Д-р Александрина Перчева: Жените с фамилна обремененост за рак на гърдата трябва да се преглеждат веднъж годишно с мамограф
Д-р Александрина Перчева е един от най-добрите специалисти по образна диагностика в областта на мамологията у нас. Неслучайно е носител на наградата на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. По думите ѝ технологиите вече са толкова напреднали, че може да бъде открит дори тумор с големина 7 мм и това дава изключително добра прогноза за крайния изход от лечението. За да се случи обаче жените трябва да бъдат отговорни към профилактичните прегледи. Ето какво още каза за OFFNews д-р Перчева, която беше един от презентаторите на 21-та национална среща между здравни експерти и журналисти, организирана от фондация "МОСТ".
Д-р Перчева, кои пациенти преобладават при Вас – късно диагностицираните или тези с грешно поставена диагноза?
Преобладават случаите на късната диагноза и това е проблем. Късната диагноза означава рак на гърдата над 2 см. Когато един тумор е над 2 см се допуска, че той вече си е изградил собствено, ново кръвообращение, което му дава възможност по кръвен и лимфен път да изпраща туморни клетки на далечни разстояния. Един тумор 3 см вече може да е метастазирал в черен дроб, в бял дроб, в кости, в мозък.
Едно е онкологът да лекува локално заболяване, друго е да лекува разпространено заболяване. Затова целта на всички кампании, на апелите към хората е да се стремят към ранната диагноза. Ранната диагноза може да бъде поставена със спазването на правила. Има световно приет стандарт - всеки месец самопреглед под душа, в леглото, пред огледалото. На 6 до 12 месеца веднъж - визита при квалифициран специалист по образна диагностика. Ние, рентгенолозите, с апаратите можем да надникнем в телата.
Представихте новите възможности за диагностика на съвременните апарати, но преди време Ваш колега сподели, че у нас масово се работи с мамографи, които не откриват малките тумори. Не е ли по-добре да се обособят няколко центъра, към които да бъдат насочвани жените за прецизна диагностика?
Разбира се, не е необходимо във всяко село и паланка да има "извънземни" апарати. Можем да сметнем колко жени живеят в България, колко от тях на каква възраст са и да ги прегледаме целенасочено. Точно така си го представям и аз. Няколко добре оборудвани центъра, на определени места в страната. Хората да бъдат добре информирани и да знаят къде трябва да отидат, за да се прегледат.
Имате ли отношение към националния противораков план? Достатъчно ли са средствата предвидени за профилактика в него?
Не съм го чела, знам, че е в период на обсъждане.
Питам Ви, защото от коментарите оставам с впечатление, че профилактиката отново ще бъде ощетена за сметка на болничното лечение и скъпите терапии, макар предвидените средства да не са малко.
Според мен идеята е да не стигаме до терапията, а до ранната диагноза. На всички мъже след 50 г. например трябва да им се прави туморен маркер за профилактика на рака на простата. Трябва да се прави нискодозов скенер на пушачите, заради рака на белия дроб.
Има ли състояния, при които туморът може да убегне дори на един 3D ефхограф?
Има, около 20 % от случаите на рак на гърдата не можем да ги диагностицираме и ги установяваме постфактум. Машината има някаква разделителна способност, тя не е микроскоп, не можеш да видиш клетки. Ние сме ефективни при тумори с размер над 7 мм. Под такива размери допускаме, че може би изображението е рак, или че ще стане, и затова много често правим биопсии на такива места.
В това отношение много ни помагат апаратите, защото могат да ни покажат целенасочено откъде да влезе иглата и да донесе клетъчен материал. Този клетъчен материал отива после при патоанатом. Така че да, може да се пропусне ракът на гърдата и понеже знаем това, казваме на жените да се изследват периодично с надеждата, че ако нещо не е било забелязано преди, ще бъде установено по-късно.
Какво може да отключи това заболяване – бременността или менопаузата фактори ли са?
Възрастта е фактор. 80% от жените, които са отключили рак на гърдата, са на възраст над 40 г. Първият извод е, че ракът на гърдата е възрастова болест. Не че няма и жени на 30 г. с това заболяване, но не е ежедневие. Имаме такива пациентки - млади жени, на които им няма нищо и изведнъж отключват болестта. Но ежедневието са жените около 50-те. Там е като че ли най-високата концентрация. Затова апелът е преди всичко към жените на 35-40 г., за да се научат да ходят редовно на профилактичен преглед и да си намерят своевременно добър специалист.
Жените с фамилна обремененост през какъв период ги наблюдавате?
Жените, които имат фамилна обремененост или друго туморно заболяване, или приемат по някакъв повод хормонално-заместителна терапия, преглеждаме с мамограф веднъж годишно, а не веднъж на две години, както правим при скрининг.
Колко от фамилно обременените действително заболяват от рак на гърдата?
Трябва да се види статистиката, но не е задължително ако майката има рак на гърдата, дъщеря ѝ също да го да отключи. Освен това на помощ вече идват генетиците, все пак сме в 21 век. Може да се вземе капчица кръв и да се направи анализ, за да се види каква мутация може да се очаква. Живеем в много бурно, интересно за медицината време, което ни дава много възможности за диагностика и лечение на онкологичните заболявания.
Д-р Александрина Перчева е завършила висшето си медицинско образование в МУ – София. Последователно работи като интернист в районната болница в град Сливница и Центъра по кардиологична рехабилитация в Банкя. Няколко години работи и специализира образна диагностика в Рентгеново отделение на Окръжна болница - София, където придобива специалност по образна диагностика. От 2002 г. до 2007 г. работи в Онкодиспансер, София, където става завеждащ отделение и придобива опит в диагностиката и проследяване на онкологичните заболявания. От 2008 г. работи в Медицински център „Полимед“, по-късно започва работа в МЦ „Евромедик“, с дигитален мамограф. От 2015 г. е специалист мамолог в Клиника по образна диагностика към УМБАЛ Аджибадем Сити Клиник, Младост. Била е преподавател в Медицинския колеж „Й. Филаретова“. Участва в програмите – ESDIR, HALLEY Project. Носител е на наградата от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания за диагностик в областта на мамологията. Член е на Българското и Европейското дружество по рентгенология и на Българското дружество по онкология.