Кейли Хартунг: Защо реших да замразя яйцеклетките си
Кейли Хартунг е кореспондент на ABC News в Лос Анджелис. На 35 г., тя решава да се подложи на процеса за криоконсервация (замразяване) на яйцеклетки. Историята ѝ срещна голям отзвук и по всичко личи, че изборът на Кейли е избор на много жени от нейното поколение.
Хартунг открехна вратата към него, като сподели в Instagram снимка на 27-мата си последна инжекция, подготвяща тялото ѝ за процедурата.
View this post on Instagram
Ето какво разказва Кейли Хартунг:
"След 15-часов работен ден и интервю с губернатора на Калифорния за World News Tonight, легнах в леглото си изтощена, притискайки корема си.
На сутринта станах. Едва се измъкнах от леглото и се запътих към хладилника, за да взема 27-мата инжекция. Това беше последната стъпка от едномесечния процес по подготовката на тялото ми за вече стандартната практика за замразяване на яйцеклетки.
След последната инжекция в корема се почувствах облекчена и горда от себе си, но едновременно с това притеснена и съкрушена. Тогава разбрах, че това е един от онези емоционални моменти в живота. Затова просто реших да направя снимка.
Вече минаха четири седмици, откакто яйцеклетките ми са "събрани и складирани". Този сценарий звучи сюрреалистично, но същевременно ми носи и страхотен комфорт, знаейки, че съм взела част от бъдещето си в ръце. Пътешествието на всяка жена към плодовитост е уникално и в същото време трудно за споделяне.
Когато за първи път споделих тази снимка и опита си в Instagram, се надявах, че това ще насърчи жените, които проучват тази опция. Не очаквах мащаба на последвалия отговор: подкрепата, която получих, приятелите, които също направиха този избор, и историите, които непознати, мъже и жени, почувстваха, че трябва да споделят, след като прочетоха моята.
Разбрах, че съм „правилният“ кандидат за замразяване на яйцеклетки
Майка ми e билa на 25, когато ме e родилa. Докато растях, си представях, че ще следвам подобен път.
20-те ми години дойдоха и си отидоха, а последното десетилетие прекарах давайки приоритет на кариерата си пред личния си живот. Щастлива съм и удовлетворена по толкова много начини, но няма как да игнорираме биологичния часовник.
Преди няколко години, по време на профилактичен преглед, попитах гинеколога си какво мисли за замразяването на яйцеклетки. Почувствах се неподготвена и стъписана, когато тя отговори: "Радвам се, че попитахте. Сега е идеалното време да го направите".
През следващите две години си намирах безброй оправдания да не го направя. Инжекциите, операцията и възстановяването щяха да объркат моя непредсказуем график. Как щях да намеря време? Страхувах се как хормоните щяха да повлияят на тялото ми, за килограмите, които щях да кача и за емоционалната вихрушка, която можеше да ме сполети.
Тогава видях цената. Петцифрена сума, вървяща с невероятното откритие, че дори доброто ми здравно осигуряване не би я покрило. Това беше и най-голямата пречка.
Дори и с напредването на технологиите и достъпността, замразяването на яйцеклетки струва около 10 до 20 хил. долара, ако имате достатъчно късмет, за да получите достатъчно яйцеклетки, извлечени чрез една процедура. Освен това съхраняването им може да струва до 1000 долара на година.
Теглене на заем и стартиране на процеса
Когато станах на 35, реших да се взема в ръце - финансово и емоционално. Някъде между подкрепата на приятелите ми, взимането на заем и поддържането на стабилността на работата ми, реших да го направя.
Процесът започна с видеоконсултация със специалист по репродукция.
За период от 8 до 13 дни трябваше да си бия инжекции, за да стимулирам възпроизвеждането на няколко яйцеклетки едновременно. Но колко са качествени яйцеклетките, ще разбера едва когато ги размразя.
Първият ми въпрос беше кога ще разберем какъв яйчников запас имам. Получихме индикация няколко дни по-късно по време на първоначалното ми посещение в кабинета - с помощта на ултразвук за преброяване на фоликулите на яйчниците ми и кръвни тестове за измерване на хормоналните нива.
Изумително е колко малко знаех за тялото си до този момент.
В главата ми минаха ужасяващи въпроси: "Какво ще стане, ако яйчниците ми не работят? Ами ако нямам достатъчен яйчников резерв?
Познавам повече жени, отколкото мога да изброя, които са се сблъсквали с безплодие. Обзе ме чувство на вина, примесено с успокоение, когато разбрах, че репродуктивната ми система е наред.
През деветте дни, в които приемах естрогени, за да синхронизирам и подготвя фоликулите си за растежа на яйцеклетките, развих ненаситен глад. Подуването започна.
Последващ ултразвук показа, че е време да започнем следващия етап - това, което според мен би било най-трудната част.
Макар да си мисля, че мога да оцелявам под напрежение, признавам, че да се върна сама вкъщи с пакет спринцовки, игли и лекарства бе повече от плашещо. Отново и отново си пусках клипчета в YouTube как да сглобя и да си поставя инжекциите. Благодаря на приятелките ми, че стояха с мен на телефона и ме подкрепяха.
След два дни свикнах с инжекциите. Подуването на корема караше тялото ми да се чувства некомфортно, но беше поносимо.
Между работните ми ангажименти трябваше да ходя на всеки три дни за ултразвук и кръвни изследвания, както и да наблюдаваме растежа на яйцеклетките. Чудех се защо се страхувах толкова?
След 12 дни на инжекции бях поставена под упойка в болница. Докторът отстрани образувалите се яйцеклетки. След като се събудих около 45 минути след интервенцията, ми казаха, че е преминала успешно.
Партида от моите яйцеклетки вече седеше във фризер там някъде и можех да се върна към живота, който познавах преди хормоналните инжекции.
Информираха ме, че е възможно да страдам от синдром на свръхпроизводство на яйцеклетки. Това е усложнение, което може да се получи след една такава манипулация. За да го избегна, лекаритее ме посъветваха да избягвам захарни изделия в близките 10 до 14 дни.
След четири дни лежах отново на дивана си, в лошо настроение, със загряваща подложка на торса. Имах силни и интензивни спазми, които досега не бях изпитвала. Смятам, че всеки дискомфорт си заслужава.
Дори не знам дали някога ще използвам тези яйцеклетки, но е великолепно да знам, че имам резервен вариант, когато дойде моментът.