Как посрещат бежанците в Мюнхен

19-годишният Ахмед стои пред централната жп гара в Мюнхен и отпива от бутилка с вода. Той е пристигнал в четвъртък от централната гара в Будапеща с влак, който по думите му е бил толкова претъпкан, че „изпаднахме от влака, когато отвориха вратите на перона“, пише The Guardian.

Сириецът е пътувал две седмици, за да стигне до Германия, но радостта му е помрачена, защото брат му Хасан не е успял да се качи във влака.

Беше много претъпкано и го загубих в тълпата. Сега не мога да направя нищо, освен да го чакам тук, за да подадем заедно молба за убежище. Не искам да ме изпратят в център по средата на нищото и да не можем да се намерим, казва Ахмед.

Братята са платили по 49 евро за пътуването от Будапеща до Мюнхен, което продължило седем часа и половина. Двамата щели да платят 500 евро на каналджия да ги докара с камион до границата между Австрия и Германия, но след това чули, че в Унгария позволяват на имигрантите да се качват на влаковете.

Сега Ахмед се притеснява брат му да не се е качил в камион на каналджия, защото е чувал за случаи на задушили се хора при тези пътувания.

На сириеца Алаа, съпругата му Самах и 5-месечната им дъщеря им е отнело 22 дни да стигнат от Дараа до Турция, а след това през Гърция, Македония и Сърбия до Унгария и след това Австрия.

Алаа разказва, че е бил бит от полицията в Македония, а полицаи в Унгария му взели парите. Той трябвало да плати за пътуването на два пъти – по 2400 долара и 3000 евро на човек.

Докато бежанците се регистрират, доброволци им раздават вода, шоколад, най-необходимите тоалетни принадлежности, както и пакети за бебета с бебешка храна, памперси и др., дарени от жители на Мюнхен и местни собственици на магазини.

Доброволците се организирали във Фейсбук, за да помагат на пристигащите имигранти. А даренията били толкова много, че полицията се принудила да помоли гражданите да спрат да даряват.

Един от доброволците – 18-годишният Йоханес, пристигнал в Мюнхен от родния си град, който се намира на около 50 км, след като чул, че има нужда от хора, които да помагат при пристигането на имигрантите.

„Учим се с времето и се опитваме да реагираме на нуждите на хората“, казва Йоханес.

Освен доброволците, на имигрантите помагат и пожарникари, които раздават банани и шоколад на пристигащите.

Други пътници и туристи на гарата също се включват с плодов сок и хлебчета, които са купили от близките магазини.

Кметът на Мюнхен е осигурил на бежанците чадъри, с които да се предпазят от горещините, докато чакат да се регистрират.

Медиците, които преглеждат имигрантите на гарата, обясняват, че макар да не се забелязва веднага, всеки пети страда от посттравматичен стрес.

Султан е от Северен Ирак, но от девет години живее в Германия. Той е дошъл като доброволец да помага с превода.

„Чувал съм ужасни истории на семейства, разделени между тук и Будапеща, понякога дори родители, разделени с малките си деца“, казва Султан.

В същото време полицаи разказват, че те и колегите им са станали много по-толерантни към бежанците.

„Колкото повече контактуват с тях, толкова по-съпричастни стават. Имаше време, в което полицаи изхвърляха сирийски семейства от влака. Сега им раздават шоколад. Мисля, че промяната в отношението се отнася за германците като цяло“, обяснява полицай, пожелал да остане анонимен.

От следващия влак слизат около 100 имигранти, повечето от Сирия, някои от Ирак. Всички са с видимо малко багаж, много държат в ръце бебета, увити в одеяла.

Язид на име Осама от Сверен Ирак казва: „Изгубих документите си, паднаха във водата, когато пътувах с лодка от Турция за Гърция“. „Но не се тревожете, не съм като Осама“, шегува се той.

Той е пътувал пет дни и е платил на каналджии 4500 долара, но признава, че пътуването му е много по-кратко от това на спътниците му.

Осама е един от малкото имигранти, които не искат да останат в Германия, а иска непременно да стигне до Белгия, за да се срещне с най-добрия си приятел. Полицайка му обяснява, че след като се регистрира, вероятно ще бъде свободен да отиде където пожелае.

На 17-годишния Самад от Афганистан са му били необходими два месеца, за да стигне до Мюнхен. Момчето е платило 7000 долара на каналджия, за да го докара до Мюнхен. Последната отсечка от мътя той прекарал в микробус, а пътуването приключило, когато шофьорът го оставил край Пасау. Оттам той успял да се добере до жп гарата и да пристигне в Мюнхен.

„Два месеца плуване, вървене. Уморен съм. Но това е Германия, сега имам сигурност“, казва Самад.

Много от посетителите на близкия Starbucks обаче са прекалено заети с лаптопите си, за да забележат, че отвън се случва нещо необичайно.