Какво е бъдещото на уйгурите в Афганистан?
В продължение на години, китайски представители отправят призиви към афганистанските лидери да предприемат мерки срещу уйгурските бойци, които се укриват в Афганистан, като ги депортират. Според тях, те са част от Ислямското движение на Източен Туркестан, сепаратистка организация, която Пекин обвинява за редица терористични атаки в Китай от края на 90-те.
По време на администрацията на Тръмп, САЩ премахна Ислямското движение на Източен Туркестан от списъка с терористични организации, което разгневи Пекин. Талибаните обаче, в новата им роля на дипломати, се стремят да създадат добри отношения с Китай. Това е и причината уйгурите в Афганистан да се страхуват, че ще бъдат брандирани като терористи и депортирани. Този техен потенциален ход би могъл да осигури допълнителна икономическа подкрепа от Китай. Това поставя и въпроса възможно ли е талибаните да "продадат" уйгурите в замяна на финансова помощ от Пекин.
Приятелството между Китай и Афганистан
Изтеглянето на САЩ от Афганистан и прекъсването на милиардите долари международни помощи, които са осигурявали над 50% от бюджета на афганистанското правителство през миналата година, оставя страната в огромна нужда от храна и пари.
В този критически момент, Китай идва на помощ на младото правителство, като обещава да осигури храна, лекарства и ваксини на стойност 31 милиона долара. Талибаните пък са много благодарни на Китай за този жест, наричайки страната "добър приятел". Разбира се, тази им благодарност ще трябва да бъде демонстрирана с реални действия, поискани от Пекин.
"Китай е най-важният ни партньор и представлява фундаментална и изключителна възможност за нас, защото е готов да инвестира във възстановяването на държавата ни", каза Забихула Муджахид и допълни, че "Афганистан разполага с изключително богат запас на минерали и метали. С помощта на Китай ще можем да модернизираме и върнем в експлоатация мините в страната. Китай е и нашият достъп до световните пазари".
Какво всъщност иска Китай?
Взаимоотношенията на Китай с Афганистан може и да изглеждат като благотворителност на пръв поглед, но зад тях се крият множество скрити мотиви. Основна причина е, че за китайското правителство е важно да осигури стабилност в Афганистан.
Западният китайски регион Синдзян споделя 80-километрова граница с Афганистан. Това е уйгурска автономна област с население от почти 26 милиона, от които близо 45% уйгури. Именно в Синдзян правителството на Пекин е популярно с ужасяващото си отношение към уйгурите и другите религиозни малцинства - изправителни лагери, принудителен труд, следене, побои и други по-крайни действия като налагането на мерки за изкуствено ограничаване на раждаемостта.
Заради опасенията, че Афганистан би могъл да се превърне в база на терористи и екстремисти, борещи се за независимостта на предимно мюсюлманската област Синдзян, "стабилността в талибанската държава е от изключително значение за Китай", твърдят от Пекин.
От края на 90-те досега, Китай успя да притисне няколко държави да депортират уйгури. Населението на уйгурите в Афганистан е между 2000 до 3000. Те пристигат на вълни, някои още през 18 век. Много от тях са имигранти от второ поколение с малко връзки с Китай. Родителите им се присъединяват към бежанците от Синдзян от края на 70-те години. Голяма част от тях завършват в съседен Афганистан, където се установяват и имат семейства.
Тези семейства отново се страхуват за живота си. Въпреки че са афганистански граждани, в личните им карти е записано, че те са или китайски бежанци, или членове на етническата група, което ги прави лесни за проследяване ако талибаните решат да ги преследват, за да си осигурят топли отношения с Китай и респективно - парични помощи.
Не е ясно дали уйгурите в Афганистан са изправени пред непосредствена заплаха от депортиране, но някои казват, че се страхуват от бъдещето, което ги очаква, ако бъдат изпратени в Синдзян. От 2017 г. китайското правителство затвори близо милион уйгури в лагери и подложи тези отвън на постоянно наблюдение. Китай казва, че лагерите са необходими за премахване на екстремизма и за „превъзпитанието“ на уйгурите. Международната общност обаче ги определя като съвременни контационни лагери.