Ракетата беглец. Защо съветската С-300 'нападна' Полша и уби двама

Ракетата, която се взриви в село Пшеводув в Източна Полша, е от арсенала на украинската противовъздушна отбрана (ПВО) и е била изстреляна срещу ракети на руската армия, но е пропуснала цел, след което, вместо да се самоунищожи, е "проявила своеволие" и е продължила по собствен маршрут в оставащите минути от живота си.

Така изглежда приблизително и опростено критичният инцидент от 15 ноември на полско-украинската граница.

Въпреки изявленията на президента на САЩ Джо Байдън, на полското ръководство и на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, дори версията с остаряла С-300ПТ от времето на СССР и Студената война ражда конспиративни теории, с които човек може да се пребори, само ако има представа какво точно представлява противовъздушната система, чиито по-нови модификации пазят АЕЦ „Козлодуй“ и българската столица.

Правдоподобна картина на случилото се в Пшеводув представя полският аналитик и журналист от „Нова военна техника“ Давид Камизела, който следи отблизо военните аспекти на войната в Украйна от нейното начало на 24 февруари.

Главният герой на кризата от вторник е зенитно управляема ракета С-300ПТ/ПС 5В55, приета на въоръжение в СССР през 1978-1979 година.

Ракетите от този тип са боеприпаси с маса около 1.5 тона и 130-килограмова бойна глава. В областта на ракетите, предназначени за ПВО, тук можем да говорим за тежка категория, коментира Давид Камизела.

Важно е да се каже какво е трябвало да свърши на бойното поле тази фатална ракета по „длъжностна характеристика“. 5В55, с изключение на един вариант, е управлявана полуактивно с радар ракета. Обяснено опростено - след старта и достигането в близост до целта, в случая руска ракета, радарът на установката осветява целта с радиовълни, чието отражение насочва нашата ракета.

Когато ракетата е докарана в близост до целта в действие, влиза дистанционен радиовзривател, който установява, че боеприпасът е достатъчно близо и може да бъде детонирана бойната му глава, обяснява Камизела.

Какво се случва, когато „нашата ракета“ не прехване целта? Тогава трябва да се самоунищожи след команда от земята или от модула за самоунищожаване. Именно за да се избегнат ситуации като вчерашната, например, попадение в приятелска територия, инсталация или самолет.

Защо това не се е случило? Тук, според Давид Камизела, е трудно да се направи нещо повече, освен човек да се опита да поспекулира. 5В55 вече са достатъчно остарели ракети, както и системите С-300, при това се използват в истински бойни условия, а не на стерилен полигон. Макар подобни нещатни ситуации да се случват и на полигон. С две думи – авария.

Технически нещата изглеждат така: от момента на аварирането нашата 5В55 престава да бъде противовъздушна ракета и се превръща, силно опростявайки, в балистична ракета с кратък обсег на действие. И оттук нататък забравяме всичко, изброено до този момент за ракетата. Няколко секунди след изстрелването ѝ ракетата се превръща от гледна точка на траекторията на полета в аналог на Iskander, или по-точно на ранните Scud. Тоест летящ по балистична траектория, относително бърз – 1000 м/с, с ниска ефективна отразяваща повърхност цел.

По технически данни 5В55 е дадена една далекобойност на ракетата, в зависимост от варианта от 5 до 47 или от 5 до 75 километра. Това, обаче, е обсегът, в който може да порази въздушна цел. Когато вече говорим за балистичен полет, в който боеприпасът не е длъжен да прави маневри, изхабяващи кинетичната му енергия, може да полети много по-далеч.

За 5В55 с известна предпазливост да приемем, че далечината на полета може да стигне 250-300 километра. Т.е. окръжността, в чийто радиус може да се намира точката, от която е излетяла ракетата, може да бъде едно голямо парче от териториите на Украйна и Беларус.

Когато сме наясно, че към нас лети балистична ракета, е по-лесно да разберем проблемите, свързани с потенциалното ѝ откриване и възможностите за нейното унищожаване от ПВО. Според Камизела подобни аварии се случват и по време на учения, и във война.

Общността на любителите на военни анализи коментира и още една възможна хипотеза, заради която не се е достигнало до унищожаване или самоунищожаване на ракетата, която приемаме, че е украинска и, която, са можели да унищожат от пулт и самите ВСУ. Много е вероятно в района на полско-украинската граница да се прилагат средства за водене на електронна борба, които за заглушават радиосигналите и, в резултат на това, изстрелялият ракетата дори да е искал, да не е могъл да я унищожи от земята.