НПО: У нас родителите все още са изолирани от грижата за недоносените бебета

Практиката в България по-скоро изолира родителите в процесите на възстановяване на недоносените бебета, заяви в по БНР Маргарита Габровска от Фондация "Нашите недоносени деца". Тя цитира данни на НЗОК, според които през 2021 г. 12% от бебета са родени преждевременно.

Преди дни Световната здравна организация публикува нови препоръки за грижата за недоносените бебета, в които акцентът е поставен върху кенгуру-грижата и контактът "кожа до кожа" между недоносеното дете и родителите му. 

В подкрепа на практикуването на кенгуру-грижите още от раждането на недоносените бебета има научно достоверни изследвания от последните 10 години и повече. Има много страни, в които кенгуру-грижите се практикуват между 22 и 24 часа в денонощието както от родителите, така и от други близки в семейството. Това е огромна стъпка, която се случва в момента. СЗО валидира кенгуру-грижите като напълно равнопоставен и дори предпочитан метод за подкрепа на бебето във възстановяването му пред кувьоза. От здравната организация на ООН са уточнили, че когато говорим за бебета, които имат нужда от механична вентилация или са в шок веднага след раждането, тогава е допустим този момент на стабилизиране в кувьоз преди началото на практикуването на кенгуру-грижите, казва Габровска.

Тя посочва, че в България до момента се наблюдава отлагане на контакта "кожа до кожа" с презумпцията, че това по-скоро е допълваща практика или дори прищявка. Изследванията обаче показват, че това влияе на цялостното развитие и възстановяване на бебето, добави тя и подчерта също, че кенгуру-грижата е и подкрепа за родителите.

Габровска обясни и какво пречи на пълното прилагане на препоръките на СЗО у нас: "Донякъде едно от препятствията все още е по-скоро биомедицинският подход към недоносените бебета, обгрижването им по един наистина високотехнологичен начин, което е изключително важно и нужно, с огромна медицинска подкрепа, но в голяма степен се пропуска семейно-ориентираната грижа".

Все пак в много отделения се наблюдава промяна, например със създаването на семейни стаи, посочва Маргарита Габровска.