Мотивите на съда, с които спря здравната реформа на Москов

Разделянето на медицинските услуги, заплащани от Здравната каса, в основен и допълнителен пакет е крайно неясна заради липсата на критерии, според които става това деление, и тя е лишена от всякаква правна регламентация. Това посочва в мотивите си Конституционният съд за решението за отмяна на текста в Закона за здравното осигуряване за здравните пакети. 

При въвеждането в Закона за здравно осигуряване на понятията „основен“ пакет и „допълнителен“ пакет не са дадени легални определения, не е посочена разликата между тях, в кои случаи осигурените лица ще имат право да ползват дейности от медицинската помощ, включена в „основния” пакет, а в кои случаи ще „попадат” в „допълнителния” пакет, както и по какъв начин и при какви обстоятелства те ще преминават от единия пакет в другия, се посочва в решението на съда.

Според КС в закона на практика само са дадени наименованията на новите пакети, без да е уредено съдържанието им, и на законово ниво остава неясно.

В решението на съда се казва още, че при изменението на закона се посочва, че медицинските дейности, които ще се включат в единия и другия пакет, ще се определят с наредба на здравния министър. Така в момента на промяната в закона няма яснота за критерия, според който ще се направи разграничението.

Съдът посочва още, че тези критерии не са били изяснени и по време на дебатите в Народното събрание на 18 и 19 март и на 3,4 и 16 юни 2015 г., както се вижда от стенографските дневници.

Единствената посочена разлика между двата пакета е, че дейностите в основния пакет се извършват без отлагане във времето, а дейностите в допълнителния пакет в зависимост от състоянието на пациента могат да бъдат отлагани във времето, но за не повече от два месеца.

Съдът подчертава, че според закона пакетите не включват болести, а медицински дейности и така се свързват от закона със заболяването на пациента, а не с болестното му състояние, като допълва, че в процеса на заболяването има различни състояния, които се променят във времето.

Заради липсата на ясни критерии за разграничаването на пакетите остава неясен въпросът и със заплащането на дейностите, особено в допълнителния пакет, което води до затруднения на пациентите да се ориентират в новите правила и да упражняват правата си на получаване на медицинска помощ и на здравно осигуряване, става ясно още от решението на КС.

Според съда определянето на критериите за разделянето на пакетите с наредба, а не в закона, прави уредбата временна, нестабилна и нетрайна.

Конституционният съд не споделя и становището, че досега пакетът медицинска помощ е уреждан с наредба на министъра на здравеопазването, поради което подходът не е нов и е в съответствие с основния закон.

Според част от становищата по делото в първия пакет се отделят по-тежките, рисковите състояния на нуждаещите се от лечение осигурени пациенти, а от това следва по-бързото извършване на необходимите медицинските дейности. Възможно е точно такава да е била идеята на законодателя, но на практика тя е останала лишена от всякаква правна регламентация. Няма конституционна забрана осигурените пациенти с по-сериозни заболявания да ползват не само спешна, но и друг вид медицински дейности с предимство във времето, но по този въпрос в Закона за здравното осигуряване съществува абсолютна празнота, категоричен е КС. 

Според решението на съда разделяне на видовете медицинска помощ, заплащана от Здравната каса, може да бъде направено от законодателя, но това трябва да стане с ясни критерии.

За разделянето на пакетите се застъпва единствено Филип Димитров.

Според него новата алинея в Закона за здравното осигуряване, с която става разделянето на пакетите, не може да бъде противоконституционна, защото противоконституционността на една разпоредба се определя от вложената в нея воля за създаване на уредба, отклоняваща се от конституционните правила и принципи, става ясно от публикуваното особено мнение на Димитров.

При тези промени в закона се касае за очевидно динамична материя (която и досега подлежи на ежегодна актуализация и следователно не може да се счита за “трайна“ по смисъла на чл. 3 от Закона за нормативните актове)“, подчертава съдията.

Той посочва, че трайната материя е уредена в първата алинея на чл. 45 от закона и посочването във втората на необходимостта да се приложат именно и само такива специфични - в случая медицински – стандарти, би било обикновена тавтология. Ако е допустимо да има разграничения при обслужването (пакети), което не се оспорва в мотивите към настоящото решение, дори обикновената човешка логика предполага критериите за тяхното разграничение да се базират върху динамичната оценка на медицински компетентните звена на администрацията, допълва Филип Димитров.

“Не е работа на Конституционния съд да коментира хипотетични бъдещи отклонения от конституционните принципи, нито на законодателя – да предпазва по-нискостоящите органи от нарушение на Конституцията чрез непрекъснати припомняния какво съдържа тя. Конституционният съд като всички органи в държавата дължи уважение на държавните институции и когато те действат в рамките на конституционните си правомощия следва да приема стореното от тях, независимо от литературните му достойнства или недостатъци, за отговарящо на конституционните изисквания и само когато констатира обратното – да се намесва“, категоричен е Димитров.

„Конституционният съд няма дидактична функция и дори и когато граматиката на законовата разпоредба далеч не е пример за подражание, но смисълът й е разбираем, литературните й недостатъци не са основание за обявяване на несъответствие с Конституцията“, посочва още той.

След като стана ясно решението на КС, което отмени една голяма част от здравната реформа на Петър Москов, министърът обяви, че текстовете ще бъдат преработени и ще бъдат внесени отново в парламента. 

Опозицията веднага поиска оставката на Москов. Той обаче получи подкрепата на премиера Бойко Борисов, който обяви, че опозицията има да чака за оставката му.