардиология, за да сложиш стент, трябва да си направил подобно измерване. Не откриваме топлата вода, но това е първото изследване в света, което оценява фунционалната значимост на тези стеснения. В момента това е златният стандарт.

Направи ми впечатление че редовно публикувате клинични случаи на страницата на клиниката във Фейсбук, където подробно е описано лечението. Това не е ли раздаване на занаят? Обикновено майсторите не са склонни да споделят много опит.

Явно няма какво да споделят. Това са клинични случаи, които са публикувани в научно списание в чужбина. Те са общодостъпни. Споделяйки ги, ние ги популяризираме. Ако някой е пропуснал публикацията, му даваме му втори шанс да се запознае с нещо интересно.

По време на тази здравна криза взаимоотношенията лекар-пациент минаха през много фази – имаше период на отрицание, имаше и романтичен период, когато ръкопляскахме по терасите. Дали връзката помежду ни ще се промени в позитивна посока след пандемията? На практика ние надникнахме „кухнята“ на медицината.

Това е интересен въпрос. Не знам, ще видим. Не мога да дам този отговор в момента.

Звучите резервирано...

Може би, защото виждам редовия български пациент. Нали знаете каква е разликата между песимист и оптимист – че песимистът е добре информиран оптимист. Аз съм доста добре информиран.

Проф. Добрин Василев е завършил е медицина в МУ-Плевен. Работил е като лекар-ординатор в НЦССЗР-София и в Клиниката по кардиология към УБ "Лозенец". В периода 2008-2012 г. е бил асистент в Националната кардиологична болница в София. Придобил е специалност "Кардиология" в Медицинска академия София през 2011 г., а от 2014 г. до момента е завеждащ Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Александровска". Притежава лиценз по интервенционална кардиология от 2008 г., придобит в Клиниката по интензивна кардиология във Варшава, Полша. Както и лиценз за работа с източници на йонизиращи лъчения и свидетелство за правоспособност по Инвазивна кардиология от 2013 г. Член е на Европейското дружество по кардиология, на European Association of Percutaneous Cardiovascular Interventions, на European Bifurcation Club, на Българско дружество по интервенционална кардиология, на Asian Bifurcation Club, на The Society of Cardiovascular Angiography and Interventions и на работната група за изследване на тромбозата към Европейското дружество по кардиология. Гост-лектор е на различни международни конгреси по кардиология.