Онкоболните у нас чакат средно 2 години за достъп до нови лекарства

От времето на регистрация на едно лекарство за онкоболни в Европейската агенция по лекарствата до момента, в който е налично в България, минават средно две години – срок, който е немислимо дълъг, но това че е вече налично, не означава, че е достъпно за пациентите, казва в интервю за БТА д-р Станимир Хасърджиев, генерален секретар на Европейското партньорство за достъпно здравеопазване и генерален директор на Национална пациентска организация.

Хасърджиев ще участва в започващия утре в Рига двудневен Европейски конгрес на онкологичните пациентски организации „За равенство в борбата с рака“.

В западноевропейските държави почти веднага подсигуряват тези нови опции за своите пациенти, защото там животът е по-ценен отколкото бюджета, допълни Хасърджиев.

В България има изискване цената да бъде най-ниска от всички референтни държави. Това не звучи лошо, но на практика наличието на такова изискване кара компаниите да държат цените си за цяла Европа сравнително високи, което автоматично означава, че за България те са непосилно високи, каза още Хасърджиев. Поради точно тази система на референтни цени, която много бързо уеднаквява цените в цяла Европа, производителите държат сравнително висока цена, която обаче е подходяща за западноевропейските държави, но не е съобразена с източноевропейския пазар. Това е причината страната ни да прибягва до изискването фирмите да дават задължителни отстъпки към НЗОК, но това не остава незабелязано от компаниите, които и без това „не се нареждат на опашка да продават лекарствата си в България“, добави той.

Производителите определят ценовата си политика спрямо големите пазари, като презумпцията е, че тези пазари би трябвало да поемат финансовата тежест в по-голяма степен, за да може по-бедните държави да получават по-добри условия и по-добри цени. Ние, обаче, като членове на ЕС, попадаме в групата на богатите и по тази причина в Европа цената на лекарствата е една от най-високите в света, след САЩ.

За да получим по-ниска цена, трябва да сменим системата и тя да не бъде референтна, защото вместо да намалява цените, ги държи относително високи, особено за държавите в Централна и Източна Европа, допълни Хасърджиев.

Друго неравенство между пациентите, освен затруднения достъп до иновативни терапии, е достъпът до скринингови програми. По думите му в България няма организирани истински скринингови програми, тъй като такива програми включват точно определени действия, а не само осигуряване на едно изследване в рамките на две години.

Скрининговите програми трябва да включват освен прегледи, уведомяване на пациентите, подбор на целеви групи, правилно насочване към съответните специалисти, адекватно и навременно лечение, ако се открие дадено заболяване, припомни Хасърджиев.

Българските пациенти са ощетени и заради това, че им липсва помощ след като вече са диагностицирани, посочи Хасърджиев. По думите му те се лутат по клиники, липсва им информация, не знаят къде ще отидат и на кого ще попаднат. В България трябва да има уеднаквен стандарт по онкология, който да гарантира на пациентите, че онколозите подхождат по един и същи начин, и че болните ще получат качествена здравна услуга. Българските гайдлайни много често закъсняват с осъвременяването си, добави той.

Най-големият ужас за онкоболните и близките им е липсата на адекватни палиативни грижи, включително и на адекватно обезболяване по време на лъчетерапия. Българските пациенти биват оставени в мъки, в края на живота им те са изоставени от цялата система, каза още Хасърджиев.

Според статистиките за различни здравни показатели България е на опашките им и резултатите се виждат по високата смъртност, по късното диагностициране, множество усложнения и др. и дори и да не сме единствената такава държава, проблемите при нас са най-силно обострени. За профилактика и за скрининг само се говори, но насреща като че ли няма нищо. Мултидисциплинарният подход и комплексността в лечението са застъпени в много малко лечебни заведения. Ако към тях се прибавят и социалните проблеми, които един пациент би могъл да има – с работодател, с трудоустрояване и др., въобще не е лесно в тази държава да бъдеш пациент, обобщават Станимир Хасърджиев.