OffNews.bg

Гардиън: До 2030 г. ще има ваксини срещу рак и сърдечни заболявания

Милиони животи могат да бъдат спасени чрез набор от нови ваксини за редица заболявания, включително рак, твърдят експерти. Водеща фармацевтична фирма обяви, че до 2030 г. ще има ваксини срещу рак, сърдечносъдови, автоимунни и други заболявания, пише "Гардиън".

Проучванията на тези ваксини показват "огромни перспективи", като някои изследователи твърдят, че 15-годишният напредък е бил "разгърнат" за 12 до 18 месеца, благодарение на успеха на ваксината срещу COVID-19.

Д-р Пол Бъртън, главен медицински директор на фармацевтичната компания "Модерна", заяви, че според него фирмата ще може да предлага такова лечение за "всички видове заболявания" само след пет години.

Фирмата, която създаде водеща ваксина срещу коронавирус, разработва ваксини срещу рак, насочени към различни видове тумори.

"Ние ще имаме тази ваксина и тя ще бъде много ефективна и ще спаси стотици хиляди, ако не и милиони животи. Мисля, че ще можем да предложим на хората по света персонализирани ваксини срещу множество различни видове тумори", убеден е Бъртън.

По думите на представителя на "Moдерна" с една ваксина могат да се обхванат множество респираторни инфекции, което ще позволи на уязвимите хора да бъдат защитени от COVID, грип и респираторно-синцитиален вирус (RSV), а за редки заболявания, за които до момента няма лекарства, ще могат да се прилагат терапии с иРНК. Терапиите, базирани на иРНК, действат, като учат клетките как да произвеждат протеин, който задейства имунния отговор на организма срещу болестта.

"Мисля, че ще имаме терапии, базирани на иРНК, за редки заболявания, които досега не са били лечими, и след 10 години ще се приближим до свят, в който наистина ще можем да идентифицираме генетичната причина за дадено заболяване и с относителна лекота да я редактираме и поправим с помощта на технология, базирана на иРНК, казва Бъртън.

Учените обаче предупреждават, че ускореният напредък, който се е увеличил през последните три години, ще бъде пропилян, ако не се поддържа високо ниво на инвестиции.

Как работят персонализираните ваксини срещу рак

Молекулата на иРНК инструктира клетките да произвеждат протеини. Чрез инжектиране на синтетична форма клетките могат да изпомпват протеини, които искаме имунната ни система да порази. Една ваксина срещу рак на базата на иРНК би предупредила имунната система за рака, който вече се развива в тялото на пациента, така че тя да може да го атакува и унищожи, без да унищожава здрави клетки.

Това включва идентифициране на протеинови фрагменти на повърхността на раковите клетки, които не присъстват върху здравите клетки и които най-вероятно ще предизвикат имунен отговор, след това се създават части от иРНК, които ще инструктират организма как да ги произвежда.

За целта е необходимо първо лекарите вземат биопсия от тумора на пациента и да го изпратят в лаборатория, където генетичният му материал да се секвенира, за да се идентифицират мутации, които не присъстват в здравите клетки.

След това алгоритъм за машинно обучение определя кои от тези мутации са отговорни за растежа на рака. С течение на времето той научава и кои части от анормалните протеини, които тези мутации кодират, е най-вероятно да предизвикат имунен отговор. След това се произвеждат иРНК за най-обещаващите антигени и се пакетират в персонализирана ваксина.

"Мисля, че това, което научихме през последните месеци, е, че иРНК не е само за инфекциозни заболявания или само за COVID-19, казва Бъртън.

"Технологията може да се прилага във всички видове области на заболяванията; ние работим в областта на рака, инфекциозните заболявания, сърдечносъдовите заболявания, автоимунните заболявания, редките заболявания. Имаме проучвания във всички тези области и всички те показват огромна перспектива", посочва той.

През януари "Модерна" обяви резултати от късен етап на проучване на експерименталната си иРНК ваксина срещу респираторния синцитиален вирус, според които тя е 83,7% ефективна при предотвратяването на поне два симптома, като кашлица и температура, при пациенти на възраст 60 и повече години. Въз основа на тези данни Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) предостави на ваксината обозначението "пробивна терапия", което означава, че регулаторният ѝ преглед ще бъде ускорен.

През февруари FDA предостави същото обозначение на персонализираната ваксина срещу рак на "Модерна" въз основа на последните резултати при пациенти с рак на кожата (меланом).

"Пандемията ускори тази технология с един порядък. Тя ни позволи да увеличим производството, така че станахме изключително добри в производството на големи количества ваксина в много кратки срокове", посочва Бъртън.

"Пфайзер" също започна набирането на кандидати за късен етап на клинично изпитване на ваксина срещу грип, базирана на иРНК, и в сътрудничество с "Бионтех" е насочила вниманието си към други инфекциозни заболявания, включително херпес.

"Изводите от процеса на разработване на ваксината срещу COVID-19 повлияха на цялостния ни подход към изследванията и разработките на иРНК и на начина, по който "Пфайзер" провежда научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в по-широк план. Само за една година ние натрупахме научни познания на стойност десетилетие", заяви говорител на компанията.

Други технологии за ваксини също са се възползвали от пандемията, включително ваксини от следващо поколение на основата на протеини, като например ваксината COVID-19, произведена от базираната в САЩ биотехнологична компания "Новавакс". Тя помага на имунната система "да си мисли", че се сблъсква с вирус, така че да реагира по-активно.

"Налице е огромно ускорение не само на традиционните технологии за ваксини, но и на нови технологии, които досега не са били лицензирани. Със сигурност иРНК попада в тази категория, както и нашата ваксина", заяви д-р Филип Дубовски, президент на отдела за изследвания и развитие в "Новавакс".

Д-р Ричард Хакет, главен изпълнителен директор на Коалицията за готовност и иновации при епидемии, коментира, че най-голямото въздействие на пандемията е било съкращаването на сроковете за разработване на много невалидирани преди това платформи за ваксини. "Това означава, че неща, които можеха да се развиват през следващото десетилетие или дори следващите 15 години, бяха осъществени за година или година и половина...", поясни той.

Професор Андрю Полард, директор на Оксфордската група за ваксини и председател на Обединения комитет по ваксинация и имунизация (JCVI) в Обединеното кралство, коментира, че несъмнено има много по-голям интерес към ваксините. Според него големият въпрос е какво ще се случи оттук нататък?

Предвид надвисналата заплаха от по-широк конфликт в Европа, съществува риск фокусът върху ваксините да се изгуби, без да се използва динамиката и технологичните познания, натрупани по време на пандемията. Полард смята, че това би било грешка.

"Пандемиите са също толкова голяма заплаха, ако не и по-голяма, от военната, защото знаем, че те ще се случат със сигурност от мястото, на което се намираме днес. Но ние не инвестираме в създаването им дори сумата, която би струвало построяването на една ядрена подводница", категоричен бе той.