Волгин спечели делото, заведено от 102-годишна жена заради носталгията му по Народния съд

Водещият на предаването по БНР "Политически НЕкоректно" Петър Волгин е прекрачил границите на журналистическата етика, както и на свободата на словото с изказването си, възхваляващо Народния съд. Той обаче няма как да е причинил с думите си вреда на жена, жертва на комунистическия режим, но не и на самия Народен съд. За нея остава само моралното удовлетворение, че с делото е отворен обществен дебат.

Това е решението на Софийския районен съд по делото, заведено от 102-годишната Ц.Г. заради статуса на Волгин във Фейсбук, че "достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд", цитирано от "Сега".

Ц.Г. трябва да плати на Волгин 1200 лв. разноски по делото.

Волгин публикува поста си на 1 февруари - ден за почит на жертвите на комунизма. Ц.Г. понася тежко изказването му, за което разбира от сина си, защото съпругът ѝ е убит през октомври 1944 г. без съд и присъда от "новата власт". Близо 2 г. по-късно - на 11 юли 1946 г., Ломският районен съд обявява мъжа за "безследно изчезнал". За дата на предполагаемата смърт е записана 6 октомври, членовете на семейството са дамгосани като "врагове на народа", а през 1953 г. дори е спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица.

Пред съда Волгин поддържа тезата, че изказването му не е противоправно, защото е мнение, то не може да е вярно или невярно. Отбелязва, че българската държава е била задължена да създаде институцията на Народния съд и че тя е била за защита на интересите на народа. Изтъква още, че сам е жертва на репресии по време на комунизма.

Показания по делото дава и първата му братовчедка, която разказва, че през 1987 г. Волгин имал опозиционни виждания срещу политиките на БКП, като задно със съучениците си в НГДЕК публикувал критични статии на табло в училището, на конференция на ДКМС заявил публично, че има култ към личността и не е съгласен с това, че написал на стена в София "Гюргево – не" като протест срещу обгазяването на Русе от химически комбинат в Румъния, и че е бил арестуван, докато е бил в казармата, за разпространение на опозиционни позиви срещу властта и политиките на БКП.

Съдът цитира практика на Европейския съд по правата на човека, както и други съдебни решения от България и такива на Конституционния съд.

Той не е съгласен с Волгин, че в социалните мрежи журналистите могат да си пишат каквото си искат, тъй като, посочва съдът, те са публични личности, които формират общественото мнение не само докато работят, а с всяко свое изказване. Журналистът не е журналист само във времето, което прекарва на работното си място, посочва съдът.

Съдът приема, че лично е засегнат Левон Хампарцумян като "нахален и неумен богаташ", който не е страна по делото, но изказването по негов адрес показва отношението към богаташите. Така излиза, че основната причина, оправдаваща съществуването на Народния съд, е не друга, а да съди "нахалните и неумни богаташи".

Текстът на Волгин е бил в състояние да засегне негативно достойнството на пострадалите от решенията на Народния съд, включително и техните наследници, страдали пряко от осъжданията (както поради загуба на родител, така и в следствие на политиката на БКП да преследва и роднините на определени категории "врагове на народа" и да ограничава правата им на труд и образование), приема съдът. И допълва, че това изказване не попада под защитата на свободата на словото, тъй като срещу него могат да се предприемат от държавата мерки в защита на достойнството на жертвите.

Ищцата обаче е засегната от репресивните действия на режима на БКП в дните след 9 септември 1944 г. Нито тя, нито роднините ѝ обаче са били подсъдими пред Народния съд. Поради това ищцата има положението на жертва на комунистическия режим, но не и на Народния съд, за който единствено се отнася изказването на Волгин, посочва още съдът. И допълва, че Волгин не може за това свое изказване да носи отговорност за увреждане на всички репресирани от режима на БКП.

Решението на СРС не е окончателно и може да се атакува пред Софийския градски съд, където пък виси и колективно дело, заведено от жертви на Народния съд срещу Волгин.