Войната в Украйна: Адът на фронта при Днепър

На фона на оптимистичните прогнози за изхода на войната в Украйна, подкрепата на Запада и обещанията за финансиране войник от фронтовата линия разказва пред Би Би Си отрезвяващата истина за битката на украинската армия да се задържи на източния бряг на река Днепър.

Неколкостотин украински войници са се добрали дотам в рамките на контраофанзивата, започнала преди шест месеца.

Под безмилостния руски огън войникът прекарва няколко седмици на окупираната от руснаците страна на реката, докато Украйна се опитва да създаде плацдарм около село Кринки. 

В разказа му, изпратен чрез приложение за съобщения, се говори за изхвърлени от водата войнишки лодки, неопитни подкрепления и усещане за изоставяне от страна на украинските военни командири. Той подчертава нарастващото напрежение, тъй като защитата на Украйна срещу руската инвазия наближава края на поредната година.

Украинските военни отказаха да коментират ситуацията в този район от съображения за сигурност.

"Преминаването на реката е под постоянен обстрел. Виждал съм как лодки с мои другари на борда просто изчезват във водата след попадение, изгубени завинаги в Днепър. Трябва да носим всичко със себе си - генератори, гориво и храна. Когато създаваш плацдарм, се нуждаеш по много от всичко, но за този район не са планирани доставки. Мислехме, че след като стигнем дотам, врагът ще избяга и тогава спокойно ще можем да транспортираме всичко необходимо, но не се получи така.

Когато пристигнахме на (източния) бряг, врагът ни чакаше. Руснаците, които успяхме да заловим, казаха, че силите им са били предупредени за нашия десант, така че когато стигнахме там, те знаеха точно къде да ни намерят. Те хвърлиха всичко по нас - артилерия, минохвъргачки и огнехвъргачни системи. Мислех, че никога няма да се измъкна", разказва войникът, пожелал анонимност.

Все пак няколкото стотин морски пехотинци успяват да се окопаят, отчасти подпомогнати от украинския артилерийски огън от по-високите, западни брегове на Днепър.

Реката разделя окупираните от Русия и контролираните от Украйна части на южната Херсонска област.

Президентът Володимир Зеленски се стреми да покаже тази офанзива като начало на нещо повече.

Генералният щаб на Украйна съобщи в ежедневната си сводка в неделя, че силите на страната задържат позициите си на източния бряг на Днепър и нанасят "огневи поражения в тила на противника".

Свидетелството на този войник обаче разкрива разногласията между украинското правителство и неговите генерали за истинското положение.

През ноември главнокомандващият на Украйна генерал Валерий Залужни заяви пред списание "Икономист", че "точно както по време на Първата световна война, ние сме достигнали ниво на технологиите, което ни поставя в патова ситуация".

Кабинетът на президента Зеленски бързо упрекна генерала за коментарите му, отричайки, че на бойното поле има безизходица.

"Всеки ден се криехме в гората, но бяхме под обстрел. Бяхме в капан - всички пътища и пътеки са осеяни с мини. Руснаците не могат да контролират всичко и ние го използваме. Но техните дронове постоянно жужат във въздуха, готови да нанесат удар, щом видят движение.

Снабдяването беше най-слабото звено. Руснаците наблюдаваха снабдителните ни линии, така че стана по-трудно - имаше липса дори на питейна вода, въпреки доставките ни с лодки и дронове.

Плащахме за голяма част от екипировката си сами - купувахме генератори, захранващи банки и топли дрехи. Сега, когато настъпват студовете, нещата само ще се влошават - реалната ситуация се потулва, така че никой няма да промени нищо. Никой не знае какви са целите. Мнозина смятат, че командването просто ни е изоставило. Момчетата смятат, че присъствието ни е имало повече политическо, отколкото военно значение. Но ние просто си вършехме работата и не се занимавахме със стратегия", разказва украинският войник.

Няма съмнение, че преминаването на реката е принудило част от руските сили да се пренасочат от други части на фронтовата линия, като например силно защитените им позиции в района на Запорожие, където Киев се надяваше, че ще има пробив по-рано.

Руски войници, които защитават брега на реката в този район, казаха, че е "самоубийство" за техните хора да се придвижват, като допълниха, че са загубили много хора в боя и че не могат да изместят украинците от опорните им пунктове.

Междувременно украинските военни заявяват, че искат да се насочат към руските снабдителни линии и да ги принудят да се отдръпнат достатъчно от реката, за да предпазят цивилните от обстрел.

Това означава, че както руските, така и украинските войници са непрестанно под обстрел.

"Загубите ни в повечето случаи бяха от грешки - някой не е скочил достатъчно бързо в окопа, друг се е прикрил лошо. Но благодарение на нашите лекари, ако успеем да закараме ранен войник до медиците - той ще бъде спасен. Те са титани, богове. Но не можем да измъкнем останките на падналите. Просто е твърде опасно. 

В същото време нашите безпилотни самолети и ракети нанасят много загуби на врага. Веднъж взехме военнопленници, но къде да ги сложим, след като няма как да преминем реката дори със собствените си ранени другари?", коментира войникът.

Както всяка друга част от фронтовата линия, и тази операция се превърна в битка на изтощение. Докато Русия попълва редиците си с наборни войници и помилвани затворници, Украйна се бори да намери необходимата й жива сила.

От началото на пълномащабната инвазия на Русия близо 20 000 мъже са напуснали Украйна, за да избегнат наборната служба.

"Тук трябваше да бъдат разположени няколко бригади, а не отделни роти - просто страдахме от липса на хора. Сред нас има много млади момчета. Нуждаем се от хора, но от обучени хора, а не от зелените, които имаме там сега. Има момчета, които са прекарали само три седмици в обучение и са успели да стрелят само няколко пъти. Това е пълен кошмар. Преди една година не бих казал това, но сега, извинявайте, вече ми е писнало.

Всички, които искаха да станат доброволци, дойдоха отдавна - сега е твърде трудно да изкушиш хората с пари. Сега при нас идват онези, които не са успели да избегнат наборната служба. Ще се изсмеете, но някои от нашите морски пехотинци дори не могат да плуват", разказва още украинският воин.

Село Кринки е превърнато в развалини. Сцените на осезаемо облекчение, когато град Херсон и обширни части от Харковска област бяха освободени преди една година, все още не са повторени. Вместо това победите на Украйна се изразяват в малки парчета опустошена и изоставена земя.

Това затруднява политическата реализация на идеята на президента Зеленски за дългосрочна подкрепа от страна на Запада.

"Измъкнах се, след като получих сътресение на мозъка от мина, но един от колегите ми не успя - от него беше останала само каската му. Имам чувството, че съм избягал от ада, но момчетата, които ни замениха последния път, попаднаха в още по-голям ад от нас. Но следващата ротация предстои. Моето време да прекося реката отново наближава", посочва войникът.