Исторически пробиви в неврохирургията представиха на конгрес

Технологии за възстановяване на ходенето при хора с прекъснат гръбнак и на зрението при слепи хора бяха само част от иновациите презентирани на 24-ия Европейски конгрес по неврохирургия - EANS 2024 София.

Форумът се проведе от 13 до 17 октомври в Националния дворец на културата под домакинството на Българското дружество по неврохирургия.

Мотото на конгреса бе „Иновации. Образование. Лидерство“ и в него участваха над 1851 медицински специалисти от 89 държави. Програмата включваше десетки сесии и 1339 научни презентации, посветени на технологичния напредък, иновативните методи на лечение, на нови, оригинални изследвания на мозъка и нервната система.
Ключови лектори бяха учени, постигнали възлови, исторически научни пробиви през последните години, известни политици и успели предприемачи от различни области на познанието.

Проф. Джоселин Брок и мозъчният имплант

Проф. Джоселин Блок (Jocelyne Bloch), професор в Катедрата по неврохирургия на Университетската болница Лозана, Швейцария, представи имплантируеми технологии за възстановяване на ходенето при пациенти с прекъснат гръбначен мозък. Тя обясни, че първоначално са започнали проучвания върху тази част на гръбначния мозък, която отговаря за загубените движения при определени пациенти. След постигането на зададените цели, екипът се е фокусирал върху разкодирането на двигателните сигнали от главния към гръбначния мозък и включването им към спиналната стимулация.

Проф. Джоселин Блок, снимка: PR Play

Основният опит на проф. Блок и екипът ѝ е с пациенти, преживели някакъв тип гръбначно-мозъчна травма, но обхватът на работата им се разширява и обхваща и хора с невродегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон в напреднал стадий, където вече са регистрирани първите резултати. Уникалният подход ще може да се използва и при пациенти с прекаран тежък исхемичен мозъчен инсулт. В бъдеще учените планират да развият дейността си и с хора с вродени заболявания на централната нервна система, като напр. церебрална парализа.

Предимството на процедурата е, че устройството се поставя в черепа без да се нарушава твърдата мозъчна обвивка и без да има директен контакт с мозъка. Това я прави относително безопасна, като към момента са поставени устройства на осем човека и само при един е наблюдавана кожна инфекция, която бе третирана без усложнения и проучването продължи без проблем, каза още проф. Блок.

Тя допълни, че в зависимост от състоянието на пациента, екипът си поставя различни цели, които да постигне.

При пациентите с пареза на долните крайници целим те да могат да се изправят от инвалидния стол и сами да изминат кратко разстояние. Възстановяването на движенията ръцете и пръстите при хора с пареза на горните крайници подобрява изключително много качеството им на живот. Вече имаме първите успехи в това направление и станахме свидетели на човек, който сам може да вземе, да вдигне чаша и да пие от нея. Крайната цел е да се подобрят всички функции при пациентите с травма на гръбначния мозък, не само движенията, но и усещанията, кръвното налягане, пикочния мехур и също така да усъвършенстваме технологията в помощ на пациентите с преживян инсулт, с болест на Паркинсон и др., заключи проф. Блок.

Визуалните протези за слепи хора

Проф. Питър Рулфсема (Pieter Roelfsema), професор в Катедрата по неврохирургия на Медицинския център на Амстердамския университет, представи пред участниците в конгреса проект за разработването на невротехнология за визуални протези за слепи хора, чиято цел е да възстанови рудиментарната форма на зрение.

Проф. Питър Рулфсема, снимка: PR Play

При пациентите с очни заболявания частта от мозъка, която отговаря за разпознаването на зрителния сигнал, не получава никакъв електрически стимул и не функционира. Това, което може да се направи, е да се имплантират електроди точно в тази част на мозъка, която отговаря за зрителното разпознаване. Като се подаде малко количество ток по тези електроди, се стимулират различни зони от зрителното поле, което генерира образ под формата на различни точки светлина в мозъка на пациента, каза проф. Рулфсема.

Той допълни, че създава рамка от 1000 електрода, които от своя страна произвеждат 1000 точки светлина. Когато те бъдат конфигурирани по различен начин, създават образ, по начина, по който се генерира образа и на различните пътни знаци или на екраните, изградени от пиксели. Така чрез имплантирането на електроди в зрителния кортекс на пациентите, проф. Рулфсема се опитва да възстанови зрението им.

Иновации в невронауките

Във форума като ключов лектор участва и г-жа Илиана Иванова, еврокомисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта. Тя каза, че заболявания като инсулт, мигрена, деменция и депресия са водещи причини за инвалидност в световен мащаб. Те струват на здравните системи в Европа около 800 милиарда евро годишно. Затова предотвратяването и справянето с мозъчните разстройства изисква усилия на много нива.

„През последното десетилетие сме инвестирали повече от 7 милиарда евро в тази област, отговаряйки и на призивите за действие на глобално ниво. Инвестициите в здравето на мозъка са не само морален императив за нашите общества и здравето на нашите граждани. Те са също така инвестиция в нашите икономики“, заяви комисар Иванова.

Тя допълни, че мрежата за европейско финансиране на изследвания в областта на невронауките мобилизира почти 30 организации от 23 държави.

В същия дух, гледайки напред, ние полагаме основите на нова инициатива — Европейско партньорство за здравето на мозъка. Очакваме неговия старт през януари 2026 г., с цел да структурираме изследователската програма по невронауки в Европа и извън нея. Чрез подобни инициативи и дългосрочно сътрудничество съм сигурна, че ще успеем да се справим с настоящите и бъдещите предизвикателства пред мозъчното здраве, заключи комисар Иванова.

Проф. Мартин Вечев, професор по компютърни науки в Швейцарския федерален технологичен институт (ETH) – Цюрих и основател и научен директор на INSAIT, говори за последните постижения и възникващите тенденции в изкуствения интелект. Според него, изкуственият интелект навлиза във всички научни сфери, включително в медицината и откриването на нови лекарства, като тепърва ще се използва все повече. Като пример проф. Вечев даде Нобеловите награди, които тази година бяха връчени именно на изследователите в сферата на изкуствения интелект. „Горди сме, че INSAIT е първата институция на световно ниво за изкуствен интелект и компютърни науки в Източна Европа и е технологичното лице на България“, каза още проф. Вечев.

Райчо Райчев (в средата), снимка: PR Play

Райчо Райчев, основател и изпълнителен директор на EnduroSat и основател на програмата Space Challenges представи темата: „Преодоляване на пропастта: Космосът е възможен“. Той сподели, че амбицията на компанията му е да направи космическите данни по-достъпни за много повече индустрии. „Аз наистина вярвам, че създаването на универсален достъп до Космоса ще подобри човешкия живот и условията на планетата ни“, заяви г-н Райчев.

Като пример в сферата на медицината той посочи пандемията от COVID-19, когато сателитни данни са се използвали постоянно за наблюдение на разпространението на вируса по света и за проследяване на различни логистични проблеми и кризи при снабдяването. В заключение Райчо Райчев каза, че благодарение на развитието на изкуствения интелект, напредъка в космическите науки, технологиите и медицината, всички ние можем да бъдем оптимисти за бъдещето на човечеството.

Радостен съм, че организирахме и проведохме форум на изключително високо ниво. Отзивите са отлични както за научното съдържание, така и за всеки аспект на събитието, включително социалния. Възлово беше представянето на ключовите лектори. Научните им достижения и пробиви са вдъхновение за всички ни. Ключовите лектори от България – еврокомисар Илиана Иванова, Мартин Вечев (INSAIT) и Райчо Райчев (EnduroSat) представиха страната ни на впечатляващо ниво и бяха въодушевяващ пример как значим успех може да се постигне навсякъде, заяви при закриването на форума чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, президент на Конгреса на EANS 2024 и председател на Българското дружество по неврохирургия.

Той оцени като факт особена важност присъствието на много млади хора от цяла Европа.