Поредна група опозиционни журналисти в Турция отива зад решетките

Разследването срещу собственика на опозиционния всекидневник „Сьозджу“ и 8 от водещите журналисти в него приключи, прокуратурата иска затвор до 10 години, съобщават турските медии днес.

По време на изслушването съдът постанови собственикът Бурак Акбай да бъде обявен за издирване от Интерпол с червена бюлетина. Осмината журналисти, сред които и две жени, са обвинени в участие в йерархията на обявената за терористична организация ФЕТО на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен. /Това е станалото традиционно обвинение спрямо всички, попаднали на мушката на властта, бел.авт./Подчертано е, че те съзнателно и по лично желание са подпомагали групировката. Поради това прокурорът настоява да бъдат лишени от свобода за срок от 5 до 10 години. Делото срещу тях се гледа в съда за тежки престъпления в Истанбул.

Адвокатите на обвиняемите посочиха, че е недопустимо данните от разследването и обвинителния акт да бъдат публикувани в сайтовете на „Сабах“ и други проправителствени вестници, преди те самите да се запознаят с тях. „Скандалът е огромен, с него съд и прокуратура заплашват, че щом „Сьозджу“ е остра опозиция на президента, на лидерите, те ще ни разбият. Обвинението е за връзки с ФЕТО. Но тази лъжа ще падне така, както на изборите Анкара и Истанбул избраха истината“, заяви един от адвокатите.

В новия доклад на Репортери без граници Турция е определена като „най-големия затвор за журналисти в света“, там продължават репресиите срещу независимите медии, а в класацията страната заема 157-о място.

Преследванията срещу свободното слово датират не от проваления опит за преврат от 15 юли 2016 г., а далеч преди това. „Ограничени права на медиите, цензура, насила налагана автоцензура, арести и затвор за журналисти, изхвърляни на улицата без работа и още десетки подобни примери, това не се е случвало в историята на държавата. В същото време се твърди, че няма по-свободни медии от турските, това е срамна демонстрация на безхаберие и натиск. Аз се срамувам от фактите на беззаконието, които историята ще запише – 217 нападнати и пребити колеги, 900 уволнени, 83 с оставки“, коментира през 2014 г. лидер на медиен синдикат. Тогава той каза, че главният виновник за ситуацията с турските медии е президентът Реджеп Ердоган.

Само за 9 месеца през 2015 г. съдилищата в Турция образуваха производства срещу 392 журналисти, защото обидили президента Ердоган. Според изследване на Университета по икономика и технологии в Анкара за свободата на словото и изразяването, Турция е на първо място в света по броя на искове за премахване на съдържания в Туитър през 2015 г. Само през първите 6 месеца на годината те са били 718. „Това е чудовищна картина на състоянието на свободата на словото и изразяването, и на катастрофата с медийната свобода“, казаха авторите на доклада д-р Бурак Билгехан и д-р Башак Явджан, преподаватели в университета/по-късно изхвърлени от работа/. Те подчертават, че журналисти са арестувани и привличани под наказателна отговорност по законите за противодействие на тероризма, което е причина страната да има изключително лош имидж сред останалите в света.

Анти-терористичният закон е от 1991 г. и въпреки условията по предприсъединителните процедури на Турция към ЕС той не е реформиран, и е основа за репресиите върху медиите и отделните журналисти. Този закон дава широки правомощия на правителствените служители да налагат забрани за разпространението на идеологии, на сепаратистка пропаганда и критики към държавното управление, както и да санкционират и подвеждат под наказателна отговорност собствениците на медиите и авторите на публикации, и така представлява огромна пречка пред правото на свобода на словото.

През 2013 г. 40 журналисти са в затвора, но само след година броят им скача до 72 души. Заради разследващи, аналитични и коментарни публикации по повод корупционния скандал от 17-25 декември над 100 журналисти от опозиционни медии са следствени или с вече повдигнати тежки обвинения. През първата половина на 2015 г. репресиите продължават още по-интензивно – 21 репортери от 12 вестника получиха по 7, 5 г. затвор заради това, че са снимали и публикували съдията Мехмет Кираз, взет за заложник и екзекутиран в кабинета му на 31 март т.г. За същото провинение бяха наложени солидни глоби на други 39 издания. Двама от най-популярните журналисти Джан Дюндар и Бюлент Кенеш са под съдебен обстрел заради разкрития, свързани с държавни доставки на оръжия и боеприпаси в Сирия преди редовните парламентарни избори на 7 юни. Заради публикуваните в „Джумхуриет“ снимки на камионите с въпросните товари главният редактор Джан Дюндар бе арестуван и разследван отново по силата на анти-терористичния закон, а обвинението поиска 42 г. затвор за него, той успя да избяга и живее в Германия.

Вниманието на международната общественост бе привлечено и от абсурдната присъда за главния редактор на Today’s Zaman /английската версия на всекидневника „Заман“, който след опита за преврат бе закрит, а журналистите са в затвора/ Бюлент Кенеш. Той бе осъден на 21 месеца лишаване от свобода заради това, че обидил президента Ердоган в Туитър. През септември 2015 г. най-голямата медийна група „Доган“ бе обвинена от главния прокурор в разпространението на терористична пропаганда чрез вестниците и телевизионните си канали, а през 2018 г. стана собственост на близък приятел на Ердоган и съответно смени името си.

През май 2017 г. синдикатът на турските журналисти протестира срещу безпрецедентния политически натиск върху медиите и поиска незабавното освобождаване на 159 колеги от затворите. Броят им вече е по-голям и нараства с всяко съдебно дело, образувано с неизменните обвинения за връзки с ФЕТО. Миналата седмица зад решетките бяха пратени още 7 опозиционни автори за срок до 15 години.

Днес турският президент Реджеп Ердоган отправи гневни нападки срещу западните медии. „Турция е фокусирана в двойните стандарти по въпроса за борбата с тероризма и проблемите на бежанците, а в същото време нараства антитурската пропаганда“, посочи той. Държавният глава подложи на яростна критика ръководството и екипа на Financial Times, и призова британската медия по-добре да опознае страната му, дала убежище на близо 4 млн. бежанци. „Колко бежанци има във Великобритания? Защо Financial Times не публикува материали по тази тема?", изригна Ердоган и даде собствена дефиниция за обективната журналистика – според него, тя предполага всестранен анализ и обективно отношение към отразяваната тема.

„Недопустимо е да се публикуват антитурски новини, опирайки се на голословни изявления на радикално настроени хора и без да се отразява гледната точка на другата страна. Турция е обезпокоена от този подход“, каза той. Публикацията, която за пореден път предизвика гнева му, е свързана с краткосрочните кредити в милиарди долари, с които Централната банка подсилва резерва си.