Съдът разпореди НСО да огласи как се взимат решения за охрана
Националната служба за охрана (НСО) ще трябва да оповести как взима решенията за охрана. Това ще стане след разпореждане на Върховния административен съд (ВАС), с което службата е задължена да предостави информация по конкретен случай - промяна в охраната на бившия председател на ДПС и лидер на партия ДОСТ Лютви Местан.
Случаят от декември 2015 година придоби общественост, след като бившият първи в ДПС беше „разжалван“ от почетния лидер на движението Ахмед Доган. Тогава Местан беше принуден да се укрие в посолството на Турция в София, а случаят повдигна много въпроси за това дали службите, и конкретно НСО, не работят по партийна заръка.
Без това да е предмет на делото срещу НСО, което беше заведено от OFFNews с подкрепата на Програма Достъп до информация, с разпореждането на съда службата да оповести в кой момент точно е взето решението за Местан, се очаква да бъде хвърлена светлина върху механизма, по който в службата се взимат решения за охрана на един или друг политик или магистрат.
Случаят с Лютви Местан е христоматиен и по отношение на секретността, в която работи НСО, както и по други случаи, в които се прилагат двойни стандарти. Получава се дори така, че в едни случаи службата оповестява не имената на охраняваните лица, а само длъжностите им, но в други случаи публично се обявяват решенията за това кого точно охранява НСО. В същото време се оказва, че информацията за свалянето на охрана на дадено лице, след като е установено, че срещу него няма вече конкретна заплаха, е тайна.
Със свое решение от 30 март 2018 година съдът задължи началника на НСО да предостави информация и за това по какви правила е работила специализираната комисия в службата, която взима решения за охрана на т. нар. "ВИП-ове". Отговорът на този въпрос беше отказан от началника на НСО с аргумента, че представлява държавна тайна.
След „преврата“ по върховете на партията на нарочна пресконференция Местан обяви, че същият ден, в който е проведена партийната сбирка в Бояна, е бил уведомен от офицер от НСО, че охраната му ще бъде свалена. Тогава от НСО отказаха да обяснят дали специалната комисия в службата е взела решение за сваляне на охраната му, но със съобщение на официалната си интернет страница в деня след пресконференцията на Местан – 7 януари 2016 г., обявиха, че два месеца преди това – на 11 ноември 2015 г., или един месец преди Местан да бъде свален от председателския пост в ДПС, комисията се е събирала и свалила охраната на лица, за които е прието, че вече не са застрашени. Не се споменават имена, но дори тогава да е взето решение за сваляне охраната на Местан, без отговор остава въпросът защо изпълнението му е станало месец по-късно.
Именно заради неяснотите около този механизъм на взимане на решения на 13 януари 2016 година редакцията на OFFNews отправи питане до НСО с въпросите:
1. На коя дата е взето решение за назначаване на охрана на Лютви Местан;
2. Какви са мотивите и основанията за назначаване на охраната му;
3. Колко души от състава на НСО и съответно автомобилна техника, са били ангажирани в охраната на народния представител;
4. Взимано ли е решение от комисията по новоприетия ЗНСО по чл.23 за промяна в охраната на Лютви Местан и на коя дата е станало това;
5. Какви са били основанията за това;
6. По какви правила работи към момента комисията по чл.23 от новоприетия закон за НСО, след като редът за свикване на заседанията й и правилата за нейната работа се определят с правилник, който все още не е приет?
Началникът на НСО по това време, сега консул в Санкт Петербург, Ангел Антонов, мотивира отказа си да отговори на голяма част от тях със Закона за защита на класифицираната информация. Според него секретна е информацията за това с какви мотиви е назначена охраната на Местан, взимано ли е решение и кога за отмяната на тази охрана, с какви мотиви е станало това, както и по какви правила работи към този момент службата.
Подробност в случая е, че към датата на отказа няма нормативни документи, които да регламентират правилата за работа на специалната комисия в НСО, не е приет и правилник за прилагане на Закона за НСО. Нещо, което по-късно ще потвърдят две поредни съдебни инстанции. В същото време действащите към този момент подзаконови нормативни актове в службата не определят работата на тази комисия като секретна. Интересно съвпадение обаче е, че работата ѝ е определена като тайна със заповед на началника на НСО в същия ден, в който е отказан и достъпът до информация на поставените от OFFNews въпроси - 28 януари 2016 г.
Върховният административен съд е приел като правилно решението на първата съдебна инстанция, с която отказът на началника на НСО да отговори на два от въпросите, е отменен. По този начин НСО ще трябва да отговори взимано ли е решение от комисията по новоприетия ЗНСО по чл. 23 за промяна в охраната на Лютви Местан и на коя дата е станало това и по какви правила е работила към онзи момент въпросната комисия, след като редът за свикване на заседанията ѝ и правилата за нейната работа се определят с правилник, който все още не е приет.
Това на практика означава косвено да бъде даден отговор на въпроса дали заседанията на тази комисия не са формални и дали подобни решения не се взимат "по телефона". От събраната по случая с Лютви Местан информация става ясно, че последното заседание на тази комисия, в който освен началникът на НСО, влизат и главният секретар на МВР (по това време Георги Костов, бел. ред.) и председателят на ДАНС (Димитър Георгиев), е било проведено на 15 декември 2015 г. - два дни преди речта на Доган в сараите в Бояна и в деня. Както беше споменато вече, друго такова заседание е проведено месец по-рано. И двете обаче дати будят сериозни съмнения около механизма за взимане на решения в НСО.
В същото време съдът връща делото за ново разглеждане в частта, свързана с мотивите за назначаване на охрана на дадено лице – в случая Лютви Местан, и дали те представляват класифицирана информация с гриф на секретност по-висок от „служебна тайна“.
Основанията на НСО за отказ на тази информация са противоречиви.
Първоначално в предоставения отговор на въпросите на OFFNews началникът на НСО заявява, че тази информация, както и тази по останалите въпроси, е със срок на защита от 6 месеца. В справката към отказа пък е направена препратка към Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), където е посочено, че сроковете на защита на ифромацията варират от „служебна тайна“ до „строго секретно“, без да се уточнява в коя графа попада търсената информация. Това е причината съдът да поиска ново разглеждане на делото, в което от от НСО да уточнят коя информация е била секретна към онзи момент и коя не.
Делото е насрочено за 13 юни 2018 г.