Тодоровден – предвестникът на пролетта

Тодоровден е един от най-значимите български празници и предвестник на пролетта. Счита се, че той слага край на големите зимни студове.

Както при много други чествания, в народните схващания за Тодоровден се вплитат елементи на християнската вяра и езическите обичаи. Това, което прави този ден специален, е усещането, че чрез него ставаме част от най-значимите традиции на своите предци. На Тодоровден православният календар почита паметта на мъченика Св. Теодор Тирон, който бил изгорен на клада, защото не искал да се откаже от вярата си в Христос. В иконографията той е представен като ездач на бял кон и змееборец. Макар 17 февруари да е датата, на която се счита, че е бил убит, основният празник на светеца се чества в първата събота след Сирни Заговезни. Тази година се пада да честваме Тодоровден на националния празник на България - 3 март. Празникът се чества тогава заради вярването, че 50 години след смъртта си Теодор Тирон се явил на християните в първата събота от Великия пост и ги предпазил от замислен срещу тях заговор: за да оскверни честванията им, тогавашният император Юлиан наредил всички храни в Константинопол да се поръсят скришно с кръв от езически жертвоприношения. Благодарение на светеца, вярващите успели да запазят обредна чистота. Прието е в навечерието на Тодоровден християните да се изповядат и пречистят, за да могат да продължат с нови сили 40-дневния си пост. В българския фолклор Тодоровден се нарича още „Конски Великден”. Народните обичаи за Тодоровден имат езически произход. Те са свързани с наследството на нашите предци, прабългарите. Конете са били особено тачени в прабългарския бит. Гибелта на боен кон, причинена по немарливост, се е наказвала със смърт. Обяснението за високата почит е съвсем логично - тези животни са били верни спътници в многобройните пътувания и битки на предците ни. Благодарение на дисциплинираната си конна войска, прабългарите са имали предимство и са осъществявали своите стратегии. Ето защо, изрядността на тази войска е била от изключително значение, тя е била подлагана на ежегоден строеви преглед, за който се смята, че се е осъществявал именно на Тодоровден. Бойното кръщение на конете е било придружено и от състезания, имащи за цел да покажат физическата сила на животните. В по-голямата си част тези обичаи са се запазили и до днес. На Тодоровден в много краища на България се организират конни надбягвания, наричани „кушии”. Те са дългоочакван момент за малки и големи. По време на състезанията се показват най-качествените животни, а след тях се провеждат търгове за продажбата им. Най-пищните чествания на Тодоровден могат да се видят в Стара Загора, тъй като светецът Теодор Тирон се счита за покровител на града. Тази година няма да бъде изключение, защото от общината са отпуснали средства за турнир, в който ще участват 40 коня. Кушии тази година ще може да гледате в село Крупник (Симитли); в село Богослов (Кюстендил); в село Драгичево (Перник); в Арбанаси (Велико Търново); в Тополовград (Хасково); в Ямбол – местност „Белянката”; в Берковица (Монтана).