Учените разплетоха загадката на древно същество с уста, но без анус

Учените твърдят, че са разгадали еволюционната загадка на древно животно, съществувало преди 500 млн. години. Дълго време експертите не можеха да разберат защо това малко безгръбначно, наречено Saccorhytus coronarius, има уста, но няма анус.

За първи път учените научават за съществуването на животното през 2017 г. Тогава се предполагаше, че останките от торбовидното морско същество представляват най-ранния прародител на хората. По онова време Saccorhytus coronarius е условно причислен към групата на примитивните предшественици на гръбначните животни (сред които е и човекът), съобщава Би Би Си.

Но според ново проучване, публикувано в Nature, това животно трябва да бъде включено в съвсем друга група. Авторите му, учени от Китай и Великобритания, извършват много подробно изследване на вкаменелостта с помощта на рентгенови лъчи и установяват, че тя принадлежи към плесенясалите (Ecdysozoa), т.е. към предците на съвременните паяци и насекоми.

Един от факторите, които пречат на учените да определят точно Saccorhytus coronarius, е именно липсата на анус. "Това малко ни обърка - повечето вторични паяци имат анус, защо при този вид той липсва?", разказва ученият Емили Карлайл, която е изследвала тези животни.

Според нея едно от възможните обяснения е, че предците на цялата тази група не са имали анус, защото не са имали нужда от такъв. "Може би са го загубили по време на собствената си еволюция. Вероятно не им е било нужно, защото просто са седели неподвижно - и един отвор е решавал всичко."

Но основната причина, поради която учените решават да променят мястото на Saccorhytus coronarius в животинския свят, е функцията на малките дупчици около устата на създанието. Преди това се смяташе, че това е мястото на хрилете, които са характерни за вторичните усти.

Въпреки това, след като вкаменелост от това същество с размер около един милиметър беше внимателно анализирана с помощта на рентгенови лъчи, стана ясно, че дупките някога са съдържали шипове, които по-късно са се счупили.

Учените, които изучават тези вкаменелости, се опитват да определят мястото им в дървото на живота. То прилича на родословно дърво и дава представа за това откъде са дошли определени животни и как са се развили.

"Saccorhytus coronarius е живял в океана, в седиментите, и тези шипове са му помагали да се задържи на мястото си", обяснява Карлайл, която работи в Бристолския университет. - "Смятаме, че те просто са останали на място в много странна среда с много животни, някои от които приличат на съвременни същества, а други - на нещо напълно чуждо.

Междувременно учените продължават да изследват скали, съдържащи вкаменелости от камбрийския период, към който принадлежи Saccorhytus coronarius.

"Все още имаме да научаваме много за местообитанието му", казва Карлайл. - Колкото повече изучавам палеонтологията, толкова повече осъзнавам колко много неща не разбираме. Що се отнася до това същество и света, в който е живяло, ние едва сега започваме тези изследвания."