Българските пациенти чакат за нови лекарства над две години
Над две години (764 дни) чака българският пациент за нови лекарства. За сравнение в Германия болните получават достъп до нови терапии след 133 дни.
Данните съобщи Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България на семинар за журналисти на тема „Защо се бавят новите лекарства и как да съкратим чакането за пациентите?“. Организатор на събитието е Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Статистиката е част от проучване на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) на индикатора за достъп до иновативно лечение в Европа „EFPIA WAIT“.
Анализите показват, че достъпът на пациентите от Западна Европа до нови лекарства е значително по-добър в сравнение с тези в Централна и Източна Европа. Българските пациенти имат едва 31% достъп до разрешените от Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ) за употреба терапии, заплащане с публични средства. В Европа този процент е 46. С най-добър достъп до терапии е Германия, където едва 13 от всички 160 лекарства не стигат до пациентите, а в България пациентите нямат достъп до 111 нови лекарства.
В периода 2017 – 2020 г. са одобрени за употреба 41 онкологични лекарства. Към 1 януари т.г. всички те са достъпни за пациентите в Германия, в Италия – 37, в Дания и Швейцария – 35, а в България са само 17 при средно 23 за ЕС. При одобрените в ЕС 57 лекарства „сираци“ средното ниво на достъп на пациентите в Съюза е 21. Отново най-много терапии са достъпни за живеещите в Германия (54), а в България са достъпни 8 от всички 57 лекарства „сираци“.
Александър Алексиев, изпълнителен директор на SAT Health
Около 30 нови лекарствени продукта стават достъпни за българските пациенти всяка година, а бюджетното им въздействие в първата година спада от 46 млн. лв. през 2020 г. на 22 млн. лв. през 2021 г., което е едва 1,05% от бюджета на НЗОК за лекарства през 2021 г., подчерта Александър Алексиев, изпълнителен директор на SAT Health, който представи проучване за бюджетното въздействие на новите терапии в периода 2017 - 2021 г.
По думите му плащанията на НЗОК за нови лекарствени терапии през годината на навлизане на пазара са между 1% и 3% от разходите на НЗОК за лекарства и се компенсират напълно от спадащите разходи за по-стари продукти, които са между -6% и -9%.
С 12%-16% нарастват плащанията на НЗОК за медикаменти, които са на пазара от няколко години и са навлезли устойчиво в клиничната практика. Увеличението на бюджета на НЗОК за лекарства за 2022 г. от 7.4% спрямо бюджета за предходната година все още е недостатъчно за покриване на нарастващите нетни плащания на НЗОК за лекарствени продукти през 2022 г.
Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM
Фармацевтичните иновации ще стигат до българските пациенти по-бързо, ако новите лекарства се включват в системата на заплащане от НЗОК два пъти годишно, а не веднъж, както е сега, категоричен бе Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, който представи възможностите за подобряване на достъпа до фармацевтична иновация и ефективно управление на бюджета за лекарства.
Денев отбеляза, че бюджетът за здравеопазване нараства значително по-бързо от лекарствения бюджет. Ако през 2017 г. 30% от обществените разходи за здраве са се падали на лекарствата, през 2022 г. плащанията за медикаменти са вече под 23% от общия здравен бюджет, който достига 8.3 млрд. лв.
Публичните разходи за лекарствени продукти в България остават значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи държави от ЕС. Същевременно компенсациите и отстъпките, които фармацевтичната индустрия предоставя на НЗОК, за да покрие разликата между реалните нарастващи нужди на пациентите от лечение и бюджета на НЗОК за лекарства, се очаква за 2022 г. да надхвърлят 20% или 350 млн. лв.
„Фармацевтичната индустрия на практика кредитира здравната система, позволявайки й да осигурява лекарствено лечение над възможностите на бюджета. Тази кредитна линия обаче не може да нараства неограничено, тъй като при твърде високи нива на компенсации компаниите не само нямат приходи от въвеждането на нови терапии, а на практика реализират загуби.“ каза Денев.
За да се гарантира стабилността на лекарственото снабдяване, през 2023 г. бюджетът за лекарства трябва да следва нарастващите здравни потребности на населението. Прогнозите показват, че нужното увеличение на бюджета за 2023 г. ще е 12%. Дори и при такова увеличение отстъпките и компенсациите от компаниите към НЗОК за 2023 г. ще достигнат 370 млн. лв.
„Данните показват, че фармацевтичната индустрия компенсира голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства. За последните 8 години направените отстъпки от компаниите в полза на пациентите на НЗОК са над 1,500 млрд. лв.“, каза Деян Денев.
Възможностите за подобряване на достъпа до иновативни терапии е свързан и с реализирането на всеобхватни програми за ранно откриване на заболяванията, прецизна диагностика, бърз достъп до лечение и комплексна грижа за пациента, обобщи той.