Кръвните проби за алкохол и наркотици да се обработват в 30 лаборатории, предлага проф. Добрин Свинаров

Във всеки областен град да има лаборатория за изследване на кръвни проби за наличие на алкохол. Това каза в интервю за БТА проф. Добрин Свинаров, началник на Централната клинична лаборатория с лаборатория по терапевтичен лекарствен мониторинг и клинична фармакология към Александровска болница.

По думите му сега тези кръвни проби се изследват само във Военномедицинската академия, във Военноморската болница във Варна и в столичната болница „Св. Анна“, заради което резултатите се изготвят много бавно. Полевите тестове, които се използват за откриване на наркотици, трябва да се верифицират, каза още проф. Свинаров. Използването на полевите тестове трябва да бъде само с цел скрининг, а не за взимане на решения или издаване на присъди, допълни експертът.

Изискването за вземане, транспортиране и съхранение на кръв преди изследване за алкохол е от критично значение, за да се получи надежден резултат и аз не съм убеден дали тези правила стриктно се спазват, каза още проф. Свинаров.

Лабораториите в страната

Съществуват много сериозни регулаторни несъстоятелности, които поставят на абсолютно различни платформи държавния и частният сектор. Частният сектор е абсолютно свободен и не подлежи на регулация, което му дава възможност да търгува свободно, посочи още проф. Свинаров. По думите му в България няма нито една частна или държавна лаборатория, която да е акредитирана по ISO БДС 15189 за сериозен обхват от показатели, които масово се изследват – не само алкохол и наркотици, а хемоглобин, хематокрит, глюкоза, урея, пикочна киселина, липиден профил, чернодробни ензими. Това не е проблем само на лабораториите, това е липса на държавно виждане, на стратегия и политика по този въпрос, допълни проф. Свинаров. По думите му има няколко международни вериги, които са привнесли акредитации на филиалите си в България.

Тестовете за алкохол

В България определянето на количество алкохол в кръвта се извършва в три лаборатории – във Военномедицинската академия, във Военноморската болница – Варна и в столичната „Св. Анна“. Това е една от причините резултатите да се бавят дълго време. Тези лаборатории работят по метода газова хроматография в пълна кръв и само към тях се насочват пробите. Изискването за вземане, транспортиране и съхранение на кръвта преди изследване за алкохол е от критично значение, за да се получи надежден резултат и аз не съм убеден дали тези правила стриктно се спазват, допълни проф. Свинаров.

Не е задължително съдържанието на алкохол в кръвта да се изследва с газова хроматография. Това изследване според проф. Свинаров може да се извърши в над 600 лаборатории с ензимен метод, който е високо чувствителен и селективен. По думите му може във всяка област в страната да се създаде лаборатория, която да гарантира високо качество на изследването. Изследването е автоматизирано, без предварителна обработка на биологичния материал. Една лаборатория ще може да направи 100-300 изследвания на ден в рамките на три-четири часа, посочи още той.

По думите му тези лаборатории ще разполагат със сертифицирани калибратори, контроли и реактиви от производители с гарантирана оценка за качеството и с вътрелабораторен качествен контрол, включително и ще имат възможност за участие в система за външна оценка на качеството.

Лекарства и тестове за наркотици

Тестовете, които сега се ползват, са скриниращи (пресяващи) и трябва да се знае, че това не означава дамга. След скринингов тест, преди съобщаването на резултата му, трябва да се направи анализ от по-високо технологично равнище. Анализът на наркотици или на лекарства в кръвта е на две задължителни равнища – „пресяване“ (скрининг) и потвърждение. След потвърждението на кръвната проба трябва да се взима окончателното решение за наличие или липса на употреба на алкохол или наркотик. Пресяващите тестове са изключително много на брой, от много производители и с различно качество. Всички те твърдят, че чувствителността им е 95-99 процента, но, за съжаление, има недостатъчно документиран голям спектър от фактори, които могат да променят резултата и той да бъде фалшиво-положителен или фалшиво-отрицателен. Затова се налага второто равнище на потвърждение - кръвната проба.

Вторият проблем е свързан с качеството на скрининговите тестове, с които разполагаме и тяхната верификация преди употребата им. Верификацията е система от предварителни изследвания за качествата на теста, за да се види дали декларацията на производителя за качество съответства на реалността. В медицинската лаборатория, при постигането на всички етапи по управление на качеството, задължително всеки тест, дори и от най-престижния производител, трябва преди употреба да бъде верифициран, посочи проф. Свинаров.

Възниква въпросът дали пресяващите тестове, които масово се прилагат, са подложени на верификация, попита проф. Свинаров и изрази съмнението си, тъй като в страната ни, извън медицинските лаборатории, не е известно дали има процедура по верификация.

Лекарства и фалшиво-положителен резултат на теста

Тестовете за скрининг реагират на класове лекарства, а не на индивидуални медикаменти. Под „класове“ се разбира бензодиазепини, лекарства, прилагани в анестезиологията, в психиатрията, сънотворни, барбитурати, голяма група опиати или техни химични аналози. Например, лекарства, съдържащи кодеин, които се използват и срещу главоболие, дават отражение върху резултата от теста за опиати.

Транквиланти, сънотворни и невролептици също могат да позитивират полевите тестове. Лекарствата, приемани от пациенти, засегнати от онкологични заболявания, от депресия, шизофрения, циклофрения, епилепсия биха се отразили на резултата от теста за дрога. Лекарствата, използвани срещу тежката, системна болка или при много остра болка, са опиати, които също ще покажат положителен резултат при тестване за наркотици.

Трябва да се знае кога е приета таблетката, колко е периодът на полу-живот на лекарството – за колко време концентрацията му ще спадне наполовина. Обичайно това време е различно за различните лекарства, като може за един медикамент да са достатъчни пет часа, а за друг – един ден, пет и повече дни. Ако този период е един час, а тестът е направен на следващия ден, няма да има следа. Ако периодът на полу-живот е един ден обаче и тестът бъде направен на следващия ден, ще има останали следи. За всяко лекарство зависи какъв е периодът му на елиминация от организма.

В листовките на лекарствата трябва да е посочено каква концентрация от тях може да даде положителен резултат на тест за наркотици, напомни проф. Свинаров.

Взимане на кръвна проба

Преди да се вземе кръвната проба за наличие на алкохол или наркотици, мястото на убождането с иглата на спринцовката трябва да се дезинфектира. Добре е известно, че това не се прави с тампон, напоен със спирт, тъй като би дал положителен резултат в пробата за алкохол, каза още проф. Свинаров. В този случай дезинфекцията се извършва с препарат, който не съдържа етанол и метанол, допълни той.

Чаша бира и тест за алкохол

Пет процента от хората имат висок капацитет на ензима алкохолдехидрогеназа и за тях алкохолът е гориво. Българинът смята, че той е в тези пет процента, но това не е така, добави проф. Свинаров. По думите му много малка част от хората много бързо разграждат алкохола. Въздействието на алкохола е много индивидуално, допълни той и даде за пример как млад мъж изпива 20 мл. водка и след осем часа все още се открива алкохол в кръвта му чрез използването на високочувствителен газово-хроматографски или ензимен метод.

Размяна на кръвни проби

Размяна на кръвни проби би могла да се случи, но рядко, каза още проф. Свинаров. По думите му има статистика, според която грубо погрешен резултат на базата на разменен материал се случва не повече от веднъж на хиляда.

В България е необходима регулация и постигане на сериозни стандарти за анализ в лабораториите в областта на високоспециализираните изследвания. Най-важното за лабораториите са кадрите – отлично подготвени експерти, които да могат да работят с високоспециализирана апаратура. Има медицински стандарт по клинична лаборатория, който не е актуализиран от 2014 г., но в него има ясни правила как се управлява качеството и на какви критерии трябва да отговарят лабораториите, в това число и тези, в които се изследва кръв за наличие или липса на алкохол и наркотици, припомни проф. Свинаров.

Когато се говори за изследване в медицинска лаборатория, трябва да се знае, че специалността е единна и се нарича лабораторна медицина. Всички аспекти – хематология, клинична химия, имунология, микробиология, са една обща специалност, която има общи правила за практикуване и управление на качеството.

Управлението на качеството има четири основни равнища, като първото е да се използват сертифицирани и одобрени за клинична употреба средства – апаратура, калибратори, консумативи, които трябва да са сертифицирани за клинична употреба. Второто равнище изисква ежедневен вътрелабораторен качествен контрол във всички клинично важни равнища на изследвания показател.

Според третото равнище се изисква лабораторията да участва в сертифицирана регулаторна система за управление на качеството, което означава, че тя трябва да съпоставя резултатите си с много други лаборатории в страната и в света и да получава сертификат, само когато резултатите от проведения цикъл за външна оценка на качеството е добър и удовлетворява изискванията на системата.

В България функционира Национална система за външна оценка на качеството, която е образователна, а не регулаторна, което означава, че издаваните от нея сертификати са за участия, а не за постигнати резултати. Четвъртото равнище е тотално управление на качеството и акредитация по международния стандарт ISO БДС 15189, посочи още проф. Свинаров.

Всяка лаборатория, която уважава себе си и иска да дава международно признати резултати, трябва да постигне такава акредитация. В България няма регулаторни изисквания и няма виждания за необходимостта медицинските лаборатории да бъдат акредитирани по този стандарт. Ние в момента сме единствената държава в ЕС, която не е въвела специалността лабораторна медицина, дори не е започнала програма за въвеждането й, посочи още проф. Свинаров.