БФС с предложение лекарствата да се доставят до аптеките, които пациентите посочат

Да се вмени задължение за осигуряване на лекарството от търговците на едро до определени аптеки, където пациентът е заявил, че иска да ги получава по подобие на личните лекари, предлагат от Българския фармацевтичен съюз.

Предложението беше представено на пресконференция, посветена на Деня на фармацевта.

Нека пациентът да не обикаля, да има възможност да посочи аптека, от която иска да получава лекарствата си, където му е най-удобно и където най-добре го обслужват, уточни главният секретар на БФС Светослав Крумов.

Според него основен проблем в лекарствоснабдяването е липсата на конкурентна дистрибуторска мрежа в страната. По думите му причината е във вертикалната интеграция – т. нар. големи национални дистрибутори са същевременно и притежатели на складове на едро и на аптеки, в които медикаментите се доставят избирателно, а това ограничава достъпа на останалите аптеки, респективно на пациентите.

През последните 15 години все по-осезаемо се чувства обвързаност по линията производител – търговец на едро - търговец на дребно – вертикалната интеграция води до изключително големи изкривявания на пазара, посочи Крумов.

Според Фармацевтичния съюз трябва да се въведе реална забрана за вертикална интеграция, вкл. чрез "свързани лица" в духа на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ).

Законът ясно казва, че производител не може да бъде търговец на едро, освен за лекарствата, които произвежда. Търговецът на едро не може да притежава аптеки, пропускът за свързаните лица прави така, че много търговци на едро, придобивайки други юридически субекти, създават голяма верига аптеки и формират голяма пазарна сила, каза гл.- секретар на БФС.

Той подчерта, че неконтролираният паралелен експорт, независимо дали е легален или не, в условията на хроничен недостиг, създава дефицит на определени медикаменти.

За преодоляване на дефицита съсловната организация предлага да се въведе възможност за генерична замяна на медикаментите, с аргумента, че България е единствената страна в ЕС, която няма право на такава. Други мерки са възраждането на производствената дейност в аптеките; контролът върху предписването и отпускането на лекарствата; преосмислянето и реалната преоценка на СЕСПА.

Високите цени на лекарствата

Голям обем лекарства с протокол се реимбурсират едва на 25% от Касата. Това прави недостъпна терапията за много от пациентите, особено когато хроничните заболявания изискват лечение с повече медикаменти. Ние предлагаме да има минимален праг от 50% заплащане от НЗОК, обясни Крумов.

По думите му ниските цени, на които НЗОК плаща медикаментите, са причина много от компаниите да се оттеглят от българския пазар, а тези лекарства, които все още се предлагат у нас, стават атрактивни за износ.

Проблем по думите на гл. секретар на БФС и е факта, че аптеките нямат право на надбавка при 100% платените от НЗОК медикаменти.

"Аптеките отказват да работят с такива продукти и вече има нова практика – аптеки, които разполагат с лекарството казват, че не могат да го отпуснат по НЗОК, но имат на свободна продажба", даде пример той.

Достатъчно ли са аптеките

Светослав Крумов оспори твърденията за липса на достатъчно аптеки у нас. Според данни, които цитира, у нас има два пъти повече аптеки от средното за ЕС, но фармацевтите, които работят в тях, са недостатъчно.

58% от европейците достигат до аптека в рамките на 5 минути. У нас този процент е 78. Имаше една статистика, че само в 11% от населените места у нас има аптеки, данните са други, процентите са 8, но в тези населени места живеят малко под 80% от населението. Проблемът не е къде са аптеките, а дали ще намерите нужното лекарство, без да ви се налага да обикаляте, дали имате достъп до денонощна аптека, дали аптеката работи с НЗОК, каза магистър-фармацевтът.

По думите му трябва да бъдат въведени демографски и георафски критерии за разкриване на аптеки и да се обяви мораториум за разкриване на аптеки там, където те са достатъчно. Според него трябва да има и регионални политики за подпомагане дейността на аптеките, там където липсват.

Крумов посочи, че новата методика за стимулиране на работата на аптеките в отдалечени и труднодостъпни райони вече е договорена с НЗОК и предстои обнародването ѝ. Около 100 аптеки ще получат подпомагане, за да работят. 

Ежедневни трудности

"Трудно се четат рецептите, не са изписани според нормативната уредба, няма печат, име, сигнатура, име на пациента, това на практика не е рецепта", коментира ежедневието на фармацевта председателят на БФС Димитър Маринов.

По думите му проблемът с недостига на лекарства е сериозен и това се обяснява с "псевдохартиени рецепти". Всеки може да си генерира каквато иска рецепта, в интернет има подробни инструкции, контрол по предписване и отпускане при хартиени рецепти няма", категоричен бе той.

Маринов подчерта, че доста от липсващите на пазара лекарства не се контролират, тъй като не са в Позитивния лекарствен списък и не влизат в системата за проследяването на лекарствени продукти СЕСПА.

Той обясни и защо СЕСПА не работи ефективно.

Притежателят на разрешение за употреба (или вносител или производител) е свързан с търговец на едро. Законът позволява да са различни фирми, но собствеността да бъде на едни и същи лица. Тези лица могат да притежават други фирми, всяка от които може да притежава до 4 аптеки. Информация се подава към СЕСПА, но когато лекарството влиза в този склад, понеже има свързани структури, вносителят решава на кого да го предостави - дали да го продаде на други складове, дали да го подава само на свързаните с него аптеки. Така един получава предимство на пазара на дребно. Много често другите аптеки, въобще не виждат наличностите на дефицитните лекарствени продукти в СЕСПА, коментира Маринов.

Той също изтъкна необходимостта от налагане на реална забрана за вертикална интеграция с добавяне на свързаните лица към ЗЛПХМ.

Председателят на БФС изтъкна, че всички споменати решения са констатирани преди години от Комисията за защита на конкуренцията и са посочени в секторен анализ, но до момента мерки не са взети. По думите му още през 2010-2015 г. е констатирано, че паралелният износ, както установи и доклада на ДАНС преди седмици, става все по-атрактивен.

"Всичко е говорено, КЗК е приела секторния анализ и е информирала институциите за необходимостта да се вземат мерки за подобряване на конкурентната среда в сектора, но такива не са предприети", заключи Димитър Маринов.