Мексико – загадките на маите (Част 3)

Пътешествието до Мексико заедно със Stas от Offroad-Bulgaria  продължава. Все още не сме разгледали столицата - Мексико сити  а в нея наистина има много красиви и интересни места.

В МЕКСИКО СИТИ

Станахме малко по-късно, т.е. наспахме се. Имахме нужда като че ли. Вече бяхме преодолели часовата разлика, но умората си се натрупва. Закуска в хотела с не много разнообразна храна, но пък достатъчно плодове – диня, пъпеш, папая и ананас. Заредихме се с енергия за обиколката на огромния град Мексико Сити.

Качваме се на автобусчето и то ни закарва до самия център на столицата – сградата на Пощата.

Точно срещу нея е Музеят на изящните изкуства (Palacio de Bellas Artes). Много красива сграда, но неудобна за снимане сутрин. На връщане пак ще се спрем тук за малко.

Тръгваме по една интересна стара улица, забранена за автомобили, водеща до Катедралата.

Тук таме се вихреха и фотосесии:

Цялата улица е застроена със стари типични испански къщи, всяка една от които си носи своята история. Няма да се впускам в излишни подробности, а ще спомена само някои от тях.

Първо влизаме във францисканска църква от XVI век. Интериорът е забележителен.

След това се спираме пред къщата-музей на първия президент – Гуаделупе-Виктория от 1815 г.

Стигаме до единствената йезуитска църква в града. За нещастие тя пропада надолу поради неустойчивата основа, върху която е построена. Правят опити за укрепване, но със съмнителен успех. Вътрешността й е коренно различна от францисканския стил.

Придвижвахме се в разгърнат строй по улицата без автомобили:

Най-накрая стигаме до целта – площада Сокало (Zocalo), на който веднага се виждат основните туристически забележителности – Катедралата и Националният дворец с рисунките на Диего Ривера. Тук са намерени и най-важните артефакти на ацтеките. Всъщност този площад е бил и централния площад на Теночтитлан – главният град на Империята на ацтеките.

Явно предната вечер, по случай годишнината от революцията, тук е имало голямо празненство, с участието на най-известните певци и артисти на Мексико. В момента се демонтираха сцените и трибуните. Кипеше оживен труд, който подминахме, за да застанем пред добре охраняваната от жени-полицаи Катедрала. Анхел явно познаваше едната полицайка, с която се посмя докато на нас ни обясняваха кое какво е.

Оживлението беше пълно. Тези мили създания ги чакаше покръстване:

Отвън величествената катедрала прилича на тази в Севиля, Испания.

На върха има три фигури, изобразяващи Вяра, Надежда и Любов.

Отвътре – обширни пространства и ... огромен орган!

Излизайки пак на площада установяваме, че за разлика от вчерашния ден, днес Националният дворец (Palacio National) е отворен, но ... има огромни опашки за вход!

В двореца има някакво военно поделение. Не разбрах какво и защо, но заради него, а и заради сигурността на толкова ценните стенописи на Диего Ривера, достъпът беше сериозно контролиран от полиция и военни. Много нормални вещи бяха забранени за внасяне...

Вътре най-интересното според мен бяха стенописите, които нагледно разказваха историята на Мексико преди, по време и след испанската епоха. Като се започне от индианските вождове и обикновените ежедневни дейности на коренните жители, премине се през войните и се стигне до Карл Маркс и новата епоха в историята на страната.

Правоъгълна форма на дворец с много колони и под колоните - навсякъде стенописи.

Снимането е забранено, но само в изложбените зали. Приех лека полека, че коридорите на двореца не са изложбени зали и се престраших да снимам. Оказа се, че това не е проблем.

Излязохме. Малко трудно се събра цялата група. В крайна сметка си взехме багажите от гардероба и от Анхел и тръгнахме обратно към автобуса. Спонтанно дойде идеята за кафе-пауза на покрива на хотел Холидей Ин. От високо се виждаше целия площад Цокало с Катедралата и двореца. Позабавихме се, но гледката си струваше.  След повече от час в кафенето се отправихме към автобуса. По пътя минахме покрай някои красиви къщи в този стар квартал в центъра на столицата.

Централната банка:

И отново покрай Музея за изящни изкуства, но този път с удобна за снимане позиция на слънцето.

И покрай симпатичен дядо с внучка, прехранващи се на улицата:

Предстоеше ни разглеждане на Антропологическия музей, разположен в парка Чапултепек (Chapultepec). Оказа се, че сме си изяли част от времето за музея и пристигайки в 14:30 часа разглеждаме само залата на Ацтеките. Всъщност другите зали не са включени в програмата и жалко – впоследствие се оказа, че са били даже по-интересни...

*    *    *

Следва продължение..