150 000 са диагностицирани със сърдечна недостатъчност у нас
150 000 са диспансеризираните болни със сърдечна недостатъчност в България, 90% от тях са под наблюдението на личните си лекари, според данните на Института за здравно образование.
Близо 89 000 са хоспитализациите на тези пациенти, които са стрували 324 млн. лв. на НЗОК. Най-много са лекуваните в болници в София и Пловдив, а най-малко – в областите Добрич, Видин и Търговище.
В условията на коронавирус инфекция основната цел на специалистите е осигуряването на качествена здравна грижа за пациентите при запазване на препоръките за физическо дистанциране.
В Седмицата за борба със сърдечната недостатъчност, която тази година се отбелязва от 4 до 10 май, представители на четири организации – Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ), Български лекарски съюз, Институтът за здравно образование и Национална пациентска организация обединяват усилията си с препоръки към тези болни в условията на COVID-19.
"Нашият призив е стабилните амбулаторни пациенти с тази диагноза да се въздържат от планови прегледи, освен ако няма спешна нужда от това. Важно е текущото лечение да не се променя независимо от COVID-19, защото спирането на основни поддържащи медикаменти може да влоши съществено хроничната сърдечна недостатъчност. Регулярен телефонен контакт, психологична подкрепа и провеждането на дистанционно обучение на пациентите за самоконтрол на основното заболяване и предпазване от коронавирусна инфекция са други лесно осъществими и доказано полезни мерки в настоящата ситуация“, каза доц. д-р Мария Токмакова, председател на ДКБ и началник на отделение по кардиология в УМБАЛ „Св. Георги“- Пловдив.
Д-р Иван Маджаров, председател на БЛС постави акцент върху поетапното възстановяване на плановия прием и осигуряването на достъп до лекарска грижа, на хората, които имат нужда, без обаче това да доведе до струпване на хора. Препоръчително е предварителното записване, което вече е задължително за осъществяването на медицински прегледи и консултации в диагностично-консултативните и медицинските центрове. Добър вариант са работещите дигитални решения, които значително улесняват този процес. Според него изключително важно да се работи за тяхното масово навлизане, разбира се, при ясни стандарти за качество и при обезпечаването на сигурност на данните.
Националната пациентска организация участва активно в обсъждането на пакет от мерки в защита на хронично болните пациенти в условията на COVID-19, включително и пациентите със сърдечна недостатъчност.
„В условията на криза е много важно да се предава правилна информация към пациентите с хронични заболявания. Затова отворихме телефонна линия, на която лекари от различни специалности ще дават консултации на пациенти с хронични заболявания. Всеки работен ден от 9:00 до 18:00 часа на номер 0800 14 515 безплатно от цялата страна хронично болни пациенти могат да се консултират за мерки, които могат да предприемат в тази ситуация, сподели д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО.
Част от екипа на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”, както и специалисти от други болници се ангажират с телефонната линия за пациентите със сърдечносъдови заболявания.
„Работата в подобна ситуация ни дава възможност да се подготвим за бъдещи кризи, които се очертава да бъдат все по-често част от нашето съществуване“, подчерта проф. д-р Асен Гудев началник на клиниката.
Институтът за здравно образование започва интензивни онлайн срещи с общопрактикуващи лекари и специалисти-кардиолози от цялата страна. Целта е те да споделят своя опит за оптимизиране на пътя на пациентите със сърдечна недостатъчност, както и да получат информация как може това да се случва това в дигитална среда.